Днес е Световният ден на усмивката. Традиционно той се отбелязва всеки първи петък на октомври. Денят не е официален международен празник, а по-скоро символичен повод да усмихнем – защото усмивката е щастие и здраве.
Зад празника стои американският художник и рекламен дизайнер Харви Бол – човекът, създал през 1963 г. прочутото жълто усмихнато лице, познато днес като „smiley“. Първоначално символът е създаден за застрахователна компания, която искала да повиши настроението на служителите си. Простото жълто кръгче с две очи и извита черна линия обаче бързо се превръща в един от най-разпознаваемите символи в света.
С течение на годините Бол започва да смята, че символът е прекалено комерсиализиран и е загубил първоначалното си послание - настроение и човешка близост. Затова през 1999 г. създава Световния ден на усмивката, а идеята му е проста: човек да направи добро дело и да помогне поне на някой друг да се усмихне.
Но ако днес някой реши да отбележи празника по наистина необичаен начин, може да почерпи вдъхновение от Индия.
В Индия се събират сутрин, за да се смеят – без да има нищо смешно
В парковете на Мумбай преди години започва да се случва нещо, което на пръв поглед изглежда доста странно. Рано сутрин групи хора се събират, започват заедно да се смеят. Не си разказват вицове, не гледат комедия. Просто се смеят.
Това е т.нар. Laughter Yoga – йога на смеха, практика, създадена от индийския лекар д-р Мадан Катариа, който живо се интересува от научните публикации за връзката между смеха, стреса и здравето. Историята започва на 13 март 1995 г. в парк „Локхандвала“ в Мумбай, когато Катариа, съпругата му Мадхури и още трима души се събират, за да си разказват вицове.
Само че шегите не могат да продължават безкрайно. След около десет дни групата изчерпва смешните истории. Тогава Катариа стига до необичайна идея - ами ако изобщо не е необходима причина, за да се смеем?
Смехът постепенно се превръща в упражнение
Участниците започват с движения, пляскане и дълбоко дишане, след което преминават към умишлен смях. Според концепцията на Катариа организмът реагира на смеха, дори когато първоначално той е предизвикан нарочно. Той съчетава смеха с йогийски дихателни упражнения – пранаяма, и именно така се ражда практиката Laughter Yoga.
А най-любопитното е, че много скоро към първите петима се присъединяват още хора. И само година по-късно явлението вече е достатъчно популярно, за да привлече вниманието на медиите. През 1996 г. списание India Today описва как сутрин между 6:30 и 7:00 ч. в парковете на Мумбай се чуват групови изблици на смях.
Участниците практикуват различни форми на смях - от шумен и спонтанен до т.нар. „тих смях“, при който човек се смее без звук. Има и упражнения, които наподобяват смях на различни типове хора – например „изпълнителен, делови“ смях, придружен от преувеличени мимики.
Постепенно това, което започва като малка група в един парк в Мумбай, се превръща в международно движение. Д-р Катариа и съпругата му започват да представят практиката и извън Индия, а днес клубове и групи за смях съществуват в много часта света.
Тази история ни напомня нещо много важно - понякога не е нужно да чакаме да ни се случи нещо смешно или някого, за да се усмихнем. В Индия хората от години експериментират с обратното – първо започват да се смеят, а после оставят доброто настроение да ги последва.
Как една българска побеждава света с усмивка - историята на д-р Руми Маринова:
