Приликата между Теодор Салпаров и големия му син Георги трудно може да остане незабелязана. Същите черти, походка и маниери, но и още нещо ги свързва - волейболът. Само че за Георги пътят в спорта тепърва започва. На 5 септември баща и син ще бъдат отново заедно, този път на специално място и по специален повод. Тогава в Арена „8888“ в София ще се състои бенефисният спектакъл „Една кариера - една легенда“, с който Теодор Салпаров официално ще сложи край на професионалната си кариера. Шоуто ще бъде излъчено пряко по bTV и VOYO от 16:30 ч.
„Цял живот съм усещал неговата подкрепа“
Георги е на 19 години и вече има собствен път във волейбола. Роден през март 2007 г., той е посрещач и до сезон 2025/26 е част от школата на „Левски София“, като има участия и за юношеските национални отбори на България. Но зад развитието му стои не само спортната подготовка. Стои и човекът, който най-добре знае колко трудно може да бъде да се изградиш във волейбола - неговият баща.
„Цял живот съм усещал неговата подкрепа, всяко едно начинание... винаги е бил до мен, за което съм много благодарен“, споделя Георги.
Теодор от своя страна е категоричен, че решението да започне с волейбола е било изцяло на сина му. В разговора им със спортния журналист на bTV Станимира Атанасова легендарния № 13 подчертава, че никога не го е натискал да поеме по неговия път.
Самият той признава, че в първите години от живота на Георги професионалните му ангажименти са били в своя пик и това не му е позволявало да бъде често до сина си. Именно това е една от разликите, които самият Салпаров вижда между първото и второто си бащинство - днес има възможността да бъде много по-присъстващ в живота на децата си.
Трудностите, които изграждат характера
Пътят на Георги обаче не е бил без препятствия. Младият волейболист преминава през две тежки травми, а последната се оказва особено трудна за него.
Именно тогава опитът на баща му се оказва особено ценен. Теодор сам е преминавал през сериозни контузии и знае какво означава да се върнеш на терена, когато психиката ти е също толкова важна, колкото и физическата форма.
„Това може да го изгради като характер и да стане много по-силен, или може просто психически да рухне. Трети вариант няма“, споделя Салпаров.
Георги избира първото. Връща се на игрището и успява да надгради представянето си. За баща му това е един от онези моменти, които показват, че понякога най-трудните периоди могат да се окажат част от най-важното израстване.
Като две капки вода
Двамата признават, че приликата помежду им далеч не е само визуална.
„Ние много си приличаме по всичко“, казва Теодор, а Георги вижда в баща си качества, които иска да развива и в себе си. Сред тях е борбеността, но и присъствието на игрището - способността да повдигнеш духа на съотборниците си в труден момент.
Има обаче една разлика, която самият той посочва с усмивка - не може да повтори един от емблематичните жестове на Теодор - скачането
„Мятането на гърба на съотборници. Само аз не мога да направя, защото ще паднат с мен - по-висок съм.“ Да, той е по-висок от баща си с цели 6 сантиметра, което го прави впечатляващите 193 см!
От София към Америка
След като завършва средното си образование, Георги е готов за следващата голяма крачка. През лятото на 2026 г. той подписва с Университета Тускулум в САЩ, където ще продължи едновременно с образованието и волейбола.
За Теодор това е важна стъпка не само заради спорта. Той вижда в нея и сигурност за бъдещето на сина си.
Раздялата обаче няма да бъде никак лесна за родителите му. Младият спортист ще бъде далеч от дома, а баща му признава, че това ще му липсва.
Един специален момент за двама
Георги ще направи и нещо специално, за да бъде до баща си в края на неговия професионален път. Той ще се върне от САЩ специално за бенефиса на 5 септември.
За Теодор присъствието на първородния му син в залата е сред най-важните неща, като това не е първият път, в който ще бъдат заедно на игрището. Двамата вече са имали възможност да играят заедно - макар и за кратко. Георги си спомня за момент от бенефиса на Владо Николов, когато като малък е бил включен в игра. Тогава дори не е искал да влезе, но баща му го е насърчил.
Сега ситуацията е различна. Георги вече не е малкото момче, което се притеснява от силния сервис. Той е млад състезател, който поема към собствената си спортна история.
Бенефисът не е раздяла
За Теодор Салпаров 5 септември няма да бъде просто последният мач. Той иска спектакълът да бъде празник на хората и поколенията, с които е споделял волейболната си кариера. Над 35 негови бивши съотборници са поканени за събитието, а идеята му е на терена да се срещнат различни поколения на българския волейбол.
За него това е начин не просто да сложи край на собствената си кариера, а да покаже приемственост - между онези, с които е играл, и младите волейболисти, за които бъдещето тепърва предстои.
А за Георги това ще бъде възможност да бъде до човека, който не просто му е дал любов към спорта, но и го е научил да не се отказва, когато пътят стане труден.
Гледайте „Една кариера - една легенда“ на 5 септември от 16:30 ч. пряко по bTV и VOYO.
