В последната книга на карикатуриста Роланд Сърл – издадена само 3 месеца преди той да умре, са публикувани 47 негови илюстрации, посветени на съпругата му Моника. Тя е болна от рядък вид прогресиращ рак и лекарите й предричат не повече от половин година живот. Въпреки тази лоша прогноза, тя не само преодолява 6-те месеца, но и живее още 40 години с коварното заболяване.
Роланд Сиърл е създател на поредиците St Trinian’s и Molesworth, както и на много отделни издания и такива, в колаборация с други дизайнери. Двамата с Моника са не само съпрузи, но и най-добри приятели.
Тя разбира, че има рак на гърдата няколко дни преди Нова година, в деня, в който трябва да се преместят от Франция в САЩ. По повода са организирали и прощално парти с приятели. Лекарите й забраняват да пътува. Въпреки лошата диагноза, двамата се връщат в къщи и правят най-страхотното парти за приятелите си.
Откриват заболяването на Моника във време, в което химиотерапията и радиотерапията са в все още на начално ниво на развитие и са по-скоро експериментални методи, отколкото практика. Въпреки това, в продължение на 5 години тя ходи на облъчвания.
Това е времето, в което Роналд решава, че трябва да намери начин, за да повдигне духа й. Чувства се безпомощен да облекчи болката й, но има нещо, с което само и единствено той разполага – талантът да рисува. И започва да прави точно това. Така се ражда романтичната поредица с Г-жа Моли, която живее в красива къща в Прованс.
Г-жа Моли всъщност е олицетворение на Моника (или Мо, както с любов я нарича Роналд) - симпатична, дружелюбна, грижовна. И така всеки път, когато Моника ходела на химиотерапия, Роналд правел по една илюстрация с Г-жа Моли. Тя винаги била с голяма усмивка, която осветявала лицето й. В ежедневието си правела чай или сервирала шампанско във високи чаши, поливала цветята на градината на покрива, гледала звездите и розовите залези. Илюстрациите били отпимистични и весели – каквото и настроение се опитвал да предизвика Роналд у съпругата си.
Рисунките наистина дават надежда на Моника. Те са нейното малко прозорче светлина за живот.
Ракът постепенно слиза от гърдите й надолу по ръката и стига до пръстите. Моника е дизайнер на бижута и това, че пръстите й са обездвижени, е опустушително за нея.
Когато тя умира, съпругът й се опитва да се държи като силен мъж. Приятели го питат дали Моника е в Рая, а той отговаря, че всъщност тя все още е наоколо, до всички тях. Слага пепелта й в урна, на която залепва розово сърце. Всяка сутрин й казва „Добро утро”, а вечер й пожелава „Лека нощ”.
Самият Роланд умира възрастен, сляп с едното око и с молив в ръка.
