Художничката Яйои Кусама - японската легенда на съвременното изкуство почина на 97 години, оставяйки след себе си свят от безкрайни точки, огледални вселени и вълнуващи произведения, родени от халюцинации, които я съпътстват още от детството. Но как една жена успява да превърне кошмарно цветния си свят във велико творчество?
Яйои Кусама ни научи как да сменим перспективата и да погледнем нюансите на живота от друг ъгъл. Да научим езика на цветовете и да се докоснем до вътрешния диалог на художничката. Халюцинациите, които Кусама е имала - точки навсякъде и ярки цветове, й помогнаха да създаде едни от най-грандиозните си творби, а на нас ни завеща шарен свят с много различни истории.
Името на художничката буквално се превръща в синоним на точки - "polka dots". Но зад цветове, тиквите, огледалните пространства и светлините стои история, започнала много преди светът да открие Яйои Кусама като артист. Кусама дълго време се бори с психични разстройства и лични демони. Тя вижда света по различен начин, чувства по различен начин и, разбира се, рисува по различен начин. Тя е момичето, което вижда точки навсякъде.
На 10 години започват ярките халюцинации
Яйои Кусама е родена на 22 март 1929 г. в град Мацумото, Япония. Още като дете започва да преживява ярки халюцинации - вижда точки, светлини, мрежи и цветя, които сякаш оживяват пред очите й. По-късно именно тези видения се превръщат в основно средство на нейния художествен език.
Детството й обаче далеч не е безоблачно. Родителите й имат труден брак, а самата художничка разказва за тежки семейни отношения и силен натиск да се откаже от изкуството. За нея рисуването обаче не просто в професия, а начин да се справи със света около себе си и с образите в собственото си съзнание.
Момичето, което вижда точки навсякъде
Това, което по-късно една красива и интересна естетика, за Кусама започва като нещо мрачно и непознато. Тя описва как вижда точки и мрежи, които сякаш покриват всичко около нея. Образите се множат и поглъщат предмети, пространства и самата нея. Вместо да се опитва да ги скрие, Яйои Кусама започва да ги рисува.
Така личното преживяване постепенно се превръща в художествена техника, с която тя създава изкуство, докато се справя със себе си. Повтарящите се точки, мрежи и форми стават начин тя да изследва идеята за безкрайността и за заличаването на индивидуалното „аз“. Самата тя нарича тази философия „self-obliteration“ - самоизличаване.
От Япония до Ню Йорк - творческата мрежа на Яйои Кусама
През 1957 г. талантливата художничка напуска Япония и заминава за Съединените щати. Година по-късно вече работи в Ню Йорк, където започва да създава своите прочути „Infinity Nets“ - картини, покрити с почти безкрайни повтарящи се мрежести мотиви. През 1959 г. прави първата си самостоятелна изложба в Ню Йорк. Тогава творбите й привличат вниманието на авангардната художествена сцена и тя постепенно се превръща в една от важните фигури на нюйоркското изкуство от 60-те години.
Кусама не се е ограничавала само до живописта. Работила е със скулптура, пърформанс, мода, филми и инсталации. Организирала е и провокативни анти-военни акции и боди пейнтинг събития.
Точки, вместо болка и живот в психиатрична клиника
Животът в Ню Йорк обаче е труден. Кусама се сблъсква с финансови проблеми, самота и влошаващо се психично състояние. През 1973 г. се връща в Япония. Няколко години по-късно доброволно избира да живее в психиатрична клиника в Токио. Оттам тя продължава да работи - всяка сутрин отива в близкото си ателие и рисува.
Това решение се превръща в една от най-необичайните части от биографията й. Болницата не слага край на кариерата й. Напротив - художничката продължава да създава произведения в продължение на десетилетия и постепенно отново привлича международно внимание.
Как точките станаха световна запазена марка
Точките на японската легенда не са само върху платното. Те покриват скулптури, стаи, мебели и цели пространства. Особено известни стават нейните „Infinity Mirror Rooms“ - огледални помещения, в които светлини и отражения създават усещането, че посетителят се намира в безкрайно пространство.
Тиквите също се превръщат в емблематична част от нейния свят. В нейната вселена на повторенията една точка никога не е просто една точка. Тя е част от безкрайна система, в която границите между човека, предметите и пространството започват да се размиват и всичко се слива в един шарен свят.
