Двукратната олимпийска шампионка, единадесет пъти европейска и единствен спортист, представил България на седем олимпиади - Мария Гроздева, с огромно вълнение гледа всяка изява на сина си Валери Григоров, който е сред звездите този сезон в „Dancing Stars”. На поредния танц с партньорката му Дорина Стоянова те получиха от журито максимума от 40 точки. А Галена Великова коментира: „Много жени ще ти звънят след тази румба!” Това определено е трамплин за самочувствието на Валери, но да подчертаем, че неговото сърце е заето от талантливата актриса Мария Бакалова.
Какво дете беше Валери, който е на телевизионния екран - в „Dancing Stars”, а вече и в сериала „Съни бийч”?
Той беше много палав и все го овиквахме, че, даже не е минавал само с това (усмихва се). И едно лято, когато беше на 5 годинки, а Маги беше бебенце, за малко го оставихме на морето с другата му баба. След десет дни, като се върнахме, тя ни каза:
Вие не си познавате детето и не можете да си представите колко е добро! Постоянно беше около мен, помагаше ми и непрекъснато питаше какво още да направи? Не ми е създал никаква грижа!
И тогава се замислих, че когато си търпелив и подхождаш с добро, виждаш доброто и в другия. Валерко не е бил подложен на спартанско възпитание, но не е и лигавен, и глезен. Защото днешните поколения сякаш не са толкова отговорни, искат веднага да се случват нещата, понякога дори са и малко арогантни. Докато Валери е отговорен, работлив е, не го мързи и е джентълмен. И като ми каже някой – браво и пита как сме го възпитавали, мед ми капе на душата! Той е много енергичен, много бачка, но пък сега му е времето – млад е!
Валери е спортист, каскадьор, танцувал е брейк - какво още?
Като малък се е занимавал с брейк, но това е танц, съвсем различен от танците в „Dancing Stars”. Мисля, че и в шоуто ще имат брейк, дай Боже той да се задържи дотогава! През годините е тренирал футбол, спортна гимнастика, плуване, хокей, кара сноуборд... Въобще е спортно ориентиран и такъв начин на живот му харесва и доставя удоволствие. Той не си представя застоял живот - зад бюро в офис. Затова и търси, и намира начини да се реализира там, където има движение, спорт, екшън... Сега танцува сред певци, актьори, телевизионни водещи, шампиони в спорта... Само това, че е в компанията на тези хора, е огромен плюс за него, както и това, че участието в „Dancing Stars” ще му остане страхотно преживяване, а и ще се научи да танцува. И наистина е забавен, защото все измисля някакви интересни неща. Беше много смешен, като се появи на репетиция, обут в обувки на токчета! Ние, цялото семейство, тръпнем и с нетърпение очакваме представянето му всеки вторник.
Валери проявява ли спортен хъс в „Dancing Stars”, защото става все по-добър и уверен?
Преди всичко той знае, че това е шоу, не е състезание. Доста се колеба дали да приеме поканата. Посъветвахме го по-позитивно да гледа на предаването, защото то носи само хубави емоции, а и в него ще се научи да танцува. И ми е приятно, че Валери става по-добър. Но полага и много усилия - тренира всеки ден, минимум по четири часа. Оказа се, че танците са доста сериозна работа! А за спортен хъс не става въпрос. Валери просто се старае много, пък и не е сам - не трябва да излага и партньорката си. Отговорен е и заради нея, защото Дорина е неколкократна шампионка. И е прекрасно момиче, с което се запознахме със съпруга ми. Така че Валери дава всичко от себе си, а дори и да отпадне, с баща му му казваме, че е бил сред звездите, той единствен не е известен. Е, вече се появи в няколко серии в сериала „Съни Бийч” и много му се радваме, въпреки че той още не смее да се гледа на екрана.
Приятелката му Мария Бакалова ли му даде кураж да участва в „Съни бийч”?
Те двамата много се обичат и се вижда, че любовта им е голяма! Скоро Мария беше в България две седмици, дори присъства на едно от изданията на „Dancing Stars”, преди да тръгне към Лос Анджелис, а после ще пътува за Канада, за да се снима във филм.
Когато Валери получи предложение за сериала, Мария не беше тук, а в Щатите. Той страшно се колебаеше дали да приеме и то до последно, защото се притесняваше и се съмняваше във възможностите си, което е хубаво качество – не може да си добър във всичко!
МАРИЯ ГО НАСЪРЧИ
Мария, късмет ли е, че съпругът ви освен баща на децата ви е и ваш треньор?
