Срещаме се с Юлияна Дончева дни, след като се е върнала със съпруга си Станислав Недков – Стъки и малкия им син от Доминикана. Пътуванията през зимата - някъде на топло място, са традиция при тях. А и повод да се откъснат от софийския студ и мръсотия. Тя признава, че семейството й не обича зимните спортове, предпочита слънце и вода. „Разделяме зимата на две и така успяваме да я преживеем – шегува се Юлияна. - Искаме почивките да са по-дълги, но няма как – всеки си има ангажименти. Станислав е председател на Федерацията по ММА и постоянно е ангажиран с европейски и световни първенства, турнири за младежи и девойки, много работи и с децата, има клубове в цялата страна. Аз имам свой бизнес.”
В свободното време Юлияна пише книги, с което замества липсата на журналистическа изява. Да припомним, че тя беше телевизионна водеща в Италия и у нас. После и депутат, а след 20-години брак и голям син, тя промени личния си живот – омъжи се втори път и роди втори син.
В навечерието на Деня на влюбените с Юлияна говорим за любовта, децата, суетата, храната, красотата и за смисъла да бъдеш добър човек.
Юлияна, има ли разлика в това да обичаш на 20 и на 40 години?
Във всяка възраст емоциите са различни. В по-ранните си години като че ли си по-първичен и спонтанен. Не че когато бях на 44 г., съм се замисляла повече, преди да прекъсна 20-годишен брак и да се омъжа за по-млад мъж. Но при мен винаги емоцията е била водеща и се надявам да остане така. Тази година със Станислав направихме 10 години, откакто сме се запознали. В началото ни беше трудно да напаснем характерите си. Той е много силен и решителен, а аз вече съм с изграден характер и навици, но и двамата направихме лични компромиси, за да намерим общ език и да вървим към общи цели. Спойката помежду ни стана още по-силна, когато се роди малкият Стъки. Дори не знам дали щеше да е същото без него сега! Едно семейство тества отношенията си с появата на децата, които освен обич са и грижи. Тогава си проличава кой кой е. Не е лека задача да отглеждаш деца, особено в една по-зряла възраст. Но малкото човече, което тича около мен не ми дава шанс да почувствам умора или да мисля за каквото и да било. Той стана на 4 години и е много динамичен, което ме зарежда с нова енергия.
Какъв искаш да стане като порасне?
На първо място искам да е добър човек, с добро сърце. Може да си много умен, интелигентен, начетен, но ако нямаш чувства и коректно отношение към другите хора, си провалена личност. Познавам такива хора, които са нещастни в живота, защото не могат да намерят сродната си душа. Малкият Стъки е много харизматичен, добър и любвеобилен и знам, че хора, като него, винаги намират път към другите. Те превземат с емоции околните. При тях нещата се случват, защото никой не остава безразличен към доброто.
С какво те забавлява малкият ти син?
С въпросите, които задава – той е много любознателен, пита и иска да знае неща, които не са съвсем типични за неговата възраст. Също като мен, малкият Станислав много обича да пътува. Мъжът ми е домошар, но чрез детето успявам да „прокарам” идеите си да пътуваме някъде. Знам, че за баща му неговото желание е закон и аз се възползвам от това. Когато сме тук, обичаме да правим преходи в планината, което ни успокоява и тонизира. За мен опознаването на интересни места в България и по света е изключително важно за изграждането на един по широк мироглед.
Големият ти син на колко години стана?
Той е голям мъж вече - на 24 години е, живее самостоятелно, има приятелка. По няколко пъти на ден се чуваме по телефона, всичко знам за него, както и той за мен. Той вече има свой живот, в който аз не се намесвам и давам съвети, само ако ми бъдат поискани. Сега съм концентрирала вниманието си повече върху малкия син, защото в момента се кове характерът му. Смятам, че е много важен индивидуалния подход към него, за да се изгради като един достоен човек.
Какво те накара да промениш предишния си живот?
Дългогодишният ми брак се превърна в рутина, изчерпи се в някакъв момент. Вторият брак отново ме възпламени и върна желанието за промяна. Получи се едно емоционално освежаване, защото влязох в ритъма на по-млад човек, пред когото предстои покоряването на върхове. За мен беше удоволствие да съм до Станислав, когато жънеше успехи в спорта. Сега, когато вече не е активен спортист, продължавам да се вълнувам от новите му проекти и желания. В съвместния ни живот е имало и тежки периоди – минали сме през какво ли не, но не съжалявам за нищо. Мисля, че това е единственият реален начин да се тества една връзка и да се изпробват чувствата. Така че това са полезни неща за всяка една връзка.
