На 2 юли 1877 г. се ражда немският и швейцарски писател Херман Хесе, носител на Нобелова награда за литература през 1946 г. и автор на литературните шедьоври "Демиан" (1917), "Сидхарта" (1922), "Степният вълк" (1927) и "Игра на стъклени перли" (1943). Днес се навършват 142 години от рождението на Херман Хесе, а ние отдаваме почит към живота и творчеството на писателя с вечните му мисли и цитати.
"Буден наричам човека, който с разум и съзнание, познава себе си самия, своите най-интимни, безсъзнателни сили, подтици, слабости и умее да се съобразява с тях."
"Не съществува реалност, различна от тази, която е в нас."
"Само в собствената ви същност живее онази друга реалност, за която копнеете."
"Астрологията е един опит да се постигне ред и система за многото различни по нрав хора. За съдбите и предопределенията."
"Науката не е нищо друго освен тъкмо тази "страст да търсиш и намираш разлики". За нас, хората на науката, няма нищо по-важно от установяването на различия, изкуството да се намират различия се нарича наука. Например у всеки човек да се намират белезите, по които се различава от другите, означава той да бъде опознат."
"Думите не винаги изразяват мислите добре. Те винаги стават малко по-различни от мисълта, веднага след изричането им."
"Вътре във вас цари покой и има един храм, в който винаги можете да се подслоните и да бъдете себе си."
"Нашето приятелство изобщо няма никаква друга цел и никакъв друг смисъл, освен да ти покаже колко съвършено несравним си с мене."
"Не знаеш ли, че един от най-кратките пътища към живота на светец може да бъде животът на безпътен човек?"
"Болката започва там, където любовта не стига."
"Хора с характер и кураж изглеждат винаги заплашително за останалите."
"И най-клетият живот има своите слънчеви часове и цветя на щастието, които растат между пясъка и камъните."
"Ако знам какво е любовта, причината си ти."
"В учебника по догматика естествено всеки човек е точно като другите, в живота обаче не. Любимият ученик на Спасителя, който е облягал глава на неговата гръд, и оня, другият ученик, който го е предал, двамата явно не са имали еднакво предопределение."
"Вие, учените, сте високомерни, всякога смятате нас, другите, за по-глупави. И без каквато и да била наука човек може да бъде много мъдър."
"Знанието може да бъде споделяно, но не и мъдростта. Човек може да я открие, да живее с нея, да се остави да бъде носен от нея, да върши с нея чудеса - ала тя не може да бъде изричана и проповядвана."
"Повечето хора са като падащо листо, което се носи и върти из въздуха, и се люшка, и пада на земята. Но други, те са малцина, са като звезди, вечно вървят по пътя си, вятърът не ги достига, те имат вътре в себе си свой закон и път."
"Не е нужно повече да унищожаваме себе си с надеждата да намерим някакъв скрит смисъл в руините."
