От години световноизвестният специалист д-р Джули Смит променя живота на мнозина както със своята терапевтичната дейност, така и с кратките видеа в YouTube и TikTok каналите, именувани Dr Julie, в които обяснява как работи човешката психика и кои са механизмите, благодарение на които да живеем в хармония със себе си.
Детайлите и тънкостите по пътя към душевния мир, които 60-секундните клипове не могат да обхванат, тя обобщава в „Защо никой не ми го е казвал досега?“ – истински наръчник по душевно здраве, в който са разкрити много от методите, използвани от скъпоплатените психолози, за да помагат на своите пациенти.
„Защо никой не ми го е казвал досега?“ не е книга, която търси първопричината, връща се назад към детството или пък предлага готови решения на всеки проблем. Това е книга с инструкции за употреба на онези механизми, чрез които човек да изгради устойчивост и умение да понася безопасно тежките емоции. Да вникне в начините, по които може да направлява психическото си здраве и да се грижи за него.
От това как да се научим да се справяме с лошото настроение, да преодоляваме нежеланието си и да подхранваме мотивацията си, през уменията да изграждаме самочувствие, да се справяме с критиката и да прощаваме, до приемането на загубите и скръбта – Смит обяснява нагледно как работи човешкият ум и дава насоки за поддържане на здравето му всеки ден.
Редица книги за самопомощ ни казват да пренастроим начина си на мислене. И че от това как мислим зависи как се чувстваме. Според д-р Джули обаче има един решаващ пропуск: зависимостта между мислене и чувства е двупосочна. От това как се чувстваме зависи какви мисли ни спохождат.
На достъпен и разбираем език изданието не само разглежда експертните съвети, които може да прочетете или чуете по време на терапия и семинари, но и дава ценни житейски умения. Механизми, които могат да помогнат на всеки от нас да преминава през трудни периоди, да открие вътрешните си сили и да изгради по-здравословни навици и самосъзнание.
„Защо никой не ми го е казвал досега?“ няма непременно да ви гарантира, че ще изживеете дните си оттук нататък с усмивка на лице. Но ще ви научи кои инструменти да използвате, за да сте сигурни, че ако се усмихвате, то е защото искрено се наслаждавате на пътешествието, наречено живот.
Прочетете откъс от „Защо никой не ми го е казвал досега?“ от д-р Джули Смит, която излиза от издателство "Сиела". >>>
Глава 32
Проблемът с „Просто
искам да съм щастлив“
Когато по време на терапия обсъждаме бъдещите си планове и стремежи, често чуваме думите „просто искам да съм щастлив“. През годините обаче представата за щастие беше обсебена от една измамна приказка за безспирно удоволствие и неизменно удовлетворение от живота. Няма нужда да се ровите дълго в социалните медии, за да попаднете на купища постове за това как трябва „да сме позитивни, радостни, да изхвърлим негативизма“. Натрапва ни се впечатлението, че щастието е нормата и всичко по-различно – признак за проблем с психическото здраве. Другата заблуда, която ни пробутват, е, че ако натрупаме материално богатство, щастието само ще дойде и ще запълни дните ни.
Но хората не са родени да пребивават в постоянна радост. Създадени сме да превъзмогваме препятствия, за да оцелеем. Чувствата са отражение на физическото ни здраве, действията ни, начина, по който възприемаме случващото се около нас. Всички те непрестанно се променят. Тъкмо промяната е естественото ни състояние. В книгата си „Капанът на щастието“ Ръс Харис [1]сравнява емоциите с времето. И те непрестанно се движат, сменят, понякога предвидимо, понякога внезапно и неочаквано. Те са част от живота. Понякога са приятни, понякога трудно се издържат, също както слънцето и дъждът. Често пъти са толкова неясно осезаеми, че не можем лесно да ги определим. Такова е естеството на човешкото битие и щом го разберем, става очевидно колко неизпълнимо е всяко обещание за вечно щастие без потискащи чувства. Можем да водим добър и пълноценен живот и въпреки това да изпитваме цялата палитра от човешки емоции. Ако повярваме на внушението, че удовлетворението се корени в постоянния позитивизъм, всяко лошо настроение ще ни изглежда като личен неуспех. Сякаш в нещо сме сгрешили или психическото ни здраве не е наред. Този възглед ще помрачи допълнително тъмния облачен ден. Понякога сме потиснати просто защото сме човеци, а животът много често е труден.
Нещата, които ни правят истински щастливи, пораждат много повече от веселие и удоволствие. Да вземем хората, които са ни важни. В лоши моменти най-близките ни могат най-силно да ни наранят. Децата изпълват със смисъл живота и са източник на безкрайна любов и радост. Но също и на болка, страх, понякога срам. Щастливите мигове са само едно от цветята в големия пъстър букет. Не можеш да подбираш емоциите – трябва да ги приемеш в пакет.
Важността на смисъла
Някои хора започват терапия, защото се чувстват изгубени. Не могат да посочат конкретен проблем, просто усещат, че нещо не е наред. Нищо не ги въодушевява или им липсва енергия и ентусиазъм. Трудно им е да преодоляват препятствия, не знаят по кой път да поемат и не разбират къде се корени причината за това им състояние. Затруднението идва не толкова от това, че не успяват да постигнат целите си. А че не знаят дали си поставят правилните цели и дали си струва да ги преследват.
Това често се случва с хора, загърбили основните си ценности. Животът ги е завлякъл далеч от всичко, на което държат. Когато положим усилие да си изясним кое е истински съществено за нас, постигаме няколко неща. Разбираме в коя посока искаме да поемем. Към какво да се стремим, за да се чувстваме удовлетворени и полезни. Помага ни да постоянстваме дори в тежки моменти. И най-важното – независимо от трудностите ни припомня, че сме на прав път.
