Париж, шоколад, романтика, фина еротика – всичко това е поднесено с много чувство за хумор в романа "Крадецът на шоколад" от Лора Флоран, който излиза у нас на 11 ноември. Книгата оставя усещането, както когато откриеш изумителен шоколад – отхапваш и вкусът се настанява на езика ти, а после се разтапя в езеро от божествена наслада. Флоран е успяла да улови това емоционално изживяване и да го пресъздаде в романа си.
Париж
Градът на любовта съблазнява сетивата, спира дъха на всеки турист с красотата си, а павираните му улички кипят от живот, изпълнени с усещането, че всичко е възможно. За Кейд Кори, американската наследничка на династия за шоколадови десертчета, идването й тук е сбъдната мечта. Или поне ще стане, ако успее да накара този надут френски шоколатиер (Боже, какви страхотни ръце има само!) да сложи подписа си в долния десен ъгъл на един договор...
Шоколадът
Топящ се, податлив при докосване и все пак твърд, екзотичен и загадъчен, това е изкусителният шоколад, който не крие тайните си от Силвен Марки, прочутия парижки майстор на шоколадени изкушения. И сега Силвен трябва да ги разкрие на някаква нагла американка за шепа долари (добре де, за пълни шепи долари)?! Jamais.
Никога! Освен ако на масата за преговори не бъде сложено нещо много по-съблазнително...
Насладата
Независимо дали става дума за най-новата линия шоколадови бонбони, откраднати от заключен магазин, или за откраднати целувки в мрака, има ли нещо по-изкушаващо от забраненото удоволствие?
Магьосникът на арт шоколада – красивият французин Силвен Марки, и неустоимата похитителка на шоколад – Кейд Кори, се впускат в страстна игра на съблазняване и интриги и попадат в сложен любовен триъгълник, в който третият е... шоколадът.
Романът „Крадецът на шоколад” съчетава три вълшебни съставки, които го правят неустоим: любов - достатъчно силна, че да премине ограниченията на културите, световете, класите и езиците; Париж - символ на приключението, на това да последваш мечтите си, да живееш истинския живот и шоколад... ах, шоколад! Този универсален символ на екстаза.
Авторът
Родена в САЩ, Лора Флоран пътува много по света. Дипломната й работа е посветена на франкофонската култура. Прекара първата си година в Париж като докторант. И именно в Града на любовта среща мъжа на живота си – своя съпруг французин. "Винаги съм казвала, че Франция – и най-вече Париж – е културата, която буквално ме погълна. Сякаш скочих с главата надолу в заешката дупка и този чудесен, великолепен град и неговата култура просто завладяха живота ми..."
За щастие, френската култура включва и френския шоколад, към който Флоран е много привързана и с готовност се отдава на проучването му за романа "Крадецът на шоколад". "Аз съм сигурно най-щастливият изследовател в целия свят. За да се запозная с професията на шоколатиера, се свързах и имах късмета да общувам с някои от великите богове на шоколада, които ме посрещнаха в своите лаборатории и кухни, където можех да наблюдавам как творят съвършенство: шоколатиерите Жак Генин и Мишел Шодан и прочутият Лоран Жанин, шеф сладкар в ресторант "Епикур", носител на три звезди "Мишлен". Освен това имам привилегията близо до „Дюк”, университета в който в момента преподавам, да се намират сладкарниците на двама великолепни местни шоколатиери, обучени в Париж: Бони Ло от "Миел Бонбон" в Дърам, и Халот Парсънс в "Лесказу" в Рейли, които ми позволиха да ги затрупам с въпроси относно занаята им.
Затова, както и самата авторка Лора Флоран, ви приканваме да хапнете шоколад. Точно сега. И да се насладите на всяка хапка. Защото вкусването на хубаво парче шоколад е като утвърждаване на вашето право на чувствена наслада.
Откъс от книгата >>
ПЪРВА ГЛАВА
Силвен Марки знаеше какво желаят жените: шоколад.
И докато възмъжаваше, той се бе научил да владее женското желание.
