На 15 август православната църква отбелязва Успение на Пресвета Богородица, по-известно като Голяма Богородица "Успение" означава блажено заспиване, така, както си е отишла божията майка - тихо, като заспиване.
На Голяма Богородица за пръв път се меси хляб с брашно, смляно от новото жито, ожънато през тази година. Месят всички, които вече са майки и които искат да станат такива. Хлябът се украсява с традиционни елементи - пластики, които изобразяват слънце, сърце, плодове или цветя. Хлябът се носи в църквата, където се освещава след тържествената литургия. След като вече е благословен, жените раздават хляба на живите за бог да прости мъртвите.
На църквата се даряват свещи, месали и кърпи. Жените, които искат, но не могат да забременеят, поставят "сребърни плочки" (монети) на иконата на Богородица и отправят гореща молба за деца. Вярва се, че на този ден молитвите им ще бъдат чути.
