На 24 декември християните по цял свят отбелязват един от най-важните семейни празници – Бъдни вечер. Нарича се Бъдни от бдение, а може би и от бъдеще, бъднини. И в двата случая символиката е директна – за чудото, което предстои, трябва да бди целият народ. За бъдещето си – също.
Смята се, че в навечерието на Рождество цялата природа затаява дъх в очакване. Легендите разказват, че птиците спират да пеят, листата на дърветата спират да трептят, водите в реките спират да текат. Казват, че някога единствено кукувицата не спряла да кука, трепетликата – да трепери и реката Лъкатуща – да се движи. Затова и били наказани от Божията майка: кукувицата – да кука само три месеца в годината, трепетликата – все да трепери, листата й никога покой да не намерят, а в криви и тесни пътища да разлива водите си реката.
И така в полунощ на Бъдни вечер, в една пещера около Витлеем се е родил Иисус Христос. Тогава в небето пламнала необикновена светлина и се е явил ангел, който съобщава на намиращите се близо пастири добрата вест. На този ден християните се подготвят духовно: чрез пост, изповед и молитва да приемат Светото Причастие и така достойно да посрещнат Христовото Рождество.
Един малко познат символ на Бъдни вечер е Бъдникът. Според традицията млад момък (готов за женитба), облечен в най-новите си дрехи, трябвало да отиде в гората и да отсече поне тригодишно дъбово, брястово или крушово дърво, което да е дълго, но и да може да влезе в къщата.
Окастря го и го носи на рамо, за да не докосва земята. Цялото семейство излизало и посрещало момъка и тогава той питал: „Славите ли Млада Бога?“. Когато получел отговор „Славим, славим, добре ни дошъл“, момъкът благославял: „Язе вкъщи и Бог с мене“ и внасял дървото в къщата. После дървото се миросва. В долния му край се издълбава дупка, запълва се със зехтин, тамян и восък, а в някои краища с вино, зехтин и тамян. Отворът се запушва с клин, а краят на дървото се увива в бяло ленено или конопено платно. Така вече бъдникът е миросан и се поставял в огнището. Той трябва да гори цяла нощ.
