Канадската звезда Джонатан Рой излиза на сцената на „Гласът на България“

Канадският певец Джонатан Рой ще изненада треньорите в следващия епизод от кастингите на тъмно в „Гласът на България“. Изпълнителят, чиито песни имат над 450 млн. стрийминга в Интернет, е добре познат на българската публика с хита си Keeping Me Alive, който има над 100 млн. гледания в YouTube.

Джонатан Рой вече е гостувал два пъти в България – през 2023 и 2026 г., а концертите му у нас се разпродават за рекордно кратки срокове. Той не крие симпатиите си към страната ни, местната публика и природа.

Роден през 1989 г. в Квебек, Джонатан Рой израства в семейството на хокейната легенда Патрик Рой. Самият той също се занимава професионално с хокей, преди да избере музиката и да се посвети на своята голяма страст. Решението му първоначално среща неодобрение в семейството, но той продължава по избрания път и постига международен успех.

Какви са специалните ритуали, с които Джонатан Рой се подготвя преди среща с публиката? Ще ги спази ли и в „Гласът на България“ и защо си поръчва айран преди да излезе сцената? Зрителите ще разберат в неделя, 18 октомври, 20:00 часа, когато канадският изпълнител ще се появи в музикалното шоу на bTV.

Джонатан Рой: синът на хокейна легенда, който избра музиката, заживя в кемпер и покори публиката с гласа си

Той е син на един от най-известните вратари в историята на хокея, но избира път, който няма нищо общо със спортната слава. Напуска голямата звукозаписна компания, пътува с кемпер, търси свободата сред природата и превръща личните си съмнения в песни. Историята на канадския певец Джонатан Рой е за смелостта да започнеш отначало и да намериш собствения си глас - дори когато всички очакват да следваш чужд пример.

Има артисти, които печелят публиката с мащабни продукции и ефектни сценични образи. Има и такива, при които е достатъчно да застанат пред микрофона, да започнат да пеят и да оставят гласа си да свърши останалото. Канадският певец и автор на песни Джонатан Рой принадлежи към втората категория. Музиката му съчетава поп, алтернативен рок и блус влияния, а изпълненията му често поставят на преден план емоцията, вместо ефектите.

За много слушатели първата среща с него е песента Keeping Me Alive - композиция, която се превръща в повратна точка в кариерата му. Но зад разпознаваемия глас стои история, която включва хокейни пързалки, известна фамилия, разочарование от музикалната индустрия, живот на колела и постепенното откриване на собствената му идентичност като артист.

Синът на легендарния Патрик Рой, който не иска да живее в неговата сянка

Джонатан Пиуз-Рой е роден на 15 март 1989 г. в Пойнт-Клер, Квебек, Канада. Той е син на Патрик Рой - легендарен вратар, четирикратен носител на Купа „Стенли“ и една от емблематичните фигури в историята на хокея. Когато Джонатан е малък, семейството се мести в Колорадо заради кариерата на баща му. Израстването в семейство, в което спортът е толкова важна част от ежедневието, естествено го отвежда към леда. Като юноша той също става вратар и играе в канадските младежки хокейни първенства. Баща му дори е негов треньор в отбора Quebec Remparts - ситуация, в която личните отношения и спортните амбиции се преплитат. Но Джонатан има и друга страст. Докато хокейната кариера заема голяма част от времето му, музиката постепенно се превръща в пространството, в което може да изразява себе си по различен начин. В интервюта той разказва, че още като тийнейджър започва да пише текстове и да експериментира с музика. Първоначално се увлича по хип-хопа и се опитва да рапира в стила на Еминем и 50 Cent. По-късно открива изпълнители като Джон Майър, Рей Ламонтейн и Паоло Нутини, които му показват колко силна може да бъде връзката между гласа, китарата и личната история на автора.

Решението, което променя живота му

На 18–19 години Джонатан трябва да се изправи пред избор. Хокеят е позната територия, в която има възможност да продължи да се развива, но музиката е онова, което истински го вълнува. Решението му не означава, че изведнъж се отказва от всичко постигнато на леда. То е по-скоро признание пред самия себе си, че иска да опита да изгради живот като музикант. В интервюта Рой описва как разговорите с баща му го карат да погледне реалистично на бъдещето си и да помисли какво иска да прави извън хокея. Патрик Рой е човек с огромни постижения в спорта и естествено има основания да се тревожи дали синът му ще успее в една толкова непредсказуема индустрия. Джонатан обаче не иска да разчита единствено на фамилното си име. Той трябва да докаже, че има собствен талант и желание да работи за него. Първите му музикални опити са свързани с малки сцени, клубове и постепенно натрупване на опит. През 2009 г. излиза дебютният му албум What I've Become, последван от Found My Way през 2010 г. През 2011 г. записва и френскоезичния албум La route. Въпреки ранните издания, пътят към по-широка публика тепърва предстои.

Срещата с Кори Харт и голямата звукозаписна компания

Един от важните моменти в ранната му кариера е срещата с канадския певец и автор на песни Кори Харт, познат с хита Sunglasses at Night. Харт е впечатлен от гласа на Джонатан и му помага да получи възможност за развитие в музикалната индустрия. Така Рой стига до договор със звукозаписната компания Warner Music. На пръв поглед това е мечтаната възможност: голям лейбъл, професионален екип и шанс музиката му да достигне до много по-широка аудитория. Но с времето Джонатан започва да усеща, че очакванията на индустрията не съвпадат напълно с неговото разбиране за музика. В интервю за Coyote Music през 2025 г. той разказва, че е започнал да записва песни, които не усещал като свои. Според него от него се очаквало да се движи в по-комерсиална поп посока, докато самият той искал да създава по-лична музика с по-сурово звучене и текстове, които разкриват вътрешния му свят. Това напрежение се превръща в сериозно разочарование. Рой признава, че в определен момент преживяването го отблъснало от музиката за известно време. Той разбира, че професионалната възможност сама по себе си не е достатъчна, ако цената е да загуби усещането, че прави нещо истински свое.

Кемперът, пътят и свободата да започнеш отначало

Вместо да се опитва безкрайно да се вписва в чужди очаквания, Джонатан решава да промени обстановката. Купува кемпер и тръгва на път със своята партньорка Лили и кучето им. Двамата пътуват из Канада, а след това и през Калифорния и Мексико, прекарвайки значително време далеч от обичайния градски ритъм. Това не е просто пътуване за удоволствие. За Рой то се превръща в начин да се откъсне от очакванията на музикалния бизнес и да си припомни защо изобщо е започнал да пише песни. В интервюто си за българския подкаст ZVUK той описва живота на колела като едно от най-свободните преживявания в живота си. По думите му тогава за първи път наистина започва да открива себе си, отново се влюбва в музиката и намира по-ясна посока за бъдещето си. Пътуването го учи и на нещо, което по-късно се превръща в повтаряща се тема в разговорите му: необходимостта човек да забави темпото. В свят, в който постоянно се стремим към следващата цел, следващия успех и следващото доказателство, че се справяме добре, Рой открива стойността на времето, прекарано сред природата, и на възможността просто да присъстваш в момента. Той не представя този начин на живот като универсално решение за всички. Напротив, признава, че финансовите обстоятелства са различни за всеки. Но вярва, че понякога човек има нужда да направи крачка назад, за да разбере какво наистина иска.

„Keeping Me Alive“ - песента, която променя всичко

След периода на преосмисляне Джонатан се връща към музиката със собствена визия. Един от най-важните резултати е Keeping Me Alive - песен, която се превръща в големия пробив в кариерата му. Парчето излиза през 2019 г., малко преди пандемията от COVID-19, в момент, когато Рой вече е прекратил отношенията си с Warner Music и продължава като независим артист. Именно тогава песента започва да намира публика далеч отвъд Канада. Особено важна роля за популярността ѝ има видеото от поредицата Mahogany Sessions, заснето като изпълнение на живо. В него няма сложна хореография или пищна продукция, която да отвлича вниманието. Фокусът е върху гласа на Рой, музикантите около него и усещането, че зрителят присъства на интимен музикален момент. Именно този тип изпълнения се превръща в една от разпознаваемите черти на артиста. Видеата му показват, че една песен може да въздейства силно и без да бъде облечена в множество ефекти. Понякога са достатъчни добър глас, точните музиканти и емоция, която не изглежда насилена. През януари 2025 г. канадската медия TVA Nouvelles съобщава, че видеоклипът на Keeping Me Alive е натрупал над 137 милиона гледания в YouTube. Рой разказва, че приходите от платформите му позволяват да продължи да прави музика като независим артист. Това е особено важен момент в историята му: песен, която не се вписва в посоката, предпочитана от предишния му лейбъл, се превръща в един от най-значимите му успехи. Рой получава доказателство, че доверието в собствения му вкус може да бъде не само артистично удовлетворяващо, но и устойчив път в професионален план.

Защо музиката му звучи толкова лично?

Джонатан Рой често говори за уязвимостта като за важна част от творчеството си. Песните му засягат любовта, несигурността, раздялата, надеждата и опитите човек да разбере себе си. Той не се стреми непременно да представи живота като последователност от победи. Напротив, в музиката му има място за объркване, страх и противоречия. В интервюто за ZVUK певецът казва, че писането на песни през последните години се е превърнало в своеобразна терапия за него. Когато се връща към по-старите си композиции, той ги възприема като напомняния за уроците, които е научил в различни периоди от живота си. Това обяснява и защо темата за съмнението заема толкова важно място в албума Symphony of Doubts. В разговор с френскоезичното издание 7 Jours Рой споделя, че не гледа на съмненията единствено като на нещо отрицателно. Според него те могат да го накарат да се развива, да задава въпроси и да надхвърля собствените си ограничения. В музиката му личното преживяване не е просто материал за текст. То е начин да се изгради връзка с хора, които може никога да не са преживявали същите обстоятелства, но разпознават чувствата зад тях.

Symphony of Doubts: албумът, в който съмнението се превръща в сила

С Symphony of Doubts Джонатан Рой продължава да развива звука си в посока, която съчетава мелодичността на поп музиката с по-изразен рок характер и лични текстове. Проектът е продуциран от Конър Зайдел, а създаването му е тясно свързано с музикантите, с които Рой свири на сцена. За него това е важна промяна в начина на работа. Вместо да създава песните си изцяло в изолация от концертната група, той все по-често пише заедно с музикантите, с които пътува и изнася концерти. Те свирят, той импровизира мелодии и текстове, а общата енергия на групата помага за оформянето на композициите. В интервюто за ZVUK Рой обяснява, че въпреки това все още има нужда понякога да се усамотява, когато пише текстовете си. За него това е начин песните да бъдат по-автентични и да отразяват по-точно човека, който е в момента. Сред песните, които показват различните страни на музикалния му свят, са Lost, Keeping Me Alive, Waiting for a Call и Let 'Em Go. Те разкриват интереса му към мелодии, които постепенно набират сила, и към текстове, в които личното преживяване остава в центъра. Особено любопитна е историята на Let 'Em Go. Рой разказва пред ZVUK, че първоначално е написал песента за телевизионен проект, но тя не е била използвана. Вместо да я остави забравена, той решил да я издаде сам, защото я харесвал. По-късно заснел акустично изпълнение в пустинята близо до Дубай, с минимално оборудване и акцент върху гласовете и китарите. Тази история е показателна за отношението му към творчеството: не всяка песен трябва да намери място в чужд проект, за да има стойност. Понякога артистът просто трябва да вярва достатъчно в нея, за да я сподели със света.

Човекът извън сцената: гората, океанът и нуждата от тишина

Когато не е на турне, Рой търси начин да остане близо до природата. В разговора си с българския подкаст той разказва, че живее сред гората и има малка ферма. Мечтае един ден да стане още по-независим от външната инфраструктура и дори обмисля възможността да се сдобие с платноходка, с която да пътува по открити води. Сред заниманията, които го привличат, са скалното катерене, гмуркането, сърфирането, йогата, къмпингуването и шахът. Особено силна е връзката му с водата. Той описва гмуркането като преживяване, при което може да се изгуби за дълго в един различен свят, далеч от шума и обичайните грижи. Когато го питат кой е любимият му звук, отговорът му е свързан с природата - комбинация от звуците на джунглата и вълните на океана. Той обича ранните сутрини край брега, когато може да пие кафе и да слуша птиците и морето. Това не е просто красив детайл от биографията му. Тишината и природата са част от начина, по който Рой се опитва да запази баланс между концертния живот, работата и личното си пространство. За човек, който прекарва голяма част от годината на път, възможността да се върне на място, където няма постоянен шум и график, изглежда особено важна.

Любовта и животът с Лили

Джонатан Рой е сравнително дискретен по отношение на личния си живот. В интервюта от 2025 г. той говори за партньорката си Лили, с която е заедно от години. Двамата са споделили и периода на пътуванията с кемпер - преживяване, което изисква не само желание за приключения, но и готовност да живееш извън обичайните удобства. В интервю за 7 Jours през февруари 2025 г. Рой разказва, че двамата са заедно от осем години и че идеята за семейство присъства в плановете им, макар да не бързат с тази стъпка. Той споделя и че в определен период и двамата са били силно фокусирани върху кариерите си. Личните отношения присъстват и в песните му, но не винаги като директен автобиографичен разказ. В същото интервю Рой обяснява, че композицията Will You Be Back Someday? първоначално е била замислена като хипотетична история за възможна раздяла. По-късно, когато самият той и Лили преминават през период на несигурност, се връща към нея и успява да я довърши. Това е още един пример за начина, по който преживяванията му се превръщат в песни. Понякога една идея остава недовършена, докато животът не ѝ даде нов смисъл.

Защо българската публика е специална за него?

Връзката на Джонатан Рой с България се развива постепенно. През 2024 г. той изнася концерт в София, който според интервюто му пред канадската медия TVA Nouvelles е разпродаден. Певецът си спомня, че публиката е наброявала около 1000 души и че хората са носили знамена и рисунки, а мнозина са знаели песните му. Това преживяване има значение за него и по друга причина. В България той може да бъде възприеман преди всичко като музикант, без известността на баща му в хокея да влияе на първото впечатление. Самият Рой отбелязва, че в Източна Европа хората са го открили чрез музиката му, а не заради фамилното му име. На 31 януари 2026 г. той се завърна в София за концерт в зала 3 на НДК с програмата Symphony of Doubts. Преди събитието, в интервю за ZVUK, определя шоуто като най-големия си концерт в Европа до този момент. Той разказва и че се радва да се върне с нов материал, след като първото му посещение е било трудно заради заболяване. Тази среща е важна част от историята на Рой, защото показва как една песен може да отвори врати към публика, която артистът никога не е очаквал да достигне. В началото Европа не е била конкретна цел в плановете му. След успеха на Keeping Me Alive обаче възможността за концерти на континента постепенно се превръща в реалност. =

Джонатан Рой днес: да останеш верен на себе си

Кариерата на Джонатан Рой не следва най-лесния възможен сценарий. Той започва с предимството на известна фамилия, но избира да се развива в област, в която успехът не е гарантиран. Подписва договор с голяма звукозаписна компания, но впоследствие се отдалечава от нея, защото иска да запази собствената си творческа посока. Преживява период на несигурност, оттегля се от обичайния ритъм и постепенно намира път обратно към музиката. Историята му не е просто за това как една песен става популярна. Тя е и за необходимостта да разпознаеш кога външният успех не съвпада с вътрешното усещане за смисъл. За Рой свободата не означава да се откажеш от амбициите си, а да избереш какво си струва да преследваш. В интервюто за ZVUK той говори за търпението, за настоящия момент и за нуждата да обръщаме внимание на хората и природата около себе си, вместо постоянно да мислим за следващата цел. Това е послание, което присъства и в музиката му - не като готова формула за щастие, а като въпрос, който всеки трябва да си зададе сам. Днес Джонатан Рой продължава да пише, записва и изнася концерти със собствената си група. Той не крие, че се интересува от нови посоки и би искал някой ден да направи изцяло акустичен албум, в който да останат само гласът и китарата. Може би именно в това се крие най-интересното в неговата история. Мъжът, който някога е трябвало да избере между хокея и музиката, днес продължава да избира - между очакванията и интуицията, между шума и тишината, между удобния път и онзи, който усеща като свой. А когато запее Keeping Me Alive, причината хората да го слушат вече няма нищо общо с фамилията му. Остава гласът, историята и онова рядко усещане, че зад песента стои човек, който все още се опитва да разбере себе си - точно като всички останали.