Някога преди, когато Детройт произвежда колите, които се карат в цял свят, млад инженер на име Бил Раухаусер си купува фотоапарат за 39 цента. Това е началото на любов към фотографията, превърнала се в професия и продължила през следващите 70 години.
Към днешна дата Раухаусер все още прави изложби. В своята кариера той улавя динамиката и разрухата на града по-добре от всеки друг фотограф от това време. Той е и първият, отворил галерия, в която се излагат само и единствено снимки в Средния запад.
"Клише е да твърдим, че Бил Раухаусер е доайенът на фотографията в Детройт, но това е истината." - казат запознатите.
"Започнах, когато градът беше на върха на славата си" - разказва Раухаусер, който е роден в Детройт - "Детройт след войната беше арсенал на демокрацията. Всеки беше чувал за Детройт. Автомобилният център на света, велик град."
През 50-те населеността на Детройт започва да намалява, а местните го напускат на вълни след протестите през 1967 г. Без инвестиция някогашният славен град започва да се променя.
"Това е причината моите снимки да станат някак важни" - казва с типичната скромност на Средния запад Раухаунсер - "Показват онзи период, когато Детройт започна да залязва, просто така."
Всъщност Раухаусер в отговорът на Средния запад на Анри Картие-Бресон , френският баща на уличната фотография. Той може да цитира две изречения, запомнил от изложбата на Бресон в Ню Йорк Сити през 1947 г., които променят живота му - "Фотографията не е хоби. То е изкуството да виждаш. Важните въпроси са как и какво виждаш. В тях е голямата разлика."
Когато Раухаусер прочита тези думи, популярното схващане сред елита, учебните заведения и кураторите на изложби за фотографията е, че тя е просто хоби, не форма на изкуството. Извън клубовете за аматьори в Детройт няма място, където Рахаусер да може да развие уменията си. Затова след работа и през почивните дни той започва да обикаля улиците, за да се научи как да снима и как да вижда.
Критиците признават, че именно той и неговата работа са учебник, ментор и вдъхновение в продължение на 6 декади за всички фотографи в Детройт, докато заедно с това развива собствените си необикновени таланти. Раухаусер се превръща в изключително квалифициран професионалист, чийто аскетични композиции на обикновени предмети, например спортна шапка, линията на дърводелец или гумен ботуш, издига до икони на ежедневието.
Раухаусер вече не може да се разхожда по улиците цял ден. Но казва, че все още "гори от всичките си 4 цилиндъра".
Той снима, посещава приятели в центъра на Детройт, гледа живи джаз изпълнения и работи по каталогизиране на архивите си.
"Мисля, че причината да съм все още жив, е че не съм се заседял, все още се разхождам. На 95 г. съм и съм се прицелил в 105. Никъде няма да ходя, поне не скоро." - казва Раухаунсер.
