"След Бог" от Ричард Докинс – Библията наистина ли е добрата книга?

Вярата в безброй богове е съпътствала човечеството през хилядолетията. Тя се предава с лекота от родителите, държавата и обществото на децата, които израстват с идеята, че конкретният бог на мястото, на което са се родили, е реален и единствен.

Най-известният хуманист на планетата – Ричард Докинс ("Наука в душата") обаче отново е готов да разбие всички митове. В "След Бог" – която развива идеите на "Делюзията Бог" към новите поколения –  ученият отхвърля убежденията, че вярата в кой да е от боговете е нужна и показва колко смислен, достоен и морален може да е животът след Бог.

Убедени ли сте в съществуването на една всевишна сила? Как се нарича тя? Библията наистина ли е добрата книга? Вярата прави ли хората по-добри един към друг?

В дванайсет кратки, забавни и информативни глави Докинс описва как животът се е развил без създател. За примитивната, вградена дълбоко в съзнанието ни склонност да се държим прилично, когато ни гледат; за нуждата от "съвест", която да ни наблюдава, за ролята на наказанията и невидимата заплаха за вечни мъки в Ада – книгата поставя редица неудобни въпроси и се опитва да намери отговор на въпроса защо всички вярвания взаимно си противоречат и само онова, на което те учат в родината ти, е правилното.

Вглеждайки се отблизо във фактите, а не във фантазиите, "След Бог" прави нов прочит на най-важните теми на нашето време, източник на конфликти и неразбирателство.

"Нищо не доказва еволюцията по-добре от оцеляването на религиозната вяра. Вярата нагледно демонстрира, че човекът продължава да е страхливо, недоразвито същество, което за ужасява от смъртта и мрака", пише Кристофър Хичънс, автор на "Бог не е велик".

Прочетете откъс от "След Бог" от Ричард Докинс, която излиза от издателство "Сиела". >>>

1.

Толкова много богове!

Вярвате ли в Бог?

Но кой бог? 

В хода на историята по света са били почитани хиляди божества. Политеистите дори са вярвали в по няколко наведнъж (theos на гръцки означава „бог“, а poly – „много“). Вотан (или Один) бил върховният бог на викингите. Други техни божества включвали Балдур (бога на светлината), Тор (бога на гръмотевиците със страховития му чук) и неговата дъщеря Труд. Имало и женски божества, като Снотра (на мъдростта), Фриг (на майчинството) и Ран (на морето). 

Древните гърци и римляни също били политеисти. Техните божества, също като викингските, били много човекоподобни, с присъщите на хората страсти и емоции. Гръцките богове имали по-късни римски еквиваленти, които изпълнявали същите функции, като например Зевс (римския Юпитер), гръмовержец и повелител на небесата, Хера (Юнона), негова съпруга; Посейдон (Нептун), бог на морето; Афродита (Венера), богиня на любовта; Хермес (Меркурий), пратеникът на боговете, носещ се с крилатите си сандали; Дионис (Бакхус), бог на виното. Сред основните религии, оцелели до наши дни, хиндуизмът също е политеистичен, с хиляди божества. 

Безчет гърци и римляни вярвали, че техните богове са истински – отправяли им молитви, принасяли им в жертва животни, благодарели им за хубавите неща и ги обвинявали за бедите. Откъде сме сигурни, че не са били прави? Защо вече никой не вярва в Зевс? Дори да не знаем точната причина, уверено можем да кажем, че вече сме „атеисти“ по отношение на тези стари божества („теист“ е човек, който вярва в бог(ове), а „атеист“, както личи по отрицателната представка „а“ – такъв, който не вярва). Имало е време, когато римляните са твърдели, че ранните християни са атеисти, защото не вярват в Юпитер, Нептун и останалата дружина. Днес използваме думата по-скоро за хора, които не вярват в никакви божества. 

Аз, както предполагам и вие, не вярвам в Юпитер, нито в Посейдон, Тор, Венера, Купидон, Снотра, Марс, Один или Аполон. Не вярвам и в древноегипетските Озирис, Тот, Нут, Анубис или брат му Хор, за когото, подобно на Исус и много други божества по света, се твърди, че бил роден от девица. Нито във вавилонските богове Хадад, Енлил, Ану, Дагон или Мардук. 

