Тадж Махал е мавзолей в град Агра, Индия, построен от владетеля Шах Джахан в памет на любимата му съпруга Мумтаз Махал (името й значи „възвишената в двореца“). Тази велика любовна история е наситена с много драматизъм и мистика. От брака на двамата се раждат 14 деца. Мумтаз умира на 39 години при последното си раждане. В сетния си миг, тя моли своя шах да построи най-голямата гробница на света и да я посещава всяка година. След като 2-годишният траур приключил, започнало строителството на гробницата. По нея работила и най-голямата дъщеря на Шах Джахан – Джаханара. По време на работата, тя се влюбва в главния архитект на строежа Иса. Мавзолеят е смятан за най- монолитното доказателство за чистата любов, за която смъртта не е граница.
Тадж Махал се оказва символ на любовта и на една двойка българи – Кристина и Емил, които си обещават да бъдат заедно в този и във всички следващи животи. Безкрайността е елемент от празничното настроение на LadyZone, защото през ноември ставаме на 8 години. Затова сега ще ви разкажем тази съвременна приказка за любовта през очите на двамата участници.
Кристина
Още от малка харесвам Боливуд – индийско кино, традиции, култура. Мечтаех да отида в Индия, заради забележителната архитектура, за да видя как живеят хората, да разбера дали е като по филмите. И знаете ли – там дори да живеят в мизерия, хората са щастливи. Считат, че всичко им е дадено от бог и независимо дали спят на земята, или на легло, се усмихват, не гледат лошо и не са намусени.
В Индия отидохме с моя приятел. Там ни посрещна Ирен - бивша колежка и приятелка от България, омъжена за индиец от Кашмир. След 3 дни престой в Делхи тръгнахме към Агра с влак. Беше изтощително пътуване, защото индийските железници са изключително претъпкани и мръсни - хората лежаха дори по земята. Пристигнахме в Агра, за да разберем, че хотелът, в който имахме резервация, е загубил лиценза си и не работи. Намерихме по-хубав на улицата, която води към Тадж Махал. Изкъпах се, освежих се, облякох си бялата дреха, купена от първия ми пазар в Индия, и тръгнахме на разходка. И двамата с приятеля ми бяхме в бяло. Имах някакво много силно усещане и се бях настроила за приятно преживяване.
Оказа се много трудно да влезем в Тадж Махал. Опашките бяха две – за туристи и за индийци. Туристите плащат много по-скъп билет (около 30$), а полицаите буквално блъскаха местните, за да могат чужденците да минат с предимство и по-бързо. След входа всички се разпръскват из огромната градина и има повече пространство и свобода.
Основната сграда гробница е спираща дъха! Когато останеш за малко сам и усетиш енергията на това място, разбираш колко е величествено. В основната сграда всичко е от бял мрамор – студено, гладко, съвършено. Вътре има множество скъпоценни камъни, от които са оформени цветя. Всичко е огромно - погледът ти не може да го обхване цялото! Толкова красиво и внушително нещо може да се построи само от любов! Настръхвам, докато говоря!
Вътре се случи нещо странно - едно копче от ризата на Емо се скъса и си остана там, в двореца.
На излизане застанахме за снимката точно на пътеката, водеща към гробницата. Моята приятелка много искаше да ни снима точно там – където Тадж Махал се отразява във водата. Изведнъж, докато позирахме за пробни снимки, усетих, че приятелят ми изчезна от периферното ми зрение. Обърнах се и видях, че е паднал на колене. Стъписах се! Говореше ми нещо, но не го чувах от вълнение. Разбрах само „Кристина Панайотова... моя жена... в този живот“ За останалото се досещах и просто казах „Да“. След това ми сложи пръстен на ръката.
Още в първата ни година заедно разбрахме, че сме се един за друг. Нали казват, че любовта трае 3 години!? Точно бяхме навършили 3, но съм сигурна, че при нас ще трае много повече!
Реакцията на хората ли? Нулева. В Индия браковете са предварително уредени и те не разбират ритуала с колениченето и пръстена. Никой не забеляза какво се случва и не се впечатли.
Аз самата започнах да осъзнавам какво всъщност стана чак когато си тръгвахме от Тадж Махал. Влязохме като гаджета – излязохме като годеници!
Емил
След като Криси му споделя, че мечтае да отиде в Индия, Емил започва също да се интересува от тази страна. Гледа много клипчета за там, най-вече свързани с храната и архитектурата. Постепенно Индия става и негова мечта.
За да уцели правилния размер за годежния пръстен, една вечер Емил взема произволен пръстен на Криси и... шайба. Пили шайбата дотогава, докато тя стане със същата обиколка като пръстена. С шайба в джоба отива в магазина и избира най-красивия пръстен за приятелката си. Избира този, в чийто дизайн вижда символа за безкрайност. Докато дойде часа за излитане към Делхи, крие бижуто в 3D пъзел на Tадж Махал, който двамата са сглобили заедно в дома си. Притеснявал се доста къде в багажа да го скрие по време на пътуването, за да не се изгуби.
В Индия получава и първия си подарък от Ирен - традиционна мъжка индийска дреха, която решава да облече, когато отиват на посещение в Тадж Махал. Споделя й своя план и така и Ирен се оказва увлечена в любовния „заговор“.
Докато върви по пътеката пред двореца в Агра, сърцето му бие развълнувано. „Ще бъдеш ли моя жена в този и във всички следващи животи?“ – това е въпросът, който задава на Кристина. „Да“ е отговорът, който получава и сърдечното вълнение утихва. Или пък се усилва, за да бие за нея до... безкрайност!
