Когато днес говорим за Теодор Салпаров, трудно можем да си представим българския волейбол без неговото име. Един от най-разпознаваемите ни състезатели на поста либеро оставя зад гърба си повече от две десетилетия на най-високо ниво и незабравими мачове с националния отбор. Забележителният му спортен дух е наследен от майка му Тодорка Симеонова, която също е волейболистка
Пътят на Теодор Салпаров към волейбола не започва като детска мечта. Напротив - като дете Салпаров иска да стане футболист.
От Вършец до залата на ЦСКА
Теодор Салпаров е роден на 16 август 1982 г. в Габрово, но израства във Вършец – град, към който и до днес пази силна емоция. Самият той неведнъж е разказвал за детството си там.
През 2019 г. Салпаров споделя снимка от Вършец и признава, че именно по улиците на града се е научил да кара колело, а много от приятелите му и до днес живеят там. За него Вършец остава негов дом – място, към което се връща с особена сантименталност.
На 14-годишна възраст обаче животът му поема в друга посока. Салпаров се мести в София с намерението да тренира футбол. Отива на тестове, но не е приет. Тогава идва и едно предложение от майка му, което се оказва повратна точка.
Тодорка Симеонова – жената вдъхновение, която го насочва към волейбола
Майката на Теодор Салпаров – Тодорка Симеонова е бивша волейболистка. Именно тя го вдъхновява да опита с волейбол.
„Майка ми, която е играла волейбол дълги години, предложи да се пробвам на тестовете във волейболната зала. Веднага ме приеха“, разказва самият Салпаров пред bTV.
Така решение, което в онзи момент вероятно изглежда като просто нова възможност за едно 14-годишно момче, се оказва съдбоносно.
Първите крачки са далеч от лесни
Салпаров започва да тренира във Волейболен клуб ЦСКА през 1995 г. при треньора Стефан Христов. По-късно първите му професионални стъпки при мъжете са под ръководството на Александър Попов. Но зад бъдещите титли и големи мачове стои много ежедневен труд.
В разказите си за началото на кариерата Салпаров си спомня, че всеки ден е вървял пеша от спортното училище до залата и обратно – по два пъти. След тренировките често оставал допълнително, за да работи върху техниката си. Хиляди повторения. Сервиси един след друг. Само той, стената и топката.
Майката, която вижда волейбола преди него
Историята на Салпаров и Тодорка Симеонова е интересна не просто защото една майка насочва сина си към своя спорт. Тя показва как понякога една малка промяна в посоката може да промени целия живот. Ако тогава Салпаров беше останал във футбола, историята на българския волейбол можеше да изглежда по различен начин.
Вместо това момчето, което мечтае да бъде футболист, влиза във волейболната зала на ЦСКА. И оттам започва историята на „Любимец 13“. Вижте повече за историята на Теодор Салпаров - тук:
