Близначката Ива Георгиева загуби втория елиминационен дуел във „Фермата: Съединение“ по bTV и двете със сестра й Йоана напуснаха шоуто, в което две седмици играха като един участник. След края на битката на Арената, която приключи с категорична победа на Радилена от отбора на тукашните българи, 27-годишните дизайнерки от Мюнхен обявиха, че са взели решение да се завърнат да живеят в родината си.
Пред bistro.bg Ива и Йоана заявиха, че обожават да готвят и да експериментират и дори са завършили училище по готварство. Вижте какво поръчват на мама и на баба, когато си пътуват за България и с какво ястие ги е посрещнал баща им след отпадането им от „Фермата“.
Как се чувствате след отпадането. Какво не ви достигна?
Ива: Аз се чувствам наистина добре след отпадането. Мисля, че получихме много ценни уроци вътре и това ни помогна да се изградим като хора и личности след „Фермата“, даде ни много стимул да работим, да се развиваме, да си дойдем тук в България и да започнем наново. Не смятам, че нещо физическо не ни достигна, защото се смятам за физически добре подготвен човек. По-скоро малка доза късмет.
Йоана: Аз мисля, че битките не бяха нашите битки, не беше нашият ден. И най-добрите губят. Но за мен това какво сме загубили всъщност означава какво сме спечелили, така че нашето отпадане е било за по-добро. За мен „Фермата“ беше един голям урок, голямо изпитание.
А преди Фермата бяхте ли се докосвали до нещо фермерско?
Ива: Ние сме си градски момичета, израснали сме в София, завършили сме тук, после заминахме за Лондон, където също сме нямали досег до селска работа. А и село не сме имали никога. Мисля, че веднъж ни бяха завели като малки на село и смътно си спомням, че сме си играли с кози.
А готвите ли?
Ива и Йоана в един глас: Да!
Йоана: Може и да изненадаме всички, но ние сме завършили училище по технология на кулинарната продукция и дори сме се явявали на състезание по готварство.
Ива: Това, че хората не ни видяха да готвим в предаването се дължи на факта, че ние нямахме време да приготвим каквото и да било за останалите, защото имахме прекалено много друга работа и готвенето отиваше при хората от тукашния отбор.
Живели сте в Англия и Германия дълго време. Коя от двете национални кухни ви харесва повече?
Ива: Като цяло в Лондон можеш да опиташ каквато кухня искаш, защото е космополитен град. Не може да се каже, че кухнята е само една, но все пак типичните им фиш енд чипс и пайовете не са лоши. Не съм особен привърженик на типичните в Германия вурстчета. Там обаче имат много пекарни, в които предлагат всякакъв вид печива и само като минаваш от миризмата ти се дояжда, дори и да си сит. Но като цяло съм привърженик на българската кухня и където и да ходим, ние вкъщи си готвим български ястия.
Коя от двете е по-добър готвач?
Йоана: В едно състезание Ива ме победи, но иначе аз смятам, че и двете готвим много добре. И двете експериментираме. Така например чисто типичните български пълнени чушки ги правим с киноа и гъбим, а не с традиционната плънка.
Ива: Понеже двете сме живели през цялото време заедно, и е имало момент, в който така се стече животът, че аз отговарях за приготвянето на храната вкъщи, тъй като Йоана беше много ангажирана с работа и нямаше време. Така че чисто с опита аз имам малко повече часове в кухнята от нея, но като цяло и двете се справяме еднакво добре.
С какво кулинарно ще запомните Лондон и Мюнхен?
Ива: В Лоднон преоткрих ньоките, които празех, въпреки че сме били в Италия. Там не можах да ги харесам по никакъв начин, но в Лондон ги преоткрих и ми бяха едни от любимите за похапване. В Мюнхен пък се научих да пия бира заради Октоберфест.
Когато сте се връщали в България поръчвахте ли на мама или баба да ви приготвят нещо специално и какво е било то?
Ива: Когато минаха първите 8-9 месеца, в които не се бяхме прибирали, първото нещо, което искахме, беше пълнени чушки и то направени както като деца сме ги яли. Сега обаче след толкова години, в които сме били в чужбина, предпочитаме друго. Тате има един специалитет, нарича се пиле в кашкавал. Точно като излезнахме от „Фермата“, той го беше приготвил за първата ни вечеря, гледайки предаването пред телевизора.
