Герои... под напрежение

„Под напрежение“ отново ни среща с Майрън Болитар – любимият герой на Коубън. Бивша тенис звезда на име Сузи и нейният не по-малко известен съпруг Лекс попадат на анонимен постинг във фейсбук, подлагащ на съмнение бащинството на нероденото им дете. Сузи се обръща за помощ към Майрън и това отприщва серия от поразителни разкрития, нелицеприятни истини и интригуващи реакции. Блестящ трилър, будещ размисъл върху вечния въпрос за цената на грозната истина и красивата лъжа.

И най-грозната истина – разправяше навремето един приятел на Майрън – е за предпочитане пред най-красивата лъжа.

Точно това си мислеше Майрън, докато гледаше баща си в болницата. И се върна в спомените си шестнайсет години назад до онзи миг, в който за последен път бе излъгал
баща си; към онази лъжа, причинила толкова болки и разруха и породила трагичните събития, чийто катастрофален край предстоеше именно тук.

Баща му не отваряше очи. Неравномерното му дишане бе съпроводено с хрипове. От тялото му се точеха куп тръбички. Впери поглед в мощната му ръка. И си спомни как през детството си ходеше в склада в Нюарк и как баща му сядаше с навити ръкави зад огромното си бюро. Ръцете му по онова време бяха тъй мощни, че напираха да разкъсат плата, а маншетите стягаха бицепсите му като в турникет. Възрастта бе омекотила провисналата вече мускулна тъкан. Мощният като варел гръден кош, внушавал на Майрън усещането за пълна сигурност, все още си беше там, но бе придобил съвсем крехък вид: и най-обикновеният натиск с длан сякаш би изпотрошил ребрата като сухи съчки. Небръснатото бащино лице не се покриваше вече от черната сянка на наболата следобедна брада, а бе осеяно със сиви петна. Кожата около брадичката се диплеше като плащ, с един номер по-голям от необходимото.

До леглото седеше майката на Майрън – съпругата на Ал Болитар от четирийсет и три години. И държеше ръката му в своята, трепереща от болестта на Паркинсон. И тя имаше шокиращо крехък вид в сравнение с някогашната видна личност от зората на феминисткото движение, горила сутиена си публично заедно с Глория Стайнъм и носила тениски с надписи от рода на „Мястото на жената е в кухнята... на законодателството – Сената“. Годините обаче не бяха пожалили нито Елън, нито Ал Болитар („Ние сме 6 Ел-Ал, като израелските авиолинии“, обичаше да се шегува майка му), при все че ги бяха преживели далеч по-щастливо от огромното мнозинство застаряващи семейни двойки – но ето как в крайна сметка приключваше щастието им.

То и Бог има едно чувство за хумор...

– Добре. Разбрахме ли се? – попита тихо майката.
Майрън не й отговори. Най-красивата лъжа срещу най-грозната истина. Майрън така и не си беше извлякъл поуката още тогава, преди шестнайсет години, когато за последен път излъга най-великия и най-обичания човек на този свят. Не че нещата бяха толкова прости. Но пък най-грозната истина можеше да съсипе всичко. Да разбие целия им свят.

Дори да посее смърт.
Така че, когато бащините клепачи потрепнаха и най-скъпият в очите на Майрън човек погледна своя първороден син умоляващо, като някакво съвсем объркано дете, Майрън се извърна към майка си и бавно кимна. После преглътна сълзите си и се приготви да излъже баща си за последно.

ШЕСТ ДНИ ПО-РАНО

– Майрън, имам нужда от твоята помощ.

Майрън сякаш се озова в някакъв фантастичен свят: в офиса му влезе идеално оформена и изключително красива благородна девица, изскочила сякаш от някой стар филм с Хъмфри Богарт. С тази разлика, че бавната й походка бе по-скоро патешко поклащане, а идеалното оформление се дължеше на факта, че красивата и благородна девица беше бременна в осмия месец, което – с извинение – успя да унищожи някак си целия фантастичен елемент.

Новодошлата се казваше Сузи Т., съкратено от Тревантино, и беше бивша звезда на тениса, прочула се не толкова с играта си, колкото като сексапилна палавница с провокиращи въображението екипи, пиърсинги и татуси. Но все пак имаше зад гърба си и победа в един от най-важните турнири и бе натрупала сума ти пари от рекламна дейност, най-вече като говорителка (Майрън страшно ценеше този евфемизъм) на „Ла-Ла-Лат“ – верига кафе-барове с голи до кръста сервитьорки, в които студентската младеж умираше да си поръчва закачливо „да им цръкнат допълнително млекце“. Хубави времена.

– Знаеш, Сузи, че за теб съм на разположение двайсет и четири часа в денонощието, седем дни седмично – разпери ръце Майрън.
Намираха се в офиса му на Парк Авеню – седалището на „МБПред“, където „М“ означаваше „Майрън“, „Б“ – Болитар, а „Пред“ – факта, че бяха представители на разни атлети, актьори и писатели. „Школа за буквални фирмени наименования“.
– Кажи ми само какво се очаква от мен.
Сузи закрачи напред-назад.
– Чудя се откъде да започна. – И понеже Майрън понечи да вметне нещо, тя вдигна предупредително ръка. – Ха си посмял да ми кажеш „Започни от началото“, ха съм ти откъснала единия тестикул.
– Що само единия?
– Щото вече си сгоден. Жал ми е за горката ти годеница.
Краченето се превърна в нещо като маршировка – толкова забързано и енергично стана, че някъде навътре в себе си Майрън взе да се притеснява да не вземе да роди насред наскоро обновения му офис.
– Ъъъ... мокетът... – обади се плахо. – Съвсем нов е.
Тя се намръщи, помарширува още малко и взе да гризе старателно маникюрираните си нокти.
– Сузи?
Тя спря. Погледите им се срещнаха.
– Кажи ми – помоли я.
– Помниш ли как се запознахме?

Майрън кимна. Нямаше и година, откакто бе завършил право и се бе заел да полага основите на фирмата си. По онова време, в зародиша си, „МБПред“ се подвизаваше под
името „МБСпортпред“, тъй като в началото Майрън представляваше само спортисти. Но когато се захвана да привлече като клиенти и актьори, писатели, хора на изкуството
и разни други знаменитости, „спорт“ отпадна от наименованието и му остана само „МБПред“.
Пак буквализъм.

Харлан Коубън е роден през 1962 г. в Ню Джърси, САЩ. В актива си има шестнайсет психологически трилъра, за чийто успех свидетелства поредица от внушителни литературни отличия – Коубън е първият писател, носител едновременно на три от най-значимите награди за криминална литература – „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“. Името му фигурира в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март миналата година той получи Медала на Париж, който се връчва в знак на висока почит към артисти със специален принос към културата на международно ниво.

Цена: 15лв.