Когато съдбата среща в театралната академия Евгени и Мариела, НАТФИЗ не се превръща в сцена на тяхната любовна история. Години по-късно среща има, а кръстник на любовта им става големият Венцеслав Кисьов. Вижте тяхната любовна история във видеото и текста: 


Евгени: Нашата история е започнала много по-рано, но ние не сме знаели. Аз съм учел в едно училище до 6-ти клас, а след това се преместих и отидох да живея в Банкя, а точно тогава тя дошла в същото училище да учи. След това аз ходех в една младежка школа в театър "Сълза и смях" при професор Венцеслав Кисьов и точно съм си тръгнал от тази школа и отидох да уча в НАТФИЗ и тя е дошла – значи имаме второ разминаване. И накрая вече не знам коя година е било, значи 2004-2005 година, защото аз съм завършил тогава НАТФИЗ. И си викам „гледай какво красиво момиче“.

Мариела: И аз викам „гледай какво възпитано и талантливо момче“.

Е.: Само че тогава не се случиха нещата, а години по-късно си направихме среща и нещата тръгнаха нормално.

М.: Той много ме канеше на театър тогава да гледам неговите постановки и естествено аз бях впечатлена от неговия талант.

Е.: Имах един период, който, когато репетирах някоя пиеса и си репетирах с нея, освен един режисьор в театъра си, имах и втори режисьор вкъщи. Тя ми вика тук така, тук така. Спомням си, че участвах в един сериал и тогава тя ме подготви за този кастинг.

М.: Ама, кажи каква ти беше ролята. Ролята му беше тогава на депутат и му искат интервю и той нали научил си е текста и е готов да си го казва и аз му викам „абе, любовче те са много по-находчиви, давай не спирай, продължавай да говориш“ и той „ама, как, ама, как“. И накрая много добре каза, че е минало.

Е.: Когато снимахме тогава това, аз играех млад баща, който се грижи за малко дете и малко няколко месеца след това тя забременя и ние пък имахме дете.

Какви са сега новите Ви роли, да видим какво ви очаква в бъдеще?

Е.: Новата ми роля – сега репетирам заедно с Иван Радоев-Син.

Е.: Новите ти роли дано не се сбъднат, че повечето са свързани с изневяра.

Е.: Да, малко такава някаква комедия. Героят ми се казва Ян. Аз много харесвам това име. Ян Бибиян.

М.: Той искаше даже синът ни да се казва така, аз казах категорично не.

Е.: Да, харесвам такива кратки имена.

М.: Имаше Оскар?

Е.: Е, това бяха смешки.

М.: Не, не бяха смешки.

М.: След като забременях и така вече в 3-4 месец така си говорехме с баба му. Тя почина малко преди да се роди нашият син и така говорим си и тя веднъж ми каза, „абе, вие няма ли да се ожените?“ и аз: "А, не, защо ще се женим“, „как така, дете … трябва да се ожените, глупости, трябва, аз ще му кажа и на Евгени".

Е.: Бабата ни сватоса, Мариела ми падна на колене извади пръстен и каза ще се омъжиш ли за мен.

М.: Не, не е вярно. Аз очаквах той така да направи, но ние започнахме да разсъждаваме дали да се омъжим, дали не, трудно ли ще е , лесно ли ще е и го решихме като рожден ден…

Е.: Бременността й напредваше и вече 7-8 месеца беше и в едно много хубаво заведение с басейн и то пък им тръгна, но им бяхме нещо като рекламната двойка. Тоест ние ги убедихме, те не искаха.

Като всяка двойка Евгени и Мариела също са имали своите мрачки моменти във връзката си през годините.

Е.: Изпадал съм в такива състояния, имал съм своите дупки и спадове, но тя никога не ме е предавала. Винаги е била до мен, колкото и тежко да е било. Имали сме и моменти на раздели по 1-2 седмици, искахме даже да се развеждаме, но прекъснахме това. Писахме си по едно писмо и мисля, че от тогава любовта ни, връзката ни стана още по-силна.

Заедно се изправят и пред друго предизвикателство, когато Евгени става част от политическия живот на страната ни.

Е.: Имаше такива избори за депутат. Там се предложиха нещата и като на майтап ей така да влезна, викам това ще е пиар, те пък ме сложиха на 9-то място. Беше на ръба и дълго време - половин година бях под чертата и след оставката на Антон Тодоров ми казаха искаш ли, ще влезеш в парламента, ще станеш депутат. Аз пък бях тогава на едно турне в Щатите и много сме се смели, защото те ми викат ще влизаш в парламента, ще ставаш депутат и аз викам ама веднага, да се връщам ли, бяхме с този дългия полет, още в Европа някъде и Христо Гърбов вика „и сега какво, ти тук ще зарежеш турнето, ще се върнеш.“

М.: Тогава ми се обади Христо Мутафчиев, също искам да му благодарим на него той ми се обади и каза, абе ти знаеш ли какво се лсучва тука, Евгени ще стане депутат и аз - не, глупости и му се обадих и той беше много развълнуван. И му казах „Любовче, сега сигурно всичките ти твой почитатели, зрители, които те харесват, сигурно ще те намразят, ако са от друга партия“, това му казах да. Ама, той тогава ми отговори „любовче, аз съм актьор, аз винаги ще си останаха актьор и винаги това го повтаря.

Днес Евегени освен депутат, продължава да бъде и актьор. А Мариела развива артистичните си заложби не само на сцена, но и като фотомодел и дизайнер. Най-хубавите им моменти са не под светлините на прожекторите, а вкъщи със сина им Александър, който е наследил от талантите и на двамата си родителите.


Е.: Мариела много хубаво рисува и той постоянно вижда, че тя рисува и иска и той да рисува...

М.: Сега ще го зпаишем и на рисуване, защото той наистина иска да стане художник. И актьор, и художник казва, че ще е, прави си някакви сцени и казва аз съм като тате, аз съм актьор, после вика аз съм художник, рисува и така…