Какво е любов за теб?
Ако си отговориш на въпросите: Можеш ли без този човек днес и утре, смяташ ли, че животът ти без него ще бъде по-хубав, по-динамичен, по-различен и желан, значи всичко е изчерпано между вас. Ако и миг не можеш да си представиш без човека до себе си, значи го обичаш по начина, по който трябва да обичаш. Аз не мога да си представя по-различен живот и не искам да си представям такъв. Това е любовта към сродната ти душа!
С какво те спечели Станислав?
Със силната мъжка енергия, която носи. Той е изключително смел и има големи мечти и хоризонти. Обичам хората, които си поставят мащабни цели. Не обичам тясно скроените хора, които започват изречението колебливо и неясно. Не понасям около себе си неуверени хора. Самата аз много рискувам и искам да съм обградена от смели и упорити хора !
Когато имате време само за себе си, какво правите?
Почти нямаме такива моменти! Детето е навсякъде с нас и ни обсебва напълно. Смятаме, че няма да е честно спрямо него да изживяваме приятните моменти сами. То също вече знае кое е добро и кое е лошо.
Това може би е зрялата връзка на родителя с детето. Когато си по-млад не разсъждаваш така, нали?
Да... При първия ми син се е случвало да го оставяме вкъщи и да излизаме без него. Сега разбирам колко много сме му липсвали в такива моменти. Така че гледам да избягвам това с малкия ми син, който вече започва да помни емоциите от пътуванията и местата които посещава. В тази насока расте като едно щастливо дете.
А в Деня на влюбените ще го вземете ли с вас?
Съпругът ми смята, че не трябва да ми прави някакви специални подаръци точно на този ден, защото това е католически празник. Убеден е, че жест на внимание и обич може да се направи винаги, когато имаш съответната възможност, настроение и желание, разбира се. Все пак тази година сме си организирали едно много интересно събитие в този ден. Надяваме се да сме здрави вкъщи и да отидем на него, защото ще бъде наистина много вълнуващо. И малкият Стъки ще бъде с нас - накъде без него!
Какви изненади си получавала на този ден?
Най-големите изненади съм получавала в началото на връзката ни със Станислав, когато още не бяхме женени. Тогава той беше много изобретателен – пращаше ми цветя по куриер, изненадваше ме с жестове, които бяха доста оригинални и неочаквани. Но сега нещата между нас са по-улегнали и той вече е по-предвидим в изненадите си. Но това в никакъв случай не ме притеснява.
Казват, че си късметлийка, тъй като и от двамата си съпрузи си била обичана.
Да, така е! В прекрасни отношения сме и с първия ми мъж, имаме нормален диалог. Никога и по никакъв повод не сме се карали, чуваме се почти всеки ден. Не разбирам хората, които имат общи деца, а не си говорят и се подминават, когато се срещнат. Воденето на подобни войни за мен е непознато и слава Богу!
Как би формулирала различните видове обич – към децата, близките, приятелите?
Човек или е любвеобилен и обича хората от семейството си, близките си и тези, с които има емоционална връзка, или обича само себе си. Ако има голямо сърце и влага във всяка една връзка чувства, няма проблем с хората около себе си. Но има хора, които са себични и нямат нужда да обичат никого, освен себе си. Обикновено те не са и обичани. Тогава идват разочарованията, защото истинската любов и обичта са израз на взаимна енергия. Ако само даваш или само получаваш – това не е любов, а някакво друго чувство, което аз не познавам. Въобще не съм съгласна с това, което казват някои, че ако обичаш себе си и другите ще те обичат. То е като с парите – знам, че за да получаваш, трябва да даваш и да имаш щедро сърце. Ако човек е скъперник и се заключи в себе си, той спира и да получава. Така е и с любовта. Всичко в природата е движение, взаимност...
От какво си се разочаровала? >>>
От какво си се разочаровала?
От много хора съм се разочаровала. Колкото повече напредва възрастта, толкова по-малко са истинските хора, които остават до теб. През годините има ситуации, в които ти разбираш кой наистина е до теб и кой го прави поради някакви съображения. Най-много „приятели” имах, докато бях в Парламента. Тогава ми се обаждаха дори хора, с които съм била заедно в детската градина. И щом ситуацията се промени, останаха само близките. В прехода от плюса към минуса най-точно се разбира кои хора са ти най-верни. Мисля, че всеки човек минава през подобно пресяване и колкото по-бързо разбере кои са истинските хора до него, толкова по-малко разочарования ще има в живота.
Как успяваш да си земен, деликатен и отзивчив човек, макар да си хубава, известна и успяла жена?
Това е възпитание, самовъзпитание, дисциплина, защото никога не съм забравяла, че животът е колело и днес си горе, но утре може да си долу. Имала съм бедно детство, после съм стигнала мои лични върхове. Сега ми е забавно да гледам как някои хора много бързо губят реалната представа за себе си. Само едно появяване по телевизията в риалити формат, например ги опиянява и размътва тяхната самопреценка. Не по-малко измамни са представите, които внушават социалните мрежи. Борбата за „лайкове“ е комична и неестествена. Тя създава измамно усещане и самочувствие. Винаги съм се дистанцирала от подобно поведение.
Но съдбата все пак е била и благосклонна към теб. Сподели нещо, което ти е носило радост.
Като водеща в БНТ, на Свети Валентин винаги получавах цветя и балони от неизвестни хора. Която и да е жена би се радвала на подобни жестове. Това, което обаче ми е носело истинска радост, е била благодарността на хората, на които съм успяла да помогна в някаква ситуация.
Сега удовлетворена ли си в професионален план?
Имам личен бизнес, пиша и книги, което си е моя ниша, за да мога да прокарвам идеи, които в момента ме вълнуват. Искам да намеря път към хората и да споделя мислите си чрез „Код „червено”: Моята истина за храната” и „Код „червено”: Ботокс в ума”. Общото между двете книги е, че изострят вниманието ни към вредните съставки в храните и в козметиката. В момента непрекъснато се говори за диети, за здравословни или вредни храни, но дебатът трябва да е на друга плоскост – чистота на продуктите, които ползваме. Проблемът със здравето е водещ при мен и той е още от времето, когато водех последното предаване по телевизията. Днес има изследвания, че нацията ни е една от най-болните в света, при условие, че преди 50-60 години сме били известни като хората с най-добро здраве в Европа. Какво се случи в рамките на тези десетилетия, че да се превърнем в най-болните хора, е въпрос, който си задава всеки човек предполагам.
Суетен човек ли си?
Суетата ми е напълно в рамките на допустимото и смятам, че съм го доказала във времето. В последните години, за съжаление, наблюдаваме как добрият вкус може да бъде критично нарушен чрез нововъведения в областта на естетиката и красотата. Все по-често започваме да виждаме от екрана или сред нас хора, обезобразени от неадекватно приложени процедури. Това е сигнал, че явно започва да се губи усета за естественост и се прекрачва границата. Корекции се правят, но когато наистина се налага, а не само заради самата промяна, което се наблюдава при много млади момичета в България.
Липса на самочувствие ли е това?
По-скоро е нещо, което се внушава на младите хора, че така те ще бъдат по-актуални, търсени и харесвани. Не може 18-19-годишно момиче да коригира всичко по себе си просто защото така правят големите звезди. Свежестта и младостта са страхотни оръжия за красотата. Смятам, че в това отношение медиите са длъжници, защото фокусират повече вниманието върху хора, които изглеждат направо страшни, а неглижират онези, които изглеждат естествено. Постоянно ни се натрапват изкривени образи, което е възмутително. Не съм против пластичната хирургия, напротив - възхищавам се от темповете, с които се развива. Но смятам, че по-драстичните интервенции трябва да се правят при конкретна нужда, а не по чужд модел, само за да приличаме на някой друг, който е известен и успешен. Притеснително е, че в много случаи младите хора са подкрепяни от родителите си.
Каква е твоята формула за красота?
На първо място ценя най-много естествеността и индивидуалната красота. За да я запазим за по-дълго време, е важно да бъдем постоянни в това, което правим за нея. Дали ще ходим на фитнес, или ще заложим на козметичните процедури, важно е да сме постоянни в това, което ни поддържа енергични, здрави и по-дълго млади. Всичко трябва да бъде с мярка, така че във времето да не изглеждаме смешни и страшни.