Навън ноемврийската есен посипваше парижките улици със студ и сивота. Но в своята лаборатория той беше довел шоколада до нужната температура, гладък и разкошен. Силвен разстла шоколадовата маса върху мраморния плот. С ловко движение той го събра и го разстла отново, лъскав и тъмен. В магазина елегантна блондинка с изящни маниери, нашепващи за богатство и привилегии, купи кутия от неговите шоколадови бонбони и неспособна да устои на изкушението, захапа един още преди да излезе на улицата. Той я виждаше през стъкления прозорец, който позволяваше на посетителите да надзърнат в свещенодействията насред истинска шоколадова работилница. Силвен видя как възхитителните й зъби се впиха в малкия шоколадов бонбон и сам усети деликатната съпротива на пропуканата кувертюра, топенето на ганаша върху езика й, разливането на удоволствието по тялото й. Той се усмихна лекичко, наклонил глава, за да се посвети отново на шоколада. Затова не видя следващата жена, която влезе в магазина му.
Но се оказа, че тя нямаше да му позволи да я пропусне.
Уханието на шоколад се шмугна и понесе по окъпаната от дъжда улица. Токчетата на ботушите объркваха своя забързан ритъм, а увитите в дълги черни палта минувачи извиваха глави към източника на уханието, разколебани.
Някои се спираха. Други продължаваха. Импулсът на Кейд беше да влезе вътре.
Теоброминът я обгърна като топло одеяло насред есенния студ. Какаото облада сетивата й. Тя уви ръце около себе си. Ароматът я върна у дома, спусна пелена пред очите й, които на свой ред я уверяваха, че не можеше да е по-далеч от стоманените казани на фабриката, струите разтопен шоколад, които се лееха непрестанно към формите и се превръщаха в милиарди съвършено еднакви блокчета, готови да бъдат загърнати в ярко оцветените опаковки, които бяха неотменна част от живота й. Нещо, някакво напрежение, което тя носеше в себе си, разхлаби мускулите на рамената й и отприщи потръпване, което премина като вълна по цялото й тяло. Някой беше излял шоколада в гигантски разполовени какаови зърна, които украсяваха витрините и приковаваха погледа към ъглите на магазина. Кейд можеше да си представи ръката, която ги беше оформила – мъжка ръка, силна, четвъртита, с дълги пръсти, способни на най-фина прецизност. Снимка на същата тази ръка украсяваше тапета на лаптопа й.
На заоблената страна на всяко какаово зърно той беше нарисувал сцена от различна страна производител на какао. А върху плоската страна на какаовите зърна беше разпръснал артистично големи колкото нокът шоколадови бонбони.
Тя се огледа в магазина. В ъглите тук-там се мъдреха сандъци с черни надписи, които нашепваха за далечни земи.
От вътрешността им се бяха посипали истински какаови зърна, напомняйки на посетителите, че шоколадът беше екзотична история от друг свят. Кейд беше виждала тези теми. Черните надписи извикаха в ума й далечни аромати и образи, хората, които някога беше срещнала, ударите с мачете по какаовите дървета, миризмата на ферментиращите какаови зърна в обвивките си. Той беше посипал тук-там парченца какао, както някой виртуозен готвач би украсил чинията с няколко капки сос. По плотовете бяха пръснати шушулки ванилия и масури канела, същински débauche от нерафиниран разкош. Всеки един елемент в този декор подчертаваше суровата, красива природа на шоколада и триумфа на върховната изтънченост: миниатюрните четвъртити шоколадови плочки, които струваха по 150 долара фунта , излезли изпод ръката на Силвен Марки.
Силвен Марки. Според някои той беше най-добрият шоколатиер в Париж. Той беше на същото мнение, помисли си Кейд. Тя не се съмняваше в това. Знаеше го от снимката на ръката му, която украсяваше лаптопа й. Неговите кутии бяха с цвета на сурово дърво, завързани с прост канап. Щампата с името върху капака – Силвен Марки – се налагаше безкомпромисно, с цвят на тъмен шоколад и непретенциозен шрифт, сама по себе си заявяваща дръзка увереност.
Кейд си пое дъх, черпейки смелост от ароматите и гледките. Обзе я главозамайващо вълнение, както и страх, в особен контрапункт, сякаш се канеше да излезе чисто гола на сцена пред многобройна публика. Не трябваше да се чувства по този начин. Шоколадът беше нейният бизнес, нейното наследство. Баща й обичаше да се шегува, че във вените й тече шоколад. Значителна част от световната икономика действително се движеше от шоколада, който нейното семейство произвеждаше. Тя можеше да предложи на Силвен Марки една невероятна възможност.
