Мария е лирична комбинация от тъмна кожа, широка усмивка и чувство за хумор каквото ни допада – самоиронично и от сърце. Освен, че пее нежно и обожава джаз и соул, Мария пише музика – предпочита да мисли себе си за музикант, а не за певица. Може да сте я виждали на сцената заедно с “Bluba Lu” – участва в два от последите им албуми, или в компанията на джазмени като Венци Благоев, Пепи Момчев, Петър Георгиев, Борето Таслев или пък с Теодор Петков.
Ако обаче не сте се усетили навреме и сте я пропуснали – Мария от три години е в Лондон, а първото й EP – “Storyteller” е вече факт.
Грабна ни с непринуденото си поведение, любовта си към фотографията, уменията си в графичния дизайн и илюстрацията, както и с това, че пече хляб – “обикновено в неделя, ”. Освен това свири на пиано и обожава перкусии - шейкъри, дайрета, бутилки с вода – казва, че ги настройва предварително в тоналност, като изпива колкото трябва. Мария харесва Lianne La Havas, Тори Еймъс и Еverything Everything, ние пък нея и така...
Coffee
Откривам я една неделя в Лондон – докато разговорът ни бива прекъсван от дъжда, който се чува през прозореца й на толкова километри от тук, кафетата от двете страни на екраните ни димят и създават усещане за среща лице в лице. Искам да я попитам много неща, но не бързам. Тя често избухва в смях, докато разказва върху какво работи и какво иска да й се случи, а следващите 45 минути минават със скоростта на новопостроено метро.
Lies
Споделя, че когато преди три години заминала за Лондон много наивно е вярвала, че за три месеца ще пробие на английската музикална сцена. Оказва се доста по-трудно, но Мария е оптимист – “може би е за добро - иначе нямаше да си стегна багажа и да си купя еднопосочен билет за след месец.” Въпреки това смята, че си е заслужавало – “дори само за да свиря в клуба, в който са свирили легенди от ранга на Billie Holiday, Louis Armstrong, Beatles, Rolling Stones...” Добавя, че същият този клуб не е променен, откакто е създаден през 40-те, а аз искам да разбера повече за живота на един млад музикант в Лондон.
Научавам, че дните й минават в свирене, пеене, работа по промоцията на “Storyteller” (повече за него – по-долу), писане на песни, но по-вълнуващи са вечерите, в които има самостоятелни участия – предимно на оупън майк сешъни, защото “в момента имам само четири песни – трябва да вкарам повече кавъри в репертоара си”. Те не са й никак чужди – част е и от банда, която изпълнява песни на други изпълнители. Освен това пише музика и за други изпълнители – мечтае нейно парче да бъде изпято от черна певица с „огромен, мощен глас – защото моят не е такъв”. Дори вече има такова. Разбрала е обаче, че за да ти се случват нещата най-важното е “да си навън и да завързваш контакти, непрекъснато да имаш участия и социално присъствие.” Добавя през смях, че това последното не й е най-силната страна, но работи по въпроса.
Колкото до конкуренцията, Мария е реалист – “Тук има страшно много добри музиканти. Мислех си, че това, че не съм англичанка ще предизвика интереса им, но се оказа, че на никого не му пука от къде си.” Конкуренцията всъщност я мотивира – “Летвата е много висока и това ми харесва.”
Drunk
Без значение от трудностите, Мария работи много и изобщо не мисли да се отказва. Доказателство за това е EP-то й“Storyteller”, което съдържа четири песни, писани в период от “горе-долу една година” . Проектът е в колаборация с Росен Неделчев – “супер готин продуцент и добър приятел, който от доста години живее и работи в Ню Йорк” усмихва се Мария. Казва, че песните в него не разказват една история, както можете да си помислите, когато чуете EP-то – “Случките в парчетата са си съвсем отделни и хем са мои, хем не са – те, както и емоциите в тях са реални, но за да бъде пълна песента, има и някаква част, която не е съвсем истина. Невинаги песните ми отразяват нещо, което ми се случва в конкретния момент – може да е стара случка или чувство, които съм запаметила.”
Разказва за две от парчетата – “Drunk” и “Coffee”. “Пиянската” песен е случка, която няма да забрави – първото й голямо напиване, когато е била само на 17г. Втората пък е за приятелка – която се появила много разстроена в дома й една вечер, но така и никога не й благодарила за подкрепата в този момент.
Където можете да си купите албума >>
Засега не мисли да се връща в България, въпреки че много неща й липсват – семейството й, планината – “тук няма къде да се покатериш, братче, всичко е равно!”, морето (те наричат ходенето в Брайтън плажуване, според мен е моржуване – водата е 15 градуса!), както и това, че всичко в родината ни е много близо “стигаш навсякъде за 10 минути, в Лондон един час не ти мърда – независимо накъде си се запътил”. Липсва й също и сърдечността на българите – “тук преоткрих истинското значние на думичката “поза” “- споделя Мария през смях. Освен това милее за плодовете и зелечунците , които в “България са много по-вкусни, а също и млякото”. Все пак е намерила начин да превъзмогне носталгията по българската кухня – готви често родни ястия и “досега съм обучила няколко англичани да правят баница със сирене”.
Иначе й се иска да можеше да живее в България, да прави музиката си тук, но и да има шанса да пътува навсякъде по света, за да я изпълнява – “това би бил идалният вариант, но не мисля, че за момента е възможно”. Планира обаче да прави по-весели песни занапред – “да ги пускат в магазините за дрехи” – смее се.
Официалният уебсайт на Мария >>
Мария има дълга любовна и професионална любовна история с музиката - учила е класическо пеене и пиано в Музикалното училище в София, а след това - "Поп и Джаз" пеене в Консерваторията. Изкарва само три семестъра там, защото “не се получи да уча и работя едновременно, така че реших да прекъсна и да продължа обучението си по клубове и пиано барове (смее се)”.
Между сешъните пее и с редица джазмени и е една от основните вокалистки на Bluba Lu в два от албумите им – "Quadrotopia" и "POTOPЪ". За тях говори вдъхновено – казва, че според нея те са “супер иновативни пичове, особено за България”. Харесва новата им тогава концепция за начин на възприятие и концертното представяне на музиката пред публика, която се случи около "Quadrotopia" – озвучаване от четири страни, докато публиката е по средата.
Вторият им проект с нейно участие - „POTOPЪ”, пък е с Еди Стивънс - музикален продуцент от Лондон. Албумът “беше нещо тотално различно като изживяване – с Еди се работеше по съвсем различен начин в студиото – непрекъснато експериментираше – слагаше банани на барабаните, записваше ме с пет микрофона, на контрабаса свиреха двама души... беше ми ново някой да е толкова отпуснат и освободен в студиото. Въпреки това Еди имаше много ясна идея кое парче накъде ще отиде и нещата вървяха много организирано.”
Goodnight
