Сигурно сте чували или чели, че много от детските писатели са създали някои от най-популярните си герои по свой образ и подобие. Андерсен например, който горчиво страдал, че има ужасен, дълъг нос, казва, че Грозното патенце е всъщност самият той, само дето в истинския живот така и не му се случва да се превъръне в прелестен лебед. Оливър Туист до голяма степен събира в себе си неудачите от детството на Дикенс, а Марк Твен си признава, че по шампионство в щуротиите Том Сойер съвсем се е метнал на него. Ето обаче и няколко по-различни истории, в които детските герои се пръкват на бял свят по доста по-заобиколен начин.
КАК ЕДИН ПРОДАВАЧ НА ИГРАЧКИ ИЗМИСЛЯ ЧЕБУРАШКА
Руският глагол „чебурахнуться” е архаичен и означава „търкулвам се”, „прекатурвам се”. Именно от него води началото си историята за малкото кафяво същество Чебурашка от книжките на руския писател Едуард Успенски. Един ден той влиза в магазинче за играчки и пред очите му се разиграва следната мини трагикомедия. Продавачът току-що е извадил дребна, рошава играчка и се мъчи да я постави прилично седнала на рафта. Само че от дългото стоене в чувал, тя е позагубила гъвкавостта си и не може да се задържи изправена, така че постоянно пада! Той я връща обратно, тя се катурва отново. Накрая обърканият продавач отчаяно изсумтява „Чебурахнуться!”, един вид „Прекатурка, такава!”. А Успенски вече има чудесен нов герой за история!
МАЛКИЯТ ПРИНЦ, ПО ПРЯКОР „КРАЛЯТ НА СЛЪНЦЕТО”
Появата на Малкия принц има тъжна предистория, но това едва ли ще озадачи някого. Екзюпери много обичал по-малкия си брат Франсоа и често го наричал „Кралят на слънцето”. На 15-годишната възраст обаче Франсоа заболява и умира. „За няколко мига останах вцепенен до леглото му.” – пише Екзюпери, „Той не пророни нито сълза. Отиде си с ефирната лекота, с която младо дръвче се олюлява и полита към земята”.
Години по-късно Екзюпери си купува палитра акварелни бои и заминава за селската къща на свой приятел, за да избяга от градската суматоха. Там той измисля основната линия на историята за малкия принц и прави рисунки с въпросните акварели. За различните пози, в които илюстрира малкия принц, използва като модел сина на свой приятел. А вдъхновение как да нарисува овцата му идва, наблюдавайки пудела на своя позната. Съпругата на Екзюпери Консуело пък е прототип на розата от „Малкия принц”.
МАЛКАТА РУСАЛКА ИЗПЛУВА ОТ ЛЮБОВНО ПИСМО
Предразсъдъчните биха казали, че тази история не е за малки деца, но аз ще я разкажа – защото любовта не съжителства с предубеждения. Не е тайна, че Андерсен е бил привлечен от мъже, нещо повече - към някои от тях е питаел истинска любов. Такъв е близкият му приятел Едуард Колин. Няколко дни преди сватбата на Едуард и една девойка, Андерсен му изпраща писмо - своето обяснение в любов. Колин е повече от възмутен – категорично и безцеремонно отхвърля интимните чувства на Ханс. По-късно Андерсен пише, че малката русалка се ражда именно като символ на невъзможната любов с Колин – така, както е невъзможна любовта между русалка и човешко същество. Писмото е от 1936 г. и е смятано за един от най-прочувствените образци в епистоларния жанр.
ТАТКО БАРБА И ЗАХАРНИЯТ ПАМУК
Анет Тисон учи архитектура в Париж, когато се запознава с американеца Талус Тайлър. Един ден, докато се разхождат в Люксембургската градина, Талус вижда как малко детенце дърпа настоятелно родителите си и им казва нещо, наподобяващо: „Baa, baа, baа!”. Тъй като не знае френски, Талус пита Анет какво означават тези възгласи. Оказва се, че дребосъчето настоява да му купят захарен памук – а на френски думата за това е „barbe e papa”. След час двойката вече седи в ресторант и рисува на салфетка малко, крушовидно създание, което силно наподобява захарен памук. Естествено никак не им е трудно да измислят името... И вече знаете защо татко Барба е розов!