Не вярвам в Анианву, Маву, Нгай или някой от слънчевите богове на Африка. Нито в Била, Гноуи, Уала, Вуриупранили, Караур или някой от слънчевите богове на австралийските аборигенни племена. Не вярвам и в множеството келтски богове и богини, като ирландските Етайн, богинята на слънцето, и Елата, богът на луната. Не вярвам и в китайската водна богиня Мазу, нито в Дакуага, бога-акула от Фиджи, или в Илуянка, хетския дракон на океана. Не вярвам в никой от стотиците небесни богове, речни богове, слънчеви богове, звездни богове, лунни богове, богове на жътвата, огъня, горите… толкова много богове, че свят да му се завие на човек! 

Не вярвам и в Яхве, бога на евреите, но е много вероятно вие да вярвате, ако сте отгледан като евреин, християнин или мюсюлманин. Еврейският бог е бил възприет от християните, а също така (под арабското име Аллах) и от мюсюлманите. Християнството и ислямът са издънки на древната еврейска религия. Първата част от християнската Библия е чисто юдаистична, а Коранът, свещената книга на мюсюлманите, също е частично заимстван от еврейските писания. Тези три религии – юдаизмът, християнството и ислямът, често са определяни като „авраамически“, тъй като могат да се проследят до митичния праотец Авраам, почитан също като родоначалник на еврейския народ. Ще се спрем по-подробно на него в една от следващите глави.

И трите религии се наричат монотеистични, защото последователите им твърдят, че имат един бог. Казвам „твърдят“ по няколко причини. Яхве, днешната върховна фигура – когото поради това ще изписвам с главна буква, „Бог“, – започва скромно, като племенно божество на древните израилтяни. Според вярванията им той се грижел за тях като за свой „избран народ“. (Благодарение на една историческа случайност – възприемането на християнството като официална религия на Римската империя от Константин Велики през 312 от н.е., Яхве днес е почитан по целия свят.) Много съседни племена също имали собствени божества покровители, които според тях им давали закрила. Макар израилтяните да тачели своя Яхве, това не означавало непременно, че отричат боговете на другите племена, като например Баал на ханаанците; те просто смятали, че Яхве е по-могъщ. А също, както ще видим по-късно, и извънредно ревнив – горко на онзи, когото хванел, че се заглежда по други богове. 

Монотеизмът на днешните християни и мюсюлмани също е доста съмнителен. Така например те вярват в зъл „дявол“, наричан Сатана (в християнството) или Шейтан (в исляма). Той се подвизава и под редица други имена, като Велзевул, Лукавия, Принца на мрака, Нечестивия, Белиал, Луцифер. Не го наричат бог, но го разглеждат като притежаващ богоподобни сили и водещ, заедно със своите сили на злото, титанична битка срещу добрите сили на Бога. Религиите често заимстват идеи от своите предшественици. Идеята за космическа война между доброто и злото вероятно води началото си още от зороастризма – ранна религия, основана на учението на иранския пророк Заратустра, която оказва влияние върху авраамическите религии. Зороастризмът е дуалистичен мироглед, при който добрият бог Ахура Мазда се намира в постоянен конфликт с олицетворяващия злото Анхра Майню. По света и досега се срещат зороастрийци, особено в Индия. Това е още една религия, която не изповядвам, а навярно и вие също. 

Едно от най-странните обвинения, хвърляни срещу атеистите, особено в Америка и ислямските държави, е, че се кланят на Сатаната. Естествено, те вярват в злите божества не повече, отколкото в добрите. Само религиозни хора могат да допускат, че Сатаната съществува. 

И в други отношения християнството също граничи с политеизма. Да вземем например идеята за „Отец, Син и Свети дух“, или за божието триединство. През вековете са се водили немалко разгорещени диспути как точно да се тълкува тя. Звучи като формула за вкарване на политеизма в монотеистичен калъп. Човек разбираемо би го нарекъл тритеизъм!