За книгата
Дерек мечтае да мята водни бомбички и да кара скейтборд с най-добрия си приятел. За нещастие, родителите му имат други планове. Учителката (без особени трудности) е убедила майка му, че той трябва да чете. При това "истински книги", а не комикси.
Ако бях таен агент и животът ми бе детективски роман, щях да имам свои собствени  приключения, вместо да чета за приключенията на някой друг – казва Дерек и… се оказва прав.

Обявена за детска книга на годината от престижната образователна институция Bank Street и преведена на 13 езика, първата част от поредицата "Историите на Дерек" е книга, в която всяко хлапе ще открие по нещо за себе си, ще се посмее от сърце, а може и за миг да се натъжи, защото в истинските истории наистина има от всичко по малко. А тази е истинска.

Плод на фантазията на Дерек, освен щурите игри, са само страхотните илюстрации към непознатите думички в книгата, които съвсем буквално са нарисувани от тийнейджър – синът на авторката Джейк. Ще ги откриете и в предстоящите две книги от поредицата, които носят красноречивите заглавия "Животът ми като екшън герой" и "Животът ми като автор на комикси".

За автора и отзивите >>

 

Авторът
Дженет Тажиян е автор на множество популярни в САЩ романи за деца и тийнейджъри. "Животът ми като таен агент" е първата книга от нейната поредица "Историите на Дерек", която вече се превърна в международен хит, преведен на 13 езика.

Отзиви за книгата
По-сърдечна версия на "Дневникът на един дръндьо", която запазва хумора, но добавя повече история в сюжета. – "Киркус ревю"

Дайте тази книга на хлапетата, които мислят, че не обичат да четат. Може да промени мнението им. – "Буклист"

Прочети откъс от книгата >>>

 

Откъс от "Животът ми като таен агент"

                              Помощ!

– НЕ ИСКАМ ДА ЧЕТА ТАЗИ КНИГА!
Откакто учителката ми заяви, че "чета с нежелание", прекарвам всяка минута в опити да избегна майка ми и нейната най-нова идея за това как да употребявам свободното си време. Не употребявам, а ПРОПИЛЯВАМ, ако питате мен.
– Библиотекарката каза, че много ще харесаш тази книга!
Майка ми прескача коша за пране, но аз съм прекалено бърз за нея. Излизам през прозореца на стаята си и се покатервам на покрива на гаража.
– По един шоколадов бонбон на страница! – провиква се тя.
– Това беше по стария курс. Тарифата се покачи.
Мама започва да се катери след мен и аз бързо се шмугвам през таванския прозорец. Няколко минути по-късно я чувам от стълбите към тавана.
– Два шоколадови бонбона на страница, но това е максимумът, Дерек!
Докато тя се опитва да ме подкупи с шоколад, аз тършувам из кашоните, за да открия пръчка, с която да си проправя път навън. Вместо пръчка, намирам куп писма, които баща ми е писал на майка ми, докато са били гаджета – гадост! – и някакви стари вестници. Разгръщам един от тях и виждам заглавието:
МЕСТНО МОМИЧЕ ОТКРИТO МЪРТВО НА ПЛАЖА.

Вестникът е от остров Мартас Винярд, Масачузетс, а датата е отпреди десет години. (Пресмятам го, като пиша с показалец в натрупания по пода прах.)
Отварям капака, през който се влиза на тавана, и увисвам надолу, като се придържам с крака. Поглеждам майка ми с главата надолу, точно както Питър Паркър и Мери Джейн в първия филм за Спайдърмен, само че не се целуваме – OЧЕВИДНО. Питам мама за мъртво седемнайсетгодишно момиче на някакъв остров, на който никога не сме ходили, но тя не разбира за какво говоря. Затова й хвърлям вестника. Когато го вдига, изражението й мигновено се променя.

>>

 

– Това няма нищо общо с теб – казва тя.
– Без майтап? – отговарям. – Просто искам да знам защо го пазим.
Тя ме издърпва надолу за дънките и ме хваща, преди да се ударя в пода.
– Вместо да си измисляш истории, ще прочетеш някоя вече написана.
Прибира вестника в задния си джоб и ми пъха в ръцете книгата от библиотеката.
Работата е там, че аз обичам да чета. Стига някой да ме остави, мога да чета комикси по цял ден. Любимият ми е за едно момче на име Калвин и най-добрия му приятел – плюшения тигър Хобс. Но да принуждаваш едно дете за нещо толкова лично като четенето?! Тази година класната, майка ми и учителката по БЕЛ – една мила женица на име ДЯВОЛ – измислиха нова система за четене. Карат ме да си правя речник с всички думи, които са ми непознати или не съм сигурен как се пишат. Обичам да рисувам – баща ми е илюстратор, затова направих от идеята им нещо свое. Вместо да пиша думите, реших да ги рисувам. Готов съм на всичко, за да се измъкна от четенето.

Нашите нaстояват да използвам тази система през цялото време, затова обикновено се преструвам на таен агент, измъчван от суперзлодеи, които ме принуждават да се упражнявам в четене с разбиране или ще бъда застрелян от наемен убиец. Въпреки това, ако някой си мисли, че ще прекарам лятото в подобни занимания ГРЕШИ, ГРЕШИ, ГРЕШИ.
Ако животът ми беше книга, щях да си имам свои приключения, вместо да чета за приключенията на някой друг.
Ако наистина бях таен агент в някоя вълнуваща история вместо хлапе, което трябва да седи и да ЧЕТЕ по цял ден, щях да прекарам лятото, разследвайки защо онова момиче от вестника е умряло.

От "Софтпрес", страници: 224,
Цена: 11,99 лв.