На 25.10.2019 г. Елиф Шафак навършва 48 г. Време, в което израства между модерна майка и баба, отдадена на традициите, време, в което два пъти е обвинявана за обида на нацията и я е заплашвал затвор, време, в което е издала 11 книги.
Книгите на Елиф са за любов и... не са за любов. Те са книги за обичане, приемане на себе си, тайни, комплекси, бягство от реалността, красотата, грозотата, избори, криене, гледане и виждане. Ако ви се струва, че нейна книга не ви приляга... оставете я завинаги и никога повече не я отваряйте. Или пък… я прочетете още веднъж. Почти съм сигурна, че повторното храносмилане на букви и смисъл от страниците ще промени мнението ви. Защото книгите на Шафак са като сандък с вещи на стара баба, в който са натрупани рокли, бродирани карета и прилежно сгънати писма - пласт след пласт разкриват все по-красиви и неочаквани красоти. И колкото повече разгръщаш и разглеждаш, толкова повече зениците ти се насищат с хубаво, а душата - с благо. Това го могат само думите. И любовта. Последната инициатива, в която турската писателка се включва показва именно това.
„Знаете ли, че във Великобритания разликата в нивата на грамотност между богати и бедни е сред най-големите от страните в развития свят? Представете си, че нямате достъп до книги. Представете си, че нямате глас, защото не можете да четете.“ – това пише Елиф Шафак по повод включването си в литературен проект, който цели запознаването с книги на хора от най-неравностойните общности, като въведе книги в затворите. Инициативата BooksUnlocked е със съдействието на National Literacy Trust (независима благотворителна организация), The Booker Prizes (Литературни награди за англоезичния свят) и под патронажа на Камила, херцогиня на Корнуол.
Какво има в тази програма, освен ангажимент и организация. Разбира се, емпатия, която е една от чистите прояви на любов. А там където има любов, егото липсва. На питане дали любовта е въпрос на чест, по повод издаването на романа "Чест" в България, Елиф отговаря така „Има индиректна връзка между любовта и егото. Колкото по-голямо е егото, по-малка е любовта. Колкото е по-малко егото, по-голяма е любовта. Проблемът е, че през повечето време мислим за любовта през призмата на егото – моят съпруг, моята годеница, моята жена... Акцентът е върху “мой”, а не върху “годеницата”. Това е много притежателна любов, много центриран към себе си подход, в който егото е по-голямо от любовта. За истинската любов трябва да има свобода. Любовта не може да цъфти, ако не е свободна.“
Ако говорим за платоническата любов, повечето хора знаят, че Елиф Шафак е бисексуална. Заяви го открито на презентация на TED Talks. „Осъзнах едно нещо - никога не съм имала куража да заявя в публичното пространство, че самата аз съм бисексуална, тъй като се страхувах от злословието, стигмата, подигравките и омразата, които бях сигурна, че ще последват. Но като писатели ние търсим истории, но също така се интересуваме и от мълчанието; от нещата, за които не можем да говорим - политически табута, културни табута. Ние също така се интересуваме и от собственото си мълчание", споделя писателката.
Споделя го, защото да огражда живота си със стени не е нейното нещо. "Ако искаш да унищожиш нещо в този живот (...), всичко, което трябва да направиш, е да го оградиш с дебели стени. То ще изсъхне отвътре." Историите на Елиф Шафак никога не са оградени със стени. Научила го е от баба си – суеверна и емоционална жена, която гледала на кафе и лекувала акнето на хората, като рисувала кръгове около розови тръни. За самата Елиф кафето е едно от шестте важни за живота й неща. Останалите са жълтата пишеща машина, килим, сребърни пръстени, стиховете на Руми и силната музика, която звучи от слушалките й, докато пише.
Цитати за любов от Елиф Шафак
“Всяка истинска любов и приятелство са разказ за неочаквано преобразяване. Ако преди да обикнем и след като сме обичали, сме същите, значи не сме обичали достатъчно”.
„Любов“
“Нима ще зарежеш съпруга си заради мъж без бъдеще”, бяха я питали отново и отново приятелите и съседите. “Ами децата? Смяташ ли, че ще ти простят някога?” Ето как Ела разбра, че ако за обществото има нещо по-страшно от това жена да напусне съпруга си заради друг мъж, то е тя да напусне бъдещето заради настоящето... Но живот без любов не е живот. Не се питай към каква любов се стремиш, духовна или материална, божествена или земна, източна или западна. Почнеш ли да делиш нещата, следва ново и ново делене. Любовта няма етикети, няма определения. Тя просто е това, което е. Любовта е жива вода. А влюбеният е душа от огън. Светът се върти по друг начин, когато огънят обикне водата.
„Любов“
Погледът всъщност може да е едно от нещата, които ни определят изобщо като съществуващи на света. С поглед ни отразява другият и така съществуваме за него. Но какво наистина съществува? Дали истинските ние, или някой такъв, какъвто му се иска да бъдем на другия?
„Речник на погледите“
"Когато помниш, изпитваш страх от самотата. Хората, които остават в прогнили връзки поради страх от самота, както и които раждат, за да съживят замряла любов, са хората с най-силна памет."
„Речник на погледите“
"Момчето се покатