Тя е млада, красива и я очакваше светло бъдеще в света на модата до момента, когато лекарите установиха, че има синдром на токсичния шок. В момента цял свят говори за Лорен Васер, защото историята й е разтърсваща. След употреба на дамски тампон, здравословното й състояние се влошава до такава степен, че едва не умира от разпространилата се в организма инфекция.
Става въпрос за истински случай...
Годината е 2012, когато Лорен активно гради своята кариера на модел, работейки усърдно и давайки най-доброто от себе си. Тя имаше дадености да стане топ модел – модните специалисти я смятаха за „новата” Лара Стоун.
Един ден, младата дама има усещане на отпадналост и вялост. Първоначално русокосата красавица си мисли, че е преуморена и че, може би, се е простудила. Същевременно започва и менструалният й цикъл.
Като всяка една съвременна жена, Лорен си купува кутия дамски тампони от най-близката аптека, но не кои и да е, а Kotex Natural Balance, които използва от 11 годишна възраст, когато за първи път майка й обяснява как да използва тези дамски принадлежности и как да се грижи за хигиената си през тези периоди.
Въпреки отмалялото й състояние, Лорен следва ежедневните си ангажименти, свързани с работата и личния й живот. Същата вечер, тя решава да отиде на рождения ден на близък неин приятел, без да подозира какво я очаква.
„Стараех се да се държа естествено, все едно ми няма нищо”, споделя Лорен. „На място всички, които ме видяха, ми казваха колко зле изглеждам”, допълва тя. След празничната нощ, Лорен е събудена от лая на домашния й любимец и силните тропания по вратата, през която се чували викове: „Полиция! Полиция!”
Майка й, която била постъпила в болница, се обадила за помощ, притеснена от това, че от известно време не е имала връзка с дъщеря си.
С всичките тези викове, Лорен едва успява да стане от леглото и да отвори вратата. След като уверила офицерите, че е „добре”, тя забелязва, че целият й апартамент е в кучешки урина и изпражнения. Тогава осъзнава, че сънят й е продължил повече от „нормалното”.
Преди отново да си легне, тя се обажда на майка си и споделя колко много е изморена. Състоянието на Лорен било критично. Тя не е знаела какво се случва и как е редно да постъпи в дадената ситуация, за това решава (първосигнално) да си почива интензивно.
„Казах на майка си как просто искам да си легна и да се чуем на следващата сутрин, защото нямам сили да говоря. Нищо друго не си спомням”, разказва Лорен.
На другия ден, предвиденият разговор не се осъществява, майка й е още по-притеснена и решава да се свърже с техен семеен познат, който отива до жилището на Лорен, за да провери дали има нужда от нещо.
С влизането той вижда младата жена на земята - в безсъзнание. Той моментално я кара в болница „Св. Йоан”, където медиците успяват да стабилизират критичното й състояние. Лорен е била на прага на сигурна смърт (10 минути +/-).
Никой от медицинския екип не разбирал какво се случва с младата жена, до момента, когато не се присъединява специалист по инфекциозни заболявания. Той задава редовни въпроси, на които Лорен (едва) успява да отговори. Един от тях бил във връзка с менструалния й цикъл: „С тампон ли сте в момента?” На което отговорът бил: „Да.” След което моментално я водят в лабораторията за нови изследвания.
Лорен е диагностицирана със синдром на токсичния шок. Това е тежка, но не честа инфекция, свързана с употребата на дамски тампони. Разстройството се причинява от токсини, освободени от бактерии в организма – най-често стафилококи или стрептококи.
В интерес на истината, тампонът не може (сам) да провокира подобна инфекция. За развитието й в тялото трябва да има стафилококус ауреус (б.ред. 20% от населението на земята носи тези бактерии в организма.)
Симптомите му се свързват с внезапна поява на висока температура (над 38.9 C), втрисане, диария, повръщане, бърз спад на кръвното налягане (със замаяност или припадък), възпалено гърло, болки в мускулите и обрив като от слънчево изгаряне, който може да се появи и по дланите и стъпалата.
Не е необичайно и зачервяването на очите под клепачите или вътре в устата (и влагалището при жените). Други симптоми могат да са различни психични промени, като намалено уриниране, умора, слабост и жажда. Ако токсичният шок не бъде лекуван, той може да доведе до нарушаване на функциите на черния дроб и бъбреците, както и да причини гърчове, кървене и сърдечна недостатъчност.
Но да се върнем към историята на Лорен, която (навремето) се отдалечава, с всеки следващ час, от обичайния за подобни приказки „щастлив край”. Предвид състоянието й, медиците решават да я сложат в изкуствена кома, докато решат как да я лекуват. Същевременно семейството и приятели на Лорен се подготвяли за най-страшното – да се сбогуват с нея.
„Цялата бях в системи. Коремът ми бе издут и бях много дезориентирана”, си спомня Лорен.
Да, това е усещала младата дама, бидейки на легло, но инфекцията в тялото й до така степен се била развила, че се превърнала в гангрена. Колкото и да е била замаяна, Лорен чува една от сестрите, зад разделителното перде в стаята, да казва по телефона:
„Тук има 24-годишно момиче, което спешно се нужда от ампутация на десния крак.”
Тогава, Лорен разбира, че става въпрос за нея и си казва:
„Господи, става въпрос за мен. Ще изгубя десния си крак!” Така настъпва началото на края за Лорен, която в този момент вижда как целия й свят се руши пред очите й. Три години по-късно, тя все още не може да намери точните думи, за да опише болките, страха и чувството от преживяното.
Младата жена е трябвало да вземе бързо решение – какво да правят със засегнатите й от гангрена крайници... Да, и десният й крак е бил в опасност. Но с одобрението на лекарите, Лорен го запазва и спасява след множество преливания на кръв и присаждане на кожа.
Днес, Лорен е все така красива и привлекателна, въпреки протезата на десния й крак, която почти не се забелязва, защото очите ни се спират на нейната истинска красота – онази, която виждаме в очите й.
За съжаление, отвътре, Лорен не е същата – и до ден днешен, на моменти се пита „дали е привлекателна жена и дали си струва да живее?!”
„Исках да сложа (лично аз) край на живота си. Бях се превърнала в онова момиче, на което й липсва един крак, което седи в инвалидна количка, не може да отиде сама да банята и т.н.”, споделя Лорен.
Да, физическите рани зарастват много по-бързо от емоционалните. Отнема й определено време, за да приеме новото си Аз. За щастие, Лорен има подкрепата на своята приятелка и фотограф Дженифър Роверо, която след случилото се осъществява десетки кадри на „новата” Лорен. Онази, различната, преродената. Тази, която пребори смъртта и която е по-уникална от всякога.
Разбираме напълно Лорен. В такива моменти, човек се чувства изключително безпомощен. Изправен пред илюзията за избор, той трябва да мисли бързо – да взима сам „правилните” решения – в подобни моменти на става въпрос за това какво мислят останалите (близки или не) или как ще изглеждаме след това... Не, говорим за желанието за живот.
Три години минаха оттогава. С всеки следващ ден Лорен става все по-силна. Когато стане въпрос, дали продължава да прави това, което е вършила и обичала преди т.е. модата и баскетбола, тя отвръща: „Влезеш ли в играта, то ти оставаш завинаги в нея.”
В крайна сметка историята на Лорен има щастлив край. Пред нас „стои” една невероятна млада дама, преродена и преборила страхове, които никога не си е представяла, че ще изпита. Вдъхновяваща жена, от която можем само да се научим (да си припомним) как да ценим повече живота и здравето си.