О-о-о хиляда процента е късмет! Първо, защото попаднах на хубав човек, с когото сме заедно и никога не сме се разделяли, обичаме се и се допълваме. А това, че работихме в екип и постигнахме най-големите си успехи в спорта, също е късмет. Не всеки би се справил, както и не би имал характера да ме изтърпи, защото и аз си имам чепати страни. В началото Валери ми се връзваше, но постепенно ме опозна и се разминавах само с – „добре” от негова страна. Но когато семейството е сплотено, когато всички сме в „една лодка”, това неминуемо води до успех. Ако просто се разделяхме сутрин и събирахме вечер, нямаше да се получи успешно партньорство. Затова вариантът, който ни се случи с Валери, и то без кой знае колко да сме го мислили, беше най-перфектният и за спорта, и за живота ни заедно.
Какви забавни спомени имате със съпруга ви?
То наистина е забавно всичко с нас... Знам къде му е „болното” място и понякога започвам: „Отдавна не сме ходили никъде, хайде да отидем в Занзибар! Но да е за по-дълго и да бъдем с децата.” Или си измислям друга, но пак далечна дестинация, като аз се шегувам, но Валери взима много сериозно думите ми, кибритлия е и се ядосва. И пада голям смях, на негов гръб, разбира се. Дори целенасочено с дъщеря ми подхвърляме нещо, за да видим реакцията му. Сериозни трудности и скандали не сме имали. Вичко е минавало под формата на майтап. Той е зодия Овен, на 21 март имаше рожден ден. Аз съм Рак. Малкият Валери е Риби - на 10 март стана на 25 години. А Маги и Христо са Скорпиони.
Как успяхте да съчетавате тренировките, състезанията и отглеждането на деца?
Имах голяма помощ от родителите ни и без тяхната подкрепа едва ли щях да успея в спорта. Майка и татко бяха войници, което е огромен жест от тяхна страна. Те умираха за внуците си... Най-трудно ми беше да се откъсна от децата, когато с мъжа ми бяхме сериозно ангажирани с подготовка за европейските, световните първенства и олимпийските игри. И това продължаваше по 15-20 дни в месеца. Но нямаше как... Знаете, като малки как боледуват децата, макар да не ходеха на детска градина. И все така ставаше, че като тръгнем и сме на летището, майка ми съобщаваше, че някое от децата е вдигнало температура. Голяма мъка ми беше! Така че, като са малки, колкото и голяма радост да са, толкова е и страшно треперенето за тях. Като майка ще кажа
МИСЪЛТА И ЗАГРИЖЕНОСТТА НИКОГА НЕ СПИРАТ
Не знам кога ще спра да се тревожа? Може би, когато те станат семейни, появят се внучета, макар че и тогава едва ли ще съм спокойна. Родителството е непрестанен процес и за хубаво, и за лошо. Дето има една приказка – „още като се роди детето, ти става обеца на ухото”. Но съм благодарна, че и трите ни деца са много добри хора – нещо към което винаги съм се стремяла да ги науча, както и да бъдат състрадателни.
Вие имате ли носталгия към спорта и как гледате на младите спортисти у нас?
Няма как да нямам носталгия – 38 години бях в спорта преди да се откажа. Но всичко е с времето си, дадох си сметка, че прекалено се натоварвам. Да, натрупала съм опит, но психиката играе огромна роля. И не се притеснявам толкова от физическата подготовка, колкото от това, че не съм така устойчива, каквато бях. Младият човек е по-нахъсан, няма да забравя как винаги се борех за медал. С годините обаче това се променя. Губи се желанието за победа на всяка цена.
ДА, МЪЧНО МИ Е!
Но с удоволствие си спомням за състезанията и успехите, и колко сме се радвали с Валери. Дори и към неуспехите се връщам, които са ми причинявали душевен дискомфорт. И си казвам: „Ох, сега няма какво да наруши радостта и спокойствието ми!” Защото като състезател все се притеснявах и докато тренирах, и тръгвайки към следващото първенство и по време на него. А по отношение на младите спортисти, мисля, че те се справят добре. Макар да са по-малко, те са по-отбрани, особено тези, които са в националните ни отбори, взимат квоти за големи форуми. За тях държавата се грижи и за подготовката им, за заплатите, за състезанията. Въпросът е за начинаещите в спорта, но ако и те покажат добри резултати и продължат по-нагоре, стигнат до ниво федерация, национални отбори, отново държавата ще ги поеме. Това е така и в цял свят. Масовките бяха по наше време, но пък излязоха много шампиони тогава. Сега са по-малко, но ги има, стараят се и това също е похвално. Пожелавам им успех и винаги да се справят!
Мария Гроздева е успял спортист, наградена е с орден „Стара планина” за огромни заслуги в спорта, но тя и успяла майка. Победите в спорта и в живота си поделя със своя съпруг и треньор Валери Григоров – старши. Двамата са родители на три деца – Христо, който е син на мъжа й от предишен брак, Валери и Магдалена.
