Предстои ви интервю за работа, но не можете да си подготвите отговор за всеки въпрос. От хилядите възможни, кои ще ви зададат всъщност? След подробно проучване на стотици интервюиращи и хиляди интервюирани тази книга най-накрая ще ви даде отговорите.
„Защо точно ти?” (издателство Locus, 320 стр., 16,90 лв.) е базирана на директна информация от топ интервюиращите в неповторимата британска мрежа за набор на персонал на REED. Книгата предлага отлични техники за подготовка, целта на които е да се научите как да отговаряте на най-популярните въпроси и, преди всичко, как да възприемете умствената нагласа на победители преди интервю, онази, която ще ви помогне да се справите.
От класически въпроси като „Разкажете ми за себе си” и „Коя е най-голямата ви слабост?” до стъписващи като „Продайте ми тази химикалка” и „Колко светофара има в Лондон?”, Джеймс Рийд разкрива какво всъщност питат интервюиращите. Отлична книга, подходяща не само за кандидати, готвещи се за интервю за работа, но и за интервюиращите.
Откъс от „Защо точно ти?”
1. Разкажете ми за себе си
Същинският въпрос: Какво е мнението ви за себе си? И ще разберете ли какво да споделите и какво да спестите?
Печеливша тактика: Анализирайте го, репетирайте го, направете го с лекота.
Ще отделим много време на този въпрос, защото няма друг, който да ви подлее вода толкова бързо.
Защо този въпрос създава толкова много проблеми
Както при всички отворени въпроси, няма очевиден отговор на въпроса “Разкажете ми за себе си”. Изцяло от вас зависи да решите какво да кажете и кога да спрете да говорите.
Този въпрос е много надеждно мерило за самочувствието на един кандидат и за неговата степен на подготовка поради две причини. Първо, по-неуверените и неподготвени кандидати обикновено започват, като молят за допълнителни пояснения, преди да завършат отговора си с молба за одобрение, т.е. започват с:
“Професионални или лични неща искате да разкажа?” и приключват с: “Хм... това ли искахте?”. Нито едно от двете не звучи добре на средностатистическия интервюиращ.
Второ, всички ние имаме слабости и знаем, че не бива да ги споменаваме по време на интервю. Но когато започнете да мислите по темата за какво не трябва да споделяте, сте почти обречени да започнете да говорите и за това. Когато интервюиращият каже: “Разкажете ми за себе си”, се подразбира, че ви молят да не се спирате върху всичките си слаби места като кандидат. В този момент е много обичайно съзнанието ви да започне да мисли единствено за вашите слабости – да започне да разказва за онзи път, когато са ви уволнили, или за лошото ви здраве, или може би дори за колекцията ви от фигурки от “Стар Трек”.
Човешкият мозък може да извършва само по една задача наведнъж, но този въпрос се опитва да го накара да извършва две: да осмисли какво да каже и какво да не каже. Трудно е да се мисли за тези две задачи в разгара на интервю, особено след като повечето от нас са откровени по своята същност, както и малко стеснителни. Понякога вашият ум се опитва да намали своята натовареност, като избълва всичко наведнъж. Ето защо почти всеки интервюиращ е ставал свидетел на непринудената изповед на някой кандидат. Тогава как да постъпите? Най-добре е да упражните структурата на своето изложение и – най-важното – да я изложите, без да задавате въпроси, все едно вашият индивидуален подход към отговарянето на отворени въпроси е най-естественото нещо на света.
Почти всяка структура ще ви свърши работа, стига да знаете какво представлява и да сте я упражнявали много пъти. Ето няколко предложения:
Структура: Професионално резюме и цели
Аз съм главен оперативен служител с петнайсетгодишен опит в жилищните имоти, който иска да се премести на позиция главен изпълнителен директор в регистрирана на борсата агенция за недвижими имоти.
Структура: Филмов сценарий
След университета се насочих към финансите, но установих, че истинската ми любов всъщност е компютърното програмиране. Осъществих промяната преди пет години и оттогава не съм поглеждал назад. Сега искам да заема важна длъжност в ИТ фирма с клиенти в Ситито.
Структура: Роли и хобита
Аз съм правоспособна медицинска сестра, баща на три деца – и доброволец на скипистите, когато имам възможност.
Структура: Членство в организации
Аз съм канадец, живеещ в Брайтън, и работя във финансовия сектор. През уикендите работя като доброволец в полза на бездомните.
Хитроумна поредица
Винаги казвам, че имам три кариери, две деца, един съпруг и никакви съжаления.
Завършете със забележителен израз, сякаш връщате контрола на интервюиращия. Обърнете внимание, че въпросът: “Това достатъчно ли е?” не е категоричен израз, а вик за помощ. По-добър начин да завършите е да повторите изразните средства на интервюиращия от оригиналния въпрос.
