ГЛАВА 1

– Масимо, знаеш ли какво означава това?

Обърнах глава към прозореца, хвърлих поглед към безоблачното небе, а после се вторачих в събеседника си.

– Ще поема тази компания – независимо дали на фамилията Маненте това ѝ харесва, или не.

Станах, Марио и Доменико бавно се надигнаха от столовете си и застанаха зад мен. Беше приятна среща, но определено твърде дълга. Стиснах ръцете на мъжете в стаята и се насочих към вратата.

– Виж, така ще е добре за всички.

Вдигнах показалец.

– Ще си ми благодарен за това.

Свалих сакото си и разкопчах още едно копче на черната си риза. Седнах на задната седалка на колата, наслаждавайки се на тишината и прохладата на климатика.

– Вкъщи – промърморих под нос и започнах да преглеждам съобщенията в телефона си.

Повечето от тях бяха свързани с бизнеса, но сред тях открих и есемес от Анна: „Мокра съм, имам нужда от наказание“. Пенисът ми се размърда в панталоните, наместих го с въздишка и го стиснах силно. О, да, момичето ми усещаше добре настроението ми. Знаеше, че тази среща няма да е приятна и няма да ми донесе спокойствие. Знаеше много добре и какво ме успокоява. „Бъди готова за осем“, написах и се настаних удобно, докато гледах как светът зад прозореца на колата изчезва. Затворих очи.

И отново тя. Членът ми за миг стана твърд като стомана. Боже, ще полудея, ако не я намеря. Минаха пет години от случката; пет дълги години след – както го нарече лекарят – чудото; смъртта и възкресението, между които ми се присъни жена, която не бях виждал в реалния живот. Срещнах я във виденията си, докато бях в кома. Ароматът на косите ѝ, мекотата на кожата ѝ – почти усещах как я докосвам. Всеки път, когато правех любов с Анна или с някоя друга жена, се любех с нея. Наричах я Дамата. Тя беше моето проклятие, безумие и може би спасение.

Колата спря. Взех сакото си в ръка и слязох. Доменико, Марио и момчетата, които взех със себе си, вече ме чакаха на асфалта на летището. Може би прекалих, но понякога трябва да демонстрираш сила, за да сплашиш противника.

Поздравих пилота и седнах в мекото кресло, а стюардесата ми поднесе уиски с едно кубче лед. Погледнах я; тя знаеше какво харесвам. Гледах безизразно, но тя се изчерви и се усмихна съблазнително. „Защо не?“ – помислих си и се изправих енергично.

Хванах изненаданата жена за ръката и я придърпах към помещенията за пасажери.

– Излитайте! – извиках на пилота и затворих вратата, през която бях излязъл с момичето.

Когато се озовахме в помещението, я хванах за шията и я завъртях с решително движение, притискайки я към стената. Погледнах я в очите, беше ужасена. Приближих устата си към нейната и засмуках долната ѝ устна, тя изстена. Ръцете ѝ висяха свободно до тялото ѝ, а погледът ѝ бе насочен към очите ми. Хванах косата ѝ така, че тя наклони главата си още повече назад, затвори клепачите си и отново изстена. Беше прекрасна, с толкова момичешко излъчване, целият ми персонал трябваше да бъде такъв, харесвах всичко хубаво.

– Коленичи – промърморих и я дръпнах надолу.

 Тя се подчини на командата без колебание. Изстенах, доволен от нейната покорност, и прокарах палеца си през устните ѝ, които тя послушно разтвори. Никога не бях имал нищо с нея и въпреки това момичето добре знаеше какво трябва да прави. Облегнах главата ѝ на стената и започнах да разкопчавам панталона си. Стюардесата преглътна силно, големите ѝ очи през цялото време гледаха към мен.

– Затвори очи – казах спокойно, прокарвайки палец по клепачите ѝ. – Ще ги отвориш само когато ти позволя.

Членът ми изскочи от панталоните, твърд и почти болезнено надут. Допря се до устните на момичето, а тя послушно отвори широко уста. „Не знаеш какво те очаква“, помислих си и го вкарах целия, държейки главата ѝ така, че да не може да се движи. Усетих как се задави, вкарах го още по-дълбоко. О, да, харесваше ми, когато отваряха очи ужасено, сякаш наистина мислеха, че смятам да ги удуша. Бавно се отдръпнах и я погалих по бузата, почти нежно, деликатно. Гледах я как се успокоява и облизва от устните си гъстата слюнка, потекла от гърлото ѝ.

– Ще те изчукам в устата – казах и тя леко потрепери. – Може ли?

На лицето ми нямаше никаква емоция, никаква усмивка. Момичето ме погледна с огромните си очи и след няколко секунди кимна утвърдително.

– Благодаря – прошепнах, плъзгайки двете си ръце по бузите ѝ. Облегнах момичето до стената и отново се плъзнах покрай езика ѝ чак до гърлото. Тя сви устни около мен. О, да! Бедрата ми започнаха да се тласкат силно към нея. Усещах, че не може да диша, след малко започна да се бори, затова я сграбчих още по-здраво. Добре! Ноктите ѝ се вкопчиха в краката ми, тя се опита първо да ме изблъска, а после и да ме издраска. Това ми харесваше – харесваше ми, когато се бореха, когато бяха безпомощни срещу моята сила. Затворих очи и видях моята Дама, коленичила пред мен, почти черният ѝ поглед ме пронизваше. Харесваше ѝ, когато я имах така. Стиснах косата ѝ още по-силно, в очите ѝ се появи похот. Не можех да издържам повече, още два силни тласъка и застинах, а спермата се изля от мен, задушавайки още повече момичето. Отворих очи и погледнах размазания ѝ грим. Отдръпнах се леко, за да ѝ направя място.

