Тя е новата водеща на "Преди обед", но това не е първата й поява на малкия екран. Повече от пет години се занимава със сериозни политически и социални теми като репортер в bTV Новините.След което се отдава на писането и на по-лежерните теми като заместник-главен редактор в лайфстайл списание. От понеделник, 6 февруари Деси Стоянова се появява всеки делничен ден в ефира на bTV заедно с Александър Кадиев като водеща на "Преди обед".
Това беше добър повод да направим интервю с нея. Още по-добрият обаче е, че днес, 9 февруари, Деси и нейните малчугани-близнаци празнуват своя 3-ти рожден ден. Да са здрави, щури и да имат прекрасно детство и по-търпелива майка, както самата Деси Стоянова си пожела. Вижте за какво още си говорихме с нея - ще празнува ли на 14 февруари, какви дрехи има в гардероба си и защо е трудно да си майка на близнаци.
Какво ще празнуваш на 14 февруари – Свети Валентин или Трифон Зарезан?
Не съм особен фен на нито един от двата празника. Освен това за нас денят ще бъде работен, така че кой знае какви празненства в моята програма не се предвиждат.
А някаква изненада очакваш ли твоят съпруг да ти направи?
Аз съм човек, който не си пада много по датите. Предпочитам истинските изненади. Другото е малко скучно и предвидимо. Има повод, има изненада. По-интересно е, когато нещата се случват без специален повод. Много по-хубаво е да те изненадат в някакъв обикновен ден с жест или идея.
Кое е най-романтичното нещо, което твоята половинка ти е организирала?
Пак ще кажа, че за мен е много важно всекидневното общуване и не вярвам толкова в прекалените изненади. С мъжа ми сме заедно от доста време - десет години и сме имали много хубави моменти заедно. Спомням си преди години бяхме отишли да празнуваме моя рожден ден на Аркутино. Станахме сутринта, натоварихме колата, по обяд бяхме на плажа, опънахме една палатка и вечерта си изкарахме страхотно. Най-голямата изненада беше, когато в един момент Вельо (бел. ред. Вальо е съпругът на Деси Стоянова) ме заведе до водата, в която блещукаха милиони мънички светлинки. Оказа се, че е планктон. Беше невероятно да плуваш в тази тъмна вода, която просветва при всяко твое движение.
Можеш ли да кажеш, че все още си влюбена?
Влюбването е нещо, с което започва една връзка. С времето чувствата претърпяват трансформация. Да, обичам човека до себе си, чувствам се обичана и това е много важно за мен, особено в моменти като този, в който започвам нещо ново и имам нужда от подкрепата на всичките си близки хора.
Вярваш ли в любовта?
Разбира се.
Как започва един твой ден вече като водеща на предаването „Преди обед”?
Някъде към 6 часа сутринта. Ставам, с Вельо приготвяме децата за детска градина, опитвам се да чуя прегледа на печата, което невинаги ми се получава, водим една две „битки” по класически родителско-детски теми и тръгваме. В сравнение с преди се налага да тръгваме почти час по-рано, което на моменти е проблем. А на мен ми е важно да пристигам в телевизията на време и да разполагам с поне един час, за да вляза спокойна, добре подготвена и позитивна в ефир.
Какво правиш през този един час преди ефир?
Дрехи, грим, с Кадиев си преглеждаме сценария, обсъждаме какво предстои, какво ще правим.
Сработвате ли се с него?
Да, мисля, че си пасваме. Нещото, което много ми допада е, че той е изключително позитивен. Освен това е лек като присъствие, което на мен ми действа успокояващо. Аз по принцип съм по-сериозна, по-строга, а той е супер лежерен тип и това струва ми се внася повече настроение в нашата двойка и в предаването като цяло.
Какви дрехи има в гардероба на водещата на „Преди обед” и в личния гардероб на Деси Стоянова?
Много се радвам, че с Антония Йорданова, стилистът на предаването, се разбрираме чудесно и тя не се опитва да направи от мен нещо, което не съм. Общо взето гардеробът ми на екран е в синхрон с личния ми вкус, чувствам се себе си и това е много хубаво.
Повече рокли, поли, панталони?
Обикновено се търси разнообразие.
В твоя личен гардероб какво има като стил?
Най-вече smart casual, също като в работния гардероб. Тук нещата си съвпадат, което ме кара да се чувствам спокойна, себе си и в кожата си.
Имаш ли нещо скътано, което ти е любимо и го обличаш, за да ти донесе късмет на важна делова среща или събитие?
Не съм суеверна и нямам „късметлийски” неща.
А относно грима? Пред камерите те виждаме добре гримирана. Как ходиш в ежедневието си?
Никога не съм наблягала особено много на грима. Пудра за лице и спирала за мигли – това е. Открай време си е така.
Всяка жена обича бижута. Предполагам, че и ти не правиш изключение. Какви бижута имаш?
Повечето бижута са ми подарък от мъжа ми. Нося само сребро или бяло злато. Никога не съм обичала жълто. Харесвам като цяло изчистени неща, семпли, стилни.
Значи съпругът ти успява да се спре на нещата, които ти харесват?
Е, естествено. Ние сме заедно от десет години. Остава да не ме познава.
Е, има мъже, които не се справят много успешно с избора на бижута за половинките си.
Е, моят се справя.
Какво се промени откакто си водеща на „Преди обед”?
Само от няколко дни съм водеща, така че е рано да се каже. Но не очаквам някакви коренни промени в живота си.
Как се чувстваш в новото амплоа?
Има го вълнението от първия ефир, но съм по-спокойна, отколкото аз самата очаквах.
Трудно ли се гледат две деца, като същевременно се гради и кариера, и то успешна?
Не е лесно, но не се оплаквам. Малките деца са голямо предизвикателство за търпението на човек, особено ако са толкова палави, колкото са моите . Аз по принцип не съм от търпеливите. Едно от нещата, които съм си поставила като цел и амбиция е именно това - да стана по-търпелива, защото това е изключително важно, за да имаш добро общуване с децата си.
Как се казват малките палавници?
Красимир и Стефан.
Традиционен избор на имена. Да не са кръстени на някоя баба или дядо?
Да, баща ми се казва Красимир, а бащата на съпруга ми се е казвал Стоян. Той е починал. Може да се каже, че са кръстени на двамата дядовци.
Какво си спомняш от детството, което искаш и твоите деца да изживеят?
Свободата да си играеш на улицата зад блока, което в днешно време се среща по-рядко. Надявам се да прекарват повече време навън с приятелите си и по-малко вкъщи пред компютъра.
Те вече разбират ли от компютри, телефони, нови технологии?
От телефони разбират, но от компютрите засега ги държим настрана. Ще се опитам това да го отложа максимално във времето. Идеята за едно три-четири-годишно дете, което стои пред компютъра и играе игрички не ми допада. Иска ми се да си играят с други деца, да използват фантазията си, да общуват.
Имаш ли достатъчно време да прекарваш с тях?
Времето никога не е достатъчно, особено когато работиш. Но мисля, че и прекаленото застояване вкъщи с децата също не е добра идея. В един момент може да стане контрапродуктивно и ощетяващо и за родителя, и за децата. Важно е всеки да има своя живот.
Смяташ ли, че си добра майка?
Бих могла да бъда по-добра, но не смятам и че съм лоша майка. Има неща, които бих искала да променя, споменах вече за търпението. Въпреки че тежка битка е тази…
Коя зодия си?
Лъв.
Е, лъвовете са… опитвам се да си спомня за мои познати лъвове… не са чак толкова нетърпеливи.
Ти сигурно нямаш деца и затова не можеш да си представиш на практика колко упорито може да бъде едно дете в желанията си и колко търпение, такт и разбиране са необходими в някои ситуации. Децата на тази възраст са склонни да се тръшкат за много неща и ти трябва да имаш търпението и трезвата мисъл да дадеш нова посока на разговора, да смениш темата или заниманието, за да успееш да избегнеш конфликта. Понякога никак не е лесно.
Трудно ли е да бъдеш журналист в България?
Зависи. Лесно е да седнеш и да напишеш една дописка, използвайки готова информация от тук и там, друго е да отидеш да направиш разследване. В този смисъл няма лесно и трудно – зависи какво правиш и как го правиш. За мен винаги е било изключително важно нещата, които правя, да са качествени и изпипани.
Кое е интервюто или материалът, с които най-много се гордееш?
Голямо удовлетворение ми е носила работата за bTV Репортерите. Филмите за Ванко 1, за британските бизнес визи, за българите, които емигрираха нелегално в Холандия в търсене на по-добър живот, за конфликта в Еленския Балкан между местните хора и един бизнесмен на име Гео Дундаров, филмът „Трафик”, в който през очите на едно младо момиче се разказва за дейността на една организирана престъпна група, занимаваща се със сводничество и трафик на хора. Това са все проекти, в които съм влагала много от себе си.
Как започна кариерата ти на журналист?
С една обява за репортер във вестник „Сега”. Търсеха човек за международния отдел. Аз тогава бях втори курс, специалност„Журналистика” в Софийския университет. Тогавашното ми гадже ми даде зор да се явя на този конкурс, въпреки че аз си казах „точно мен ли ще вземат?”. Отидох и се оказа, че съм се справила най-добре от всички явили се. Евгени Дончев, който тогава беше шеф на международния отдел във вестника, ме взе на работа. Две години бях в този отдел, след това се преместих във вътрешно-политическия, където попаднах на много свестни хора, които ме научиха на а-то и б-то в тази професия. След общо четири години във вестника се преместих в bTV, където съм се научила на всичко останало, което знам към днешна дата.
Тези първоначални теми, с които си се занимавала са били доста сериозни – политически и социални. В един момент кариерата ти поема в друга посока – ставаш заместник-главен редактор на лайфстайл списание. Защо?
В един момент, след 5 години в bTV, получих предложение да стана заместник-главен редактор на стартиращата тогава Amica. Приех го като възможност за приятна смяна на посоката, за занимаване с малко по-лежерни теми, а и за завръщане към писането, което по някакъв начин беше започнало да ми липсва.
Носиш ли работата вкъщи или я оставяш тук и релаксираш у дома?
Напоследък я носа у дома и още как, и това е неизбежно. Вечер, след като приспим децата това е задължителна точка от дневния ред – ровя се из интернет, чета и се подготвям за това, което ми предстои на другия ден.
В колко часа си лягаш?
Сега се стремя това да се случва межди 10 и 12, искам да е по-към десет, но рядко ми се случва.
Какво ще ни споделиш за край - пожелание, мисъл, откровение?
Мисля, че е много важно всеки да бъде себе си и да намира време за себе си. Обръщайте си внимание. Няма как да ни се получават всички останали неща, ако пренебрегваме това.