...и това, за да отговоря на въпроса ви, е накратко за мен.
Ако горепосоченият подход ви се струва твърде монотонен, ето няколко насоки за алтернативен подход.
1. Трябва да демонстрирате логична прогресия или основна тема – иначе казано, трябва да разкажете история.
2. Трябва да покажете, че знаете точно какво ще кажете и че няма да отнеме много време. (“Да разкажа за себе си? Добре. Като начало ще ви предложа шейсетсекундната версия; кажете ми, ако искате да чуете още нещо.”) Каквото и да правите, недейте да звучите така, сякаш никога досега не са ви задавали този въпрос и ще започнете да се самоанализирате на момента. Трябвало е да го направите, преди да се качите в колата, както обичат да казват родителите на малките деца. И се уверете, че знаете какво ще кажете, ако интервюиращият наистина поиска да чуе още.
3. Не питайте дали искат лична или професионална информация: уверените хора не правят така. Направете съдържанието на вашето биографично резюме 90 процента професионално и 10 процента лично. Това е делова среща, а не любовна.
4. Не е нужно вашата история да има определено начало, особено ако сте по-опитен кандидат, но тя трябва да има определена “среда”, от която да става ясно с какво сте се занимавали напоследък, по какъв начин това допринася за вашите умения и опит и как на свой ред те допринасят за предлаганата работа.
5. Освен това ще ви трябва определен “край”, за да покажете, че спирате да говорите и давате думата на интервюиращия. За това ще бъде достатъчно да споменете накратко социалния си живот и интереси.
6. Не се притеснявайте да правите скокове във времето – започнете със заеманата от вас длъжност, а след това се върнете до която отправна точка решите и отново продължете напред, за да покажете логична прогресия, която отива отвъд сегашната ви длъжност и обяснява интереса ви към свободната позиция, както и годността ви за нея.
7. Вие не сте вашата длъжност, но на този етап тя може да се окаже полезна, за да даде начален тласък на отговора ви. Ако започнете с настоящата си работа, ще звучите енергични и делови: “В момента съм помощник-маркетинг мениджър в “Теско” може би не е толкова лирично начало като “Аз съм жена, която обича да работи в магазин за хранителни стоки”, но пък и не звучи така, сякаш разговорът ви ще витае безцелно из стаята, за което винаги има риск с този въпрос. (Между другото, “Дипломирах се наскоро и търся първата си работа в областта на правото” също е вид длъжност, при това много добра в сравнение с това, което обикновено казват вашите колеги, когато им зададат същия въпрос.)
8. Някои хора разглеждат този въпрос като възможност да започнат да говорят за своите силни и слаби страни, но има не по-лош аргумент да се придържате към професионалните си постижения и увлечения. Последното мнение гласи, че за този въпрос вашите истински професионални качества трябва да излизат не от устата ви, а да си личат по резултатите. Интервюиращият почти със сигурност по-късно ще ви попита за качествата ви, така че можете да запазите явните суперлативи за тогава.
9. Завършете с уместен, но неопровержим въпрос.
(...)
Задайте тона
По време на проучването за тази книга един специалист по подбор на персонала в Reed ни каза, че ентусиазмът и енергията на кандидата при отговора на въпроса “Разкажете ми за себе си” обикновено задават тона на останалата част от интервюто, що се отнася до удоволствието на интервюиращия от него. Ако някой прояви свенливост при отговора на този въпрос, най-вероятно интервюиращият ще се обезсърчи. И интервюиращите са хора: за тях е потискащо да бъдат принудени да прекарат цял ден в стая без прозорци с цяла процесия от хора, които не могат да говорят пламенно. От тяхна гледна точка, ако не можете да отговорите на този въпрос по начин, който ви представя като забавен човек, с когото да прекарат следващите шейсет минути, едва ли някой друг въпрос ще ви извади от черупката ви.
Повечето хора ще ви възприемат според личната ви оценка при отговора на въпроса “Разкажете ми за себе си”, така че внимавайте с фалшивата скромност, фалшивото самохвалство – и всичко фалшиво. Говорете без обичайното самоподценяване или превъзнасяне, които са характерни за ежедневните разговори. Тук сте на сцената.
Всички по местата!
И накрая, има някои въпроси за интервю, които, ако звучат репетирани, ще се обърнат срещу вас, и други, които е наложително да упражните, за да не се изчерпате или да попаднете в минно поле.
“Разкажете ми за себе си” несъмнено изисква репетиции. Ако не сте съгласни, пробвайте да отговорите сега, импровизирано, и проверете колко добре ще се справите. Хайде, “разкажете ми за себе си”.