И все пак страхът я беше стиснал за гърлото и й пречеше да преглътне. Кейд продължаваше да си представя най-известното блокче на фирмата, млечен шоколад в обвивка от станиол и хартия и щамповано с нейното фамилно име – трийсет и три цента на промоция в Уолмарт. Тези шоколадчета от по 33 цента бяха влели толкова пари в банковите сметки на семейството й, колкото човек трудно можеше да си представи. Определено повече, отколкото той можеше да си представи. И все пак душата й леденееше при мисълта да извади шоколадчето от чантата си и да го покаже насред тази обстановка.
***
При нейното влизане в магазина всички вдигнаха глави, но повечето се съсредоточиха отново върху работата си. Само един мъж, който разстилаше ловко шоколад върху мраморния плот, задържа върху Кейд проницателен поглед, наситен с повече власт, а може би и с повече презрение.
Продължава >>
Висок и слаб, с черна коса, която падаше на вълни до брадичката му. Беше я затъкнал зад ухото си от едната страна, така че да подчертава изсечените му, правилни черти. Бяла хартиена шапка ограничаваше риска някоя следа от черните му къдрици да попадне в шоколада. Бялата му униформа на майстор сладкар беше белязана от шоколадови пръски. Какъв красавец.
Кейд преглътна, устата й беше пресъхнала. Всичките аромати, работата, осъзнаването, че най-добрият шоколатиер в Париж на живо беше по-привлекателен, отколкото на снимките – всичкото това се завъртя около нея, увличайки я във вихър от растяща възбуда.
Тя беше тук. Изживяваше мечтата си. Това щеше да е толкова забавно. А Силвен Марки беше невероятен.
Може би тя беше свръхвъзбудена. Той не беше чак толкова страхотен, нали? Вярно, изглеждаше секси на снимките и най-вече онзи кадър с ръката му, която бе присъствала в сънищата й нощ след нощ, но Кейд винаги се беше опитвала да го приема с известна доза скептицизъм. Но тук, лично, тя долавяше как от него лъха на енергия и контрол, страст и дисциплина. Това подклаждаше вълнението й, предизвиквайки преувеличена чувствителност. Кейд се чувстваше като разклатена кутийка кока-кола, в която мехурчетата заплашваха да изригнат.
– Бонжур, мосю – каза тя, както я бяха учили френските й учители и уверено пристъпи, за да подаде ръка.
Той на свой ред й подаде лакът, което я отблъсна. Кейт изгледа лакътя, после вдигна поглед към лицето му. Той повдигна вежди едва-едва, колкото да я накара да се почувства ужасно провинциална.
– Hygiène – каза той. – Je travaille le chocolat. Comment puis-je vous aider, мадмоазел Кори?
Тя си преведе всичко това наум, с растящо вълнение от способностите си, от осъзнаването, че езикът наистина й се отдаваше. Хигиена. Аз правя шоколад. Как мога да ви помогна, госпожице Кори? Той звучеше толкова изискано, от възхищение й се прииска да прегърне гласа му. Вместо това установи, че тромаво докосва лакътя му, пламнала от смущение. Как се здрависваш с лакът, по дяволите?
Изплъзна й се. Той допря опакото на кутрето си до шоколада, който темперираше върху мраморния плот, погълнат в работата си. Без да й отдели дори прашинка от вниманието си.
Това беше абсурдно. Той знаеше коя е тя. Тук не ставаше въпрос за изненадваща визита. Той сигурно си даваше сметка, че тя може да увеличи доходите му с милиони. Как може да не й обръща внимание? И въпреки това той явно я смяташе за по-маловажна от порция шоколад. Кейд събра цялата си смелост, предчувствайки, че някой можеше да постави нейната разклатена кутийка кока-кола във фризера.
– Може ли да поговорим насаме? – попита го тя.
Той сбърчи вежди.
– Това е важно – каза той. Имайки предвид шоколада, а не нея. Нима приемаше присъствието й тук като посещение на професионален турист?
