Майчинството е прекрасно за всяка жена. Обикновено се развива силна връзка между майката и нейното дете. Тази връзка е позната като майчински инстинкт. Той се проявява под много форми – закрила, интуиция, детето ти се превръща в център на вселената почти веднага след раждането.
Въпросът за майчинския инстинкт е проблем за бъдещите майки – често на някакъв етап от бременността възниква притеснението дали ще се справят, дали майчинският инстинкт не е пропуснал точно тях. Момичета, успокойте се – майчинският инстинкт не е метафизическа възможност. Не значи да четете мисли. Тя е чисто и просто енергийно усещане за самото ви дете, най-чиста форма на обич.
Днес за вас имаме няколко истории от три съвсем прагматични майки, които ни разказват кога за пръв път са усетили майчински инстинкт в себе си. Да, случва се по-рано, отколкото очаквате.
Нина, 52 г.
Имам две деца. Никога не съм вярвала в подобни интуитивни неща, но след като станах майка това се промени. Тогава потвърдих, че интуиция в ежедневието може и да нямам, но майчински инстинкт опрделено имам.
Още от малка исках да имам две момчета. Е, когато забременях за първи път, просто се надявах първото ми дете да е момче. Нямах усещания до около третия месец, когато внезапно ме осени мисълта: "Аз чакам момче!". Съобщих новината на съпруга ми, който просто се съгласи с мен, примирявайки се, че хормоните през бременността вероятно ти влияят на емоционално ниво. Каква беше изненадата ми, когато отидох на ултразвук и там потвърдиха това, което вече знаех.
Ситуацията е идентична с второто ми дете. Исках да имам второ момче, както вече казах. Е, този път няма как желанието ми да е повлияло на нагласата ми, тъй като бях абсолютно сигурна, че чакам дъщеричка.
Сега си имам вече пораснали син и дъщеря. Обичам ги безкрайно много.
Ина, 45 г.
Бях бременна и с половинката ми мислехме име за бебето. Аз предлагах само и единствено женски имена, а мъжът ми и за дъщеричка, и за син. Съпругът ми беше избрал мъжко име и въпреки, че се съгласих (името беше хубаво), аз бях абсолютно убедена, че чакам дъщеря и дори не се и замислях, че предложеното име може да влезе в употреба.
Е, отидох на ехограф сама и... чаках момиченце. Прибрах се вкъщи, съобщих новината на мъжа ми, който не ми повярва и поиска да отидем повторно, за да види и той. Името отпадна.
Второто ми дете исках да бъде момче - винаги съм искала да имам дъщеря и син. Име вече имахме, а аз отново усещах какво предстои. Този път дори не обмислихме вариант за имена за момиченце. Със съпруга ми отидохме на ехограф, където ни казаха, че наистина ще си имаме син. Тръгнахме си, а той подскачаше по пътя към вкъщи от вълнение и всички го гледаха странно. И двамата бяхме безкрайно щастливи.
Марияна, 43 г.
Имам две деца, две момчета. Винаги съм си мечтала да имам момиченце, на което да връзвам панделки, да обличам роклички, да правя прически. Аз съм интуитивна жена и въпреки огромното ми желание, знаех, че ще имам момчета.
Още с първата си бременност имах усещане, че чакам момче. Окей, казах си, без дори да ходя на ехограф. Сега е момче, но ще имам две деца и може и да ми се роди дъщеричка.
Ами, забременях за втори път след няколко години и... интуицията ми ми казваше, че и този път няма да е дъщеря. Отидох на ултразвук и той потвърди очакванията ми. Разбира се, че нито за миг не съм била тъжна от факта, че нямам дъщеря. Напротив, обичам двете си момчета безкрайно много и съм щастлива, че ги имам.
Не знам каква е тази магия с майчиния инстинкт и усещанията. Дали е влияние на хормоните, дали е онази магическа връзка и безгранична обич, факт е, че той съществува. Желанието за закрила, за обич се прояви още от бременностите ми при мен, а интуицията ми относно децата ми не ме е подвеждала и до ден днешен, когато и двамата ми сина са на над 20 години.
Да, майчиният инстинкт съществува. Той е интуиция. Не може да се дефинира, точно както не може да се дефинира и инстинктът за самосъхранение.
