Благодарим на Костадин Костов за изпратения текст, посветен на майката и нейната най-голяма любов! Ето как можеш и ти да станеш автор при нас.

Тя не е първото гадже. Не е и съпругът. Най-голямата любов на една жена е нейното дете. Единственият човек, който никога няма да я забрави и никога няма да продължи напред… без нея.

Любовта на майката и детето започва в началото на бременността. Всяка жена знае точния момент, в който е усетила, че в нея расте човешко същество. Усетила е лекият трепет на детското сърчице. Усетила е зрънцето на зараждащата се любов.

През 9-та месеца усещаш неговото развитие. Всяко едно малко движение е доказателство за растежа на новия живот. И жената преживява всичко отново и отново. Чака го да се появи, за да го прегърне и целуне за първи път и да не спира да го прави, докато е живо.

http://ladyzone.bg/article/mama-i-tatko/31-poslaniya-na-maichinoto-sartse.html


Това е най-силната възможна връзка между две същества. Връзка, която има начало, но няма край. Сякаш с растежа на неговото сърце, ти даваш и частица от своето.
 

 

Детето се ражда и ти дава карта за достъп до един свят, който не си предполагал, че съществува. Свят на безкрайни възможности и много цели. Влизате заедно в една страна на усмивки, детски сълзи и майчини тревоги.

Майката държи ръката на детето, докато влизат заедно в този свят. Ако то се спъне и падне, тя е там, за да го вдигне. Показва му кое е правилно и кое е грешно. Напътства и окуражава. Дава и не взима.

Една майка никога не може да определи най-хубав спомен със своето дете. За някои това са първите стъпки, за другия първия ден в училище, за трети първия път, когато ти е казало „мамо”. Но никога не е един, никога не е само една случка и едно събитие.

http://ladyzone.bg/article/mama-i-tatko/4-nachina-da-napravim-deteto-si-shtastlivo.html


В това време жената оставя всичко на заден план, собствените си цели и амбиции, за да се отдаде изцяло на него. Забравя, че трябва постоянно да е хубава за мъжа си, забравя, че някога е обръщала много внимание на приятелите си. Спира да гледа любимия си сериал. Започва да има един спътник, който има специални нужда и се нуждае от цялото й внимание.

Тя е тази, която казва „Да” и „Не”. И само тя знае в кой момент да бъде поощрител или съдник на дадена постъпка. Превръща се в автор и художник на един нов живот. В който след време, тя ще бъде само един наблюдател. Страхува се, че може да обърка нещо, за което в последствие ще съжалявам. Страхува се, че може да не е там, когато детето й прави грешки. Но се надява да го научи на някои важни житейски уроци: да се бори, да бъде себе си, да казва това, което мисли, да прави това, което смята за правилно, да не наранява, да се старае, да не бъде наранен.

Някъде между всички тези уроци е и най-важният от тях: да бъде човек. Защото светът, в който живеем, е устроен така, че човещината е оставена на заден план. Забравяме това, че да бъдеш човек е най-важно. Да имаш добро сърце и да правиш добрини. Да се молиш за тези, които имат нужда от молитва и да вярваш на тези, които са онеправдани.
 

 

След време, детето напуска майката. Но не емоционално. Просто физически. Има свой живот, партньор и свои мечти. Поставя майка си на по заден план, но тя не се сърди. Приема го. Знае, че това е кръговратът на живота. Но тя продължава да се надява, че се е справила добре.

Майката не изживява други големи любови. Тя има само една. Тази към децата си. Децата, които е направила хора и които са се сътворили под нейно напътствие. Тя се гордее с тази любов и я е заключила дълбоко в сърцето си. Там няма място за мъже, само за синове.
Там няма място за приятелки, само за дъщери. Няма място за злоба и завист, защото това е най-чистата любов. И без значение, дали една жена е родила едно дете, или го е отгледала, тя е остава най-важната жена за него. Тази, на която може да разчита и тази, която пита за съвет.

http://ladyzone.bg/article/dnevnikat-na-edna-maika/6-dobrozhelatelni-saveta-kam-badeshtite-mami.html


Затова всички жени трябва да се стремят към тази любов. Да мечтаят за нея и когато дойде да й се насладят. Да се остават на течението по една река, наречена живот, която ти предлага много спомени и много изживени мечти. Река, по която тя е една лодка, приютила около себе си своите пътници.