Разговаряме с гл. ас. д-р Светослава Съева – дипломиран лектор и специалист с дългогодишен опит в работата с лица със специални нужди.

Началото на нейната кариера започва през 1997 г. Дипломира се като бакалавър, магистър и доктор по Специална педагогика съответно през 2001 г., 2002 г. и 2008 г. От 2002 г. е щатен преподавател по специална педагогика (слухово-речева рехабилитация) в Югозападния университет "Неофит Рилски", където работи и до днес. Има практически опит в работата с деца от всички категории нарушения, но е тесен специалист в работата с лица със слухови. Специализирала е в Дания, Германия, Унгария, Полша, Франция. Лектор е по програма "Еразъм" в Белгия. Автор е на доклади, статии, студии, както и на монографии: "Жестов речник по Човекът и природата, Физика и Астрономия" (2004 г.) в съавторство с доц. д-р Милен Замфиров (СУ), "Глухота в семейството" (2009 г.), "Глухота и билингвизъм" (2010 г.), "Слухово-речева рехабилитация - Технически средства" (2012 г.).

Ladyzone.bg: Какво Ви дава на Вас лично работата с деца със специални нужди?
Гл.ас. д-р Светослава Съева: "Много дълбоко познание: за околните и за себе си. Също така, стремеж към постоянно осигуряване на голям обем академична и научна база данни, търпение и много области, върху които да работя, за да бъда по-добър човек и специалист."

Толерантни ли сме ние, българите, към по-различните хора? Обичаме ли да помагаме?
Избягвам слагането под един знаменател на толкова голям брой хора. Всеки живее в своя собствена и уникална реалност. Дотолкова сме различни, че един и същи човек може да постъпи по два коренно различни начина в две сходни ситуации. Затова – нека бъдем толерантни. Нека да помагаме.

Защо трябва да бъдем по-човечни и състрадателни към хората с увреждания?
"Не се отнасяй към другите така, както не искаш те да се отнасят с теб. Човешкото тяло е крехка и временна структура. Иначе казано, днес човек е без нарушение, утре – кой знае? И обратното."

Какви са наблюденията Ви относно начина, по който са устроени специалните образователни програми и центрове за деца с увреждания в други западни европейски страни?
"Западът е много широко понятие. Има разлика от западна държава до западна държава – като се започне от законодателствата, мине се през материалната база и се стигне до квалификацията на педагозите, както и се отчетат всички области между трите посочени. По отношение конкретно на българските помощни училища – има какво да се желае, а относно центровете – зависи дали са общински или частни, както и каква е организацията и управлението им."

Текст от промените в Закона за предучилищно и училищно образование предвижда затварянето на помощни училища и центрове за деца с увреждания. Специализирани остават училищата единствено за децата със сензорни увреждания - увреден слух или нарушено зрение. Според доклада всички останали деца със специални образователни потребности ще отидат в нормални училища. Там те ще получават грижа от специални учители само за тях. Не ощетява ли такъв Закон уязвимите деца с увреждания?
"Накратко казано, зависи от индивидуалното състояние на всяко дете. Общуването на деца в норма с деца с нарушения е от двустранна полза. По принцип, продължителното отделяне на една група хора от общността по някакъв признак (в случая наличие/липса на нарушение) не е практика с положителен резултат във времева перспектива."

Не били било редно да има по-ясна концепция как трябва да се извърши тази интеграция? 

 

"Да, има концепция, всъщност, концепции, които се менят в зависимост от смяната на управляващите. Тя се обсъжда от много години в различните министерства, ангажирани с хората с нарушения – тези на образованието, на труда и социалната политика, на здравеопазването. Проблемите са свързани с реализацията й. По-скоро решението е солидната подготовка на масовите учители за работа с ученици с нарушения."

Липсва ли ни нещо на нас, българите? Защо все още много места в столицата, а да не говорим за останалите градове в страната ни, не са достатъчно добре адаптирани за живота, нуждите и придвижването на хората с увреждания?
"На българите като нация и манталитет, смея да кажа, че в това отношение нищо не ни липсва. Липсата се регистрира на управленско ниво и там трябва да се работи за промяна."

Ако детето покаже късни признаци на нарушено психомоторно развитие, на речева комуникация, основателни ли са тревогите на родителите, и кой е моментът, в който те трябва да се обърнат за консултация към специалист?
"Тук в сила е правилото колкото по-рано, толкова по-добре. Ако родителските притеснения се окажат неоснователни, налице остава една специализирана консултация в повече, но ако се окаже, че е имало реален повод – тогава родителите са осигурили на детето си безценно време за бърза реакция от страна на специалистите, в което те да извършат ранна диагностика на съответното нарушение и да изготвят краткосрочна и дългосрочна програма за терапия и рехабилитация."

Какво бихте казали на родителите на здрави деца, за да научат малчуганите си да се отнасят с уважение към по-различните от тях деца, да им бъдат приятели?
"Децата не правят разлика помежду си и ако възрастните не им дават лош пример с отношението си, се сприятеляват безпроблемно. На родителите бих казала: Покажете на децата си с личен пример."

Защо решихте да посветите живота и работата си на хората с увреждания?
"Следвах знаците, които се появяваха в живота ми в периода, когато избирах професията си (бях едва на 17)." 

В какво вярвате?
"В изначалната добрина."

Какво е Вашето послание към всички онези, които нямат представа от проблемите, с които ежедневно се сблъскват хората със специални нужди?
"Помислете! Преди да поставите етикет някому, преди да осъдите, да заклеймите, преди да отхвърлите."

Върху какво трябва да се замислим в ден като днешния?
"Този ден не е празникът на хората с увреждания – както много хора, медии, дори и специалисти, го възприемат и отбелязват. Трети декември не е денят, в който да надуем балони и да се веселим, защото инвалидите ги има. Това е времето, в което да насочим поглед към предизвикателствата в ежедневието на тази група, равнопоставени нам, граждани и членове на обществото, и да направим всичко по силите си да намалим трудностите им. Хората с нарушения ги има. Нас има ли ни?"

Повече за гл.ас. д-р Светослава Съева може да научите тук.