– Интересувам се да намеря метр, който да разработи нова линия шоколадови изделия за нас – изрече спокойно тя. Да видим сега кой е важният, Силвен Марки? Тя беше упражнявала това изречение поне петдесет пъти с учителя си по френски и произнасяйки го сега на глас, тук, и по съответната причина, почувства замайване. – Искаме да пуснем серия луксозни шоколадови изделия и си представяме нещо много елегантно, много парижко, може би с вашето име върху опаковката.
Е, това вече привлече вниманието му, помисли си самодоволно тя, когато мъжът я погледна, а дългата тънка шпатула замръзна върху шоколада. Тя почти можеше да види как евро знаците проблясваха в главата му. Нима току-що беше прибавил няколко нули в края на банковия си баланс?
– Пардон – изрече той много бавно и внимателно. – Искате да поставите моето име върху един от вашите продукти?
Тя кимна, доволна от най-сетне предизвикания ефект. Вълнението й започна да се нагнетява като гейзера Олд Фейтфул. Това щеше да бъде нейният подарък за семейството й, тази гурме линия. Тя щеше да отговаря за новата линия, която щеше да включва всички наслаждения на шоколада за ценители, при това с парижки привкус, за които някога беше мечтала.
– Може би. Точно това искам да обсъдя с вас.
Устата му се отвори и затвори. Тя грейна насреща му триумфално. Какъв ли щеше да бъде допирът на ръката му, когато стиснеха ръце, за да отбележат сключването на сделката? Топла, може би. Силна. Със сигурност. Пълна с енергия и сила, за да превръща нещо сурово в нещо чувствено и изключително.
Отново я обзе въодушевление. Кейд се огледа в малката лаборатория – чудна обител на задушевността и творението, толкова различна от шоколадовите фабрики, в които тя беше пораснала.
– Ву – Силвен Марки не довърши онова, което бе започнал да казва, а затвори решително устата си. Нещо проблесна в очите му, разчупвайки хладния му контрол.
Ярост.
– Вие искате да поставите моето име върху ваши продукти? – повтори той, полагайки огромни усилия да овладее гласа си, изражението си, но очите му хвърляха мълнии. – Моето име? – махна с ръка към мястото няколко метра по-нататък, където се пълнеха, затваряха и завързваха вълшебните кутии щамповани със същото това име. – Силвен Марки?
– Аз…
– Върху „Кори“ барс?
Трийсет и три цента в Уолмарт. Тя се изчерви от корените на косата до палците на краката си и напъха ръка в чантата си, напипвайки блокчето в лъскава станиолова опаковка с кафяви букви, неин талисман за сила и срамна тайна едновременно.
– Ще бъде различна линия. Гурме линия…
– Мадмоазел… – устата му застина, замразявайки нейното въодушевление под налягане толкова бързо, че Кейд усети опасността от експлозия. – Вие ми губите времето. А аз губя вашето. Никога няма да се съглася да работя с „Кори“ барс.
– Но вие само чуйте…
– Оревоар – той не помръдна. Не я изпъди. Стоеше над полутемперирания шоколад и я пронизваше с очите си с цвят на парченца какао и я накара, само с погледа, думите, господството над собственото си царство, принуди я да се обърне и да излезе.
Кейд трепереше от срам и гняв, докато правеше онези пет крачки до вратата към магазина, осъзнавайки, че тя му бе позволила това. Беше му позволила да запази контрол над неговия свят и да я изхвърли от него. Тя не беше човек, който позволяваше да бъде командван. Трябваше да остане и да отстоява онова, което искаше.
Тя се насили да се обърне и да се изправи лице в лице с унижението още веднъж, но вратата беше само на три крачки пред нея. Тя стисна шоколадовото блокче в чантата си и се постара да извърви тези три крачки презрително. Но отстъплението не може да бъде презрително. Никой не се впечатляваше от презрително отстъпление.
Върви по дяволите, Силвен Марки. Има и други шоколатиери в Париж и дори по-добри от теб. Ти просто си нашумял в този момент. Ще съжаляваш.
Тя пусна вратата между лабораторията и магазина да се затръшне зад гърба си, обирайки неодобрителните погледи на клиентите и служителите, които изразиха своето мнение за невъзпитаните американци със съвсем леко свиване на устните.
На книжния пазара от 11 ноември
От ИК "Кръгозор", Цена: 14,00 лв.
