Благодарим за поредния текст, който ни изпрати Надя Джантова. Ето как и ти можеш да станеш част от екипа ни!
- От днес сме на диета – рече жена ми, нахълтвайки намусено в кухнята, отнемайки ми от ръката препечената филийка с кайма, за която вече бях отворил уста, и я подаде на кучето А то, без много да се церемони, излапа надве-натри филийката и се облиза шумно, ако и да ме гледаше гузно.
- Пак ли? – почти изстенах аз.
Какви ли не диети вече ми наложи да спазвам благоверната с мотива “заедно във всичко”. В което няма лошо, но нито тя, нито аз имаме нужда от диети. Говорих й, но... Жена кога да я убедиш, че е с точните килограми, с които я искаш.
- Защо? – пак попитах, тъй като не получих никакъв смислен отговор на предния си въпрос, а само някакво странно изръмжаване, което накара кучето да се оттегли тактично от кухнята.
- Защото предната не даде резултат – измърмори най-после половинката ми, след някак дълго проточила се в тясното пространство на кухнята пауза.
- Аха… И сега по чия система ще се движим?
Щото то коя ли не изпробвахме вече. То не бе на Анджелина Джоли, не бе на Виктория Бекъм, не бе на Ева Лонгория, на Опра Уинфри, че чак и на наш Азис.
- На Дюкан.
Дюкан?! Тоя пък кой е? То аман вече от разни изкукуригали идиоти, дето живеят с броя калории на ден, аман и от диети, ама пък тоя поне свястно име да имаше! Дюкан... чист дюкян. Не! – най-обикновен и прост магазин! Павилион! Още по-незначително – лавка…
И като споменах лавка в главата ми прозвуча песничката, която обичам да пея на племенника ми и да маршируваме с него един след друг – той особено атрактивно – с малки, ситни стъпчици, но с високо вдигане на коленцата, с клатушкане наляво-надясно и ухилена до ушите муцунка, аз – по-сериозната. Та „ние сме войници, ще вървим напред, ние сме войници, ще вървим напред…”
Дюкан – дюкян... Хммм ще се справим с тоя магазин бре...
“Магазин... денонощен магазин, пролет, лято, есен, зима, в магазина всичко има...” С тая песен на уста, с две чинийки, с прибори за хранене за двама и две салфетчици, тръгнах да излизам за вечеря, дорде жена ми ме гледаше втрещена до уши и от разстояние.
- Идваш ли, гълъбче?
- Къде? – изхълца тя с шумно преглъщане и все така ококорен поглед.
- Как къде? В магазина.
Тя продължи да ме гледа неразбиращо. Включи само мигането на парцали.
- Ми нали сме на диетата на дюкян – да вървим в магазина, време е за вечеря.
Не дойде с мен.
На другата сутрин.
- Сменяме диетата. Минаваме на зърнена диета.
- Ми добре.
Не го очаквах, пък и да си призная хареса ми дюкяна, ноооо … но приех го. Зърнена – зърнена.
След работа. Ще вечеряме. Аз според диетата отворих хладилника и почнах да подреждам в чинията, каквото зърна. Не ми стигна една, та взех и втора. И в трета чиния имаше какво да сложа. Опитах се да не забележа сиренцето, но – го забелязах и ... и нямаше как – и то в чинията.
Жена ми – пак с очи на понички, зяпнала ме омагьосано, като че извънземно съм, и едвам успя да изпелтечи:
- Ама... ти... какво... ние... нали...
- Да – ние – подех телеграфската и аз – Диета – зърнена – помня. И аз така и правя – каквото зърна, го ям. Не съм мислел, че ще го кажа, но – и тая диета ми се нрави, миличко.
Цунках я по учудената муцунка. Тя продължи да ме гледа умно, но нищо повече не каза. А аз си хапнах си от всичко по малко и спах като къпано бебче. И както предполагате – на сутринта нова диета. Разделно сме щели вече да се храним. Ми хубаво. Взех си чашката с кафето и тръгнах да се обувам. Къде съм бил тръгнал?
- Ми как къде – у комшийката. Нали разделно ще се храним. Няма да е бЪш удобно всеки път у комшийката да хапвам, но тя е разбрана жена, а и мисля, че ме харесва. Оня ден ми се усмихна пак, когато...
- Няма да правим тази диета – рече нервно жена ми, тропна с краче и изчервена и с разтреперени устнички продължи – няма да се храним разделно! Искам заедно да се храним.
Харесвам изчервенката й муцунка – много й отива.
- Миличка, – гушнах я аз – знаеш ли, току-що се сетих за една диета. Аз ще похапвам от теб, ти от мен. Съгласна ли си?
Е, не й трябваше да я убеждавам – нали е диета – съгласи се. Па и нали си ме обича, та…
Пак сме на диета… Най-добрата…
