На 16 юли 1985 г. света напуска един от най-изтъкнатите немски писатели след Втората световна война - Хайнрих Бьол, отличен с Нобелова награда за литература през 1972 г. Световно признание си спечелва с романите "Дом без стопани" (1954), "Билярд в девет и половина" (1959), "Възгледите на един клоун" (1963), "Групов портрет с дама" (1971), "Изгубената чест на Катарина Блум" (1974) и "Грижовна обсада" (1979). Днес се навършват 39 години от смъртта на Бьол, а ние почитаме немския писател с избрани откъси от романа "Възгледите на един клоун".
***
Една жена може толкова много да изрази или да изиграе с ръцете си, че мъжките ръце ми изглеждат като залепени пънове. Мъжките ръце са за ръкостискане, за побоища, естествено за стреляне и за подписване. Стискане, биене, стреляне, подписване на безкасови чекове - това е всичко, което могат мъжките ръце. И естествено: да работят. Женските ръце почти вече не са ръце, все едно дали мажат масло на хляб, или отместват коси от челото. Нито един теолог не е стигнал до тази идея, да произнесе проповед за женските ръце в евангелието - Вероника, Магдалина, Мария и Марта - все женски ръце в евангелието, които са проявявали нежност към Христос...
***
- Католиците ме нервират - отвърнах, - защото са непочтени.
- А протестантите? - запита той смеейки се.
- Те направо ме отвращават с тяхното бръщолевене за съвест.
- А атеистите? - той продължаваше да се смее.
- Те са ми скучни, защото непрестанно говорят за Бог.
- А вие какъв сте всъщност?
- Аз съм клоун.
Ако нашият век заслужава име, то би трябвало да се казва Век на проституцията. Хората свикват с курвенския речник. Веднъж срещнах Зомервилд след една такава телевизионна дискусия ("Може ли модерното изкуство да бъде религиозно?") и той ме попита: "Добре ли бях? Харесах ли ви?", буквално въпроси, каквито задават курвите на клиентите си. Трябваше само още да каже: "Препоръчайте ме на други..."
***
- Душата - повторих упорито, - моля ви, предайте на господин Шнир, че душата на брат му е в опасност и веднага след като се нахрани, да ми се обади.
- Душа - каза студено той, - брат, опасност.
По същия начин би могъл да каже: боклук, смет, ведро. Всичко това ми се стори комично: в края на краищата студентите там ги обучаваха за бъдещи пастири на душата, и той все пак трябваше поне веднъж да е чувал думата "душа".
- Въпросът е много, много спешен - настоях аз.
Той каза само "Хм, хм", на него му се струваше напълно непонятно, че нещо свързано с душата, може да бъде спешно.
***
- Всеки, който стои отстрани – а на тоя свят всеки стои отстрани на всички останали, – винаги възприема нещата по-лоши или пък по-добри, отколкото онзи, когото тия неща непосредствено засягат, били те щастие или нещастие, любовна мъка или "артистична деградация".
***
- Когато съм пиян, на представленията си изпълнявам неточни движения, които се оправдават само с точността си, и изпадам в най-конфузната грешка, която може да допусне един клоун: смея се на собствените си хрумвания. Страшно унижение. А когато съм трезвен, страхът от излизането пред публика нараства до момента, в който стъпя на сцената (най-често се налагаше да ме избутват на сцената), и това, което някои критици наричат "тази замислена, критична веселост, зад която се чуват ударите на сърцето", не бе нищо друго освен студено отчаяние, с което се превръщах в марионетка, впрочем ставаше много лошо, когато конецът се скъсваше и аз идвах отново на себе си. Вероятно монасите по време на съзерцание изпитват нещо подобно...
Обичам да ходя на тези филми за шестгодишни, защото в тях няма нищо от онзи кич на възрастните за изневери и разводи. Във филмите за изневери и разводи винаги нечие щастие играе много голяма роля. "Направи ме щастлива, мили" или "Нима ще попречиш на моето щастие? Под щастие, което трае повече от една секунда, може би две, три, не мога нищо да си представя. С удоволствие гледам и истински филми за курви, но те са толкова малко. Има още една категория жени, които не са нито курви, нито съпруги, това са състрадателните жени, но във филмите тях ги пренебрегват. Не разбирам американския морал. Мисля си, че там една състрадателна жена биха изгорили като вещица, жена, която се отдава на мъжа не за пари и не от страст, а само от състрадание към мъжката природа.
***
Къпането е почти толкова приятно, колкото и спането, точно както спането е почти толкова приятно колкото онова "нещо". Така го наричаше Мари, а аз винаги мисля за него с нейните думи. Въобще не можех да си представя, че тя върши това "нещо" с Цюпфнер, във фантазията ми просто няма място за такива представи. Можех да си представя само, че тя играе с Цюпфнер на "Не се сърди човече" - а и това ме вбесяваше. Нищо от онова, което съм вършил с нея, тя не можеше да върши и с него, без да се почувства като предателка или курва… Само като си представях, че взима неговата цигара от пепелника и продължава да я пуши, просто полудявах.. Всъщност тя можеше само да му готви, без да мисли постоянно за мен, защото тя го правеше за мен толкова рядко, че то не можеше да се възприеме като предателство или курварлък.
***
Не биваше да се опитвам да повтарям този миг. За подобни мигове не бива дори да се говори, а да искаш да се повтарят, е просто самоубийство. Толкова отвратителна може да бъде сантименталността. Човек трябва да преживява мигове, но никога не бива да ги повтаря.
