Докато съм все още на вкусна вълна и с гурманско настроение, искам да ви посветя в една тайна. Този път от света на сладките изкушения. Благодарение на моята щедрост, ще можете да си направите баница, каквато досега не сте сънували и която, уверявам ви, всички ще харесат – и големите, които я обичат от малки и, разбира се, ценителите като моя милост, още ненавършил две годинки.
И така, вдигаме завесата...
Ето какво ще ви трябва за тази върховна сладотия:
Колкото да не ви се вярва, съвсем елементарно е:
1 опаковка точени кори
1 л прясно мляко, каквото и да е
Числото, което символизира безкрайността – 8 бр. яйчица
Малко по-малко от 1 ч.ч. кафява захар
½ ч.ч. масълце от лилава крава ;)
1 пакетче нишесте, разредено в 100 гр студено прясно мляко
Пудра захар, ванилия и настъргана лимонова коричка за финес и екзотика
Сега, изгонвате всички от кухнята, включвате фурната да загрява на 200 градуса и запретвате ръкави...
Намазвате тавичката с тънък слой олио и разстилате една по една коричките, като между тях поръсвате от масълцето. След това нарязвате на триъгълничета или на ромбчета и я слагате за няколко минути в печката докато порозовее. Изваждате и я дръпвате настрани.
После кипвате прясното млекце със захарта, маслото и към него, бъркайки, прибавяте на тънка струйка нишестето до сгъстяване. Важен момент – оставяте крема да се изстуди в хладилника, без да проявявате нетърпение. В така охладената смес чуквате яйчицата и разбърквате енергично с телчето. Това е решителната фаза, в която добавяте и настърганата лимонова коричка. Изливате крема върху нарязаните кори и бам... в нагрятата фурна.
На финала, след като се опече баницата, изчаквате няколко минути да поизпръхне и поръсвате с пудрата захар и ванилията. Може да я дегустирате още докато е топла, но и поизстинала вкусът й е... шеметен!
П.П. Пазете от котета, защото тази млечна баница с уханния си крем им действа като валериан! ;)
Ваш Мишо,
Всепризнат от цялата семейна банда като най-страстен баничар! :)