– Гълтай – изръмжах и отново я хванах за косата.

По бузите ѝ се стичаха сълзи, но тя се подчиняваше на инструкциите ми. Извадих члена си от устата ѝ и тя се отпусна на петите си, плъзгайки се по стената.

– Оближи го. – Момичето застина. – Искам го чист.

Сложих двете си ръце на стената пред себе си и я погледнах гневно. Тя отново се надигна и хвана мъжеството ми с дребната си длан. Започна да ближе останалата сперма. Усмихнах се леко, когато видях как се старае. Когато реших, че е приключила, се отдръпнах от нея и закопчах панталоните си.

– Благодаря ти. – Подадох ѝ ръка и тя се изправи до мен на леко треперещите си крака. – Там има баня – посочих с длан, въпреки че тя познаваше самолета като петте си пръста. Момичето кимна и тръгна към вратата.

Върнах се при спътниците си и седнах отново в креслото. Отпих глътка от отличното питие, което вече леко се беше затоплило. Марио остави вестника и ме погледна.

– По времето на баща ти щяха да ни разстрелят всичките.

Въздъхнах, потърквайки очи, и раздразнено тропнах с чашата по масата.

– По времето на баща ми щяхме да търгуваме незаконно с алкохол и наркотици, а не да управляваме най-големите компании в Европа. – Облегнах се в креслото и хвърлих поглед към своя консилиери. – Аз съм глава на фамилията Торичели и това не е случайност, а обмислено решение на баща ми. От детските ми години ме подготвяха семейството ни да навлезе в нова ера, когато аз поема контрола. – Въздъхнах и леко се отпуснах, когато стюардесата почти неусетно мина покрай нас. – Марио, знам, че си обичал да стреляш. – По-възрастният мъж, който беше мой съветник, леко се усмихна.

– Скоро ще постреляме. – Погледнах го сериозно. – Доменико – обърнах се към брат ми, който ме погледна. – Нека твоите хора започнат да търсят тоя боклук Алфредо. – Погледнах отново към Марио. – Искаш стрелби? Е, тази едва ли ще ни се размине.

Отпих още една глътка.

Слънцето над Сицилия залязваше, когато най-накрая кацнахме на летището в Катания. Облякох сакото си и се отправихме към изхода на терминала. Извадих тъмните си очила и усетих полъха на горещ въздух. Погледнах към вулкана Етна – днес той се виждаше в цялото си величие. „Туристите имат късмет“, помислих си и влязохме в климатизираната сграда.

– Хората от Аруба искат да се срещнете по въпроса, който обсъждахме по-рано – започна крачещият до мен Доменико. – Трябва да се заемем и с онези клубове в Палермо.

Слушах го внимателно, подреждайки в главата си списъка на нещата, които ми предстоеше да свърша днес. Изведнъж, въпреки че очите ми бяха отворени, ми притъмня. Тогава я видях. Мигнах нервно няколко пъти; преди това бях виждал моята Дама само когато пожелаех това. Отворих широко очи и вече я нямаше. Дали състоянието ми се влошаваше и халюцинациите зачестяваха? Трябваше да отида при оня идиот, за да ме изследват. Но това по-късно, сега трябваше да уредя работата с оня контейнер кокаин, който ми изчезна. Въпреки че „изчезна“ не беше най-подходящата дума в тази ситуация. Вече се приближавахме до колата, когато я видях отново. Мамицата му, това бе невъзможно. Влязох в паркираната кола и почти издърпах вътре Доменико, който отваряше другата двойка задни врати.

– Това е тя – прошепнах със свито гърло, сочейки гърба на момичето, което се отдалечаваше от нас по тротоара. – Това е онова момиче.

Главата ми кънтеше, не можех да повярвам. Или ми се привиждаше? Губех разсъдъка си. Колите потеглиха.

– Намали – каза младшият, когато се приближихме до нея. – О, мамка му! – изстена той, когато се изравнихме с нея.

Сърцето ми за миг спря да бие. Момичето гледаше право към мен и не виждаше нищо през почти черното стъкло. Очите, носът, устата – тя цялата беше точно такава, каквато я бях измислил.

Хванах дръжката на вратата, но брат ми ме спря. Огромен плешив мъж повика моята Дама и тя тръгна към него.

– Не сега, Масимо.

Седях като парализиран. Тя беше тук, живееше, съществуваше. Можех да я имам, да я докосна, да я взема и да бъда с нея завинаги.

– Какво, по дяволите, правиш?! – извиках.

– Тя е с хора, не знаем кой е това.

Колата ускори, а аз все не можех да откъсна поглед от смаляващата се фигура на моята Дама.

– Вече изпращам хора след нея. Докато стигнем до вкъщи, ще знаем коя е. Масимо! – повиши глас той, след като не отговорих. – Чакал си толкова години, можеш да почакаш още няколко часа.

Погледнах го с такава ярост и омраза, сякаш щях да го убия всеки момент. Остатъците от разумни мисли в мен бяха съгласни с него, но всички други, които определено бяха повече, не искаха да го слушат.

– Имаш един час – изръмжах, вторачен тъпо в седалката пред себе си. – Имаш шибани шейсет минути, за да ми кажеш коя е.