Повече от половината (52%) от европейците на възраст между 15 и 24 години заявяват, че са закупили поне един фалшив продукт онлайн през изминалата година както умишлено, така и случайно, а една трета (33%) заявяват, че са ползвали цифрово съдържание от незаконни източници.
Сред онези, които са го направили преднамерено, 37% са закупили фалшив продукт, а 21% са използвали, играли, изтегляли или излъчвали съдържание от незаконни източници.
В България 39% от младите хора са закупили умишлено фалшив продукт, а 16% съзнателно са ползвали пиратско съдържание.
От друга страна, 60% от младите европейци заявяват, че предпочитат цифровото съдържание от законни източници, в сравнение с 50% през 2019 г. В България този процент възлиза на 63% от младите хора.
Цената и наличността продължават да бъдат основните фактори за закупуване на фалшификати и за цифрово пиратство, но все по-голямо значение придобива и влиянието от страна на връстниците и обществото.
Сред основните възпиращи фактори са киберзаплахите, киберизмамите и въздействието върху околната среда.
Проучването за интелектуалната собственост и младежта за 2022 г., публикувано днес от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), предоставя актуална информация за поведението на младите хора по отношение на нарушенията на правата върху интелектуалната собственост в периода след пандемията.
Проучването разглежда двете страни на нарушаването на интелектуалната собственост: тенденциите при младите хора, които купуват фалшифицирани стоки, и достъпа до пиратско съдържание, като се оценяват тенденциите от 2016 г. насам.
Повече от половината (52%) от участвалите в проучването младежи са закупили поне един фалшив продукт онлайн през изминалата година, умишлено или случайно, а една трета (33%) са ползвали незаконно съдържание онлайн.
Закупуване на фалшификати
Новото проучване се концентрира върху периода след пандемията и установи, че 37% от младите хора са закупили умишлено един или няколко фалшиви продукта, което представлява значително увеличение в сравнение с предходните резултати (14% през 2019 г.). Данните варират значително по държави, като най-високият процент е в Гърция (62%), а най-ниският – в Чехия (24%).
Фалшифицираните продукти, които младите хора най-често купуват умишлено, са дрехи и аксесоари (17%), следвани от обувки (14%), електронни устройства, (13%), хигиенни, козметични продукти, продукти за лична хигиена и парфюми (12%).
Младите хора обаче са и подвеждани, за да закупят фалшификати: непреднамереното закупуване на фалшиви продукти също възлиза на 37%, а респондентите признават, че е трудно да се разграничат оригиналните от фалшифицираните стоки. 48% не са закупили такива продукти или не са сигурни дали са го направили, или не.
Онлайн пиратство
Що се отнася до цифровото съдържание, потреблението чрез законни източници набира популярност сред по-младите поколения. 60% заявяват, че през изминалата година не са използвали, играли, изтегляли или излъчвали съдържание от незаконни източници в сравнение с 51% през 2019 г. и 40% през 2016 г., което потвърждава тенденцията.
Умишленото пиратство обаче остава стабилно, като 21% от младите потребители (всеки пети) признават, че съзнателно са имали достъп до пиратско съдържание през последните 12 месеца. Значителна част от младите хора са подведени да ползват незаконно съдържание. 12% са ползвали незаконно съдържание случайно, а 7% не знаят дали това им се е случвало Основният вид пиратско съдържание са филми (61%) и телевизионни сериали (52%), следвани от музика (36%), като се използват предимно специализирани уебсайтове, приложения и канали в социалните медии.
Основни фактори за закупуване на фалшификати и достъп до пиратско съдържание
Въпреки че цената и наличността продължават да бъдат основните причини за закупуване на фалшиви продукти и за преднамерено ползване на пиратско съдържание, социалните влияния, като например поведението на семейството, приятелите или познатите, придобиват значителна тежест.
Други фактори включват липсата на интерес дали продуктът е фалшив (или източникът на съдържание е незаконен), липсата на възприятие за разлика между оригиналните и фалшивите продукти, както и лесното намиране или поръчване на фалшиви продукти онлайн. Един от всеки 10 респонденти споменава препоръки от влиятелни личности или известни хора.
Какво кара младите хора да се замислят?
По отношение както на продуктите, така и на цифровото съдържание младите хора посочват личните рискове от киберизмами и киберзаплахи като важни фактори, които биха ограничили тяхното поведение. Също така по-доброто разбиране на отрицателното въздействие върху околната среда или върху обществото вече се споменава по-често от анкетираните млади хора.
