Момче, което губи левия си крак едва на 15-месечна възраст, покори най-високите върхове на Шотландия, Англия и Уелс само за 22 часа и 30 минути. Алби-Джуниър Томас се превърна в най-младия човек с ампутиран крайник, завършил британското предизвикателство „Трите върха“, а следващата му голяма мечта е участие в Параолимпийските игри.
В покоряването на трите първенци му помага баща му Даниел, който го придружава по време на приключението. Участниците в изпитанието трябва да покорят Бен Невис в Шотландия, висок 1345 метра, Сноудън, който се извисява на 1085 метра, и английския първенец Скафел Пайк с височина 978 метра. Предизвикателството традиционно включва изкачването на трите върха в рамките на 24 часа и обхваща около 23 мили (около 37 км) пешеходен преход, с обща денивелация от над 3000 метра. Баща и син успяват да го направят за 22 часа и 30 минути.
Алби-Джуниър е от уелския град Холиуел. Той е роден без фибула – една от двете кости на подбедрицата, а когато е едва на 15 месеца, левият му крак е ампутиран. Днес момчето е на 9 години и доказва, че няма невъзможни неща.
„Той изпитва болка дори само заради това, че е с ампутиран крайник. Но продължава напред и упорито се стреми да надскача себе си“, разказва баща му Даниел пред предаването This Morning.
По време на изпитанието баща и син се подкрепяли с храна и положителни мисли. В раниците си носели сандвичи с шунка и сирене и кисели бонбони. Когато преминавал през най-трудните участъци, Алби-Джуниър мислел за дома и близките си.
„Представях си, че съм у дома със семейството си или че правя нещо наистина приятно“, споделя момчето пред BBC.
Изкачва планини от 4-годишен
Семейството вече било покорявало трите върха поотделно, когато Алби-Джуниър бил по-малък. Той изкачил Сноудън на 4 години, Бен Невис на 5, а Скафел Пайк – на 6.
След тези постижения баща му започнал да търси следващото голямо предизвикателство.
„Просто трябваше да продължим напред. Попитахме се: „Как можем да надминем това?“, разказва Даниел.
Най-трудно за момчето било изкачването на Бен Невис заради лошото време.
„Стана много мъгливо, дъждовно и ветровито“, спомня си Алби-Джуниър.
Въпреки тежките условия той нито за миг не помислил да се откаже.
„Знаех, че ще бъде трудно предизвикателство, а аз просто се хвърлям към трудните неща“, казва момчето.
Следващата му голяма мечта е да участва в Параолимпийските игри. Баща му е убеден, че предстоят още забележителни постижения:
„Все още не съм открил къде е границата на възможностите му.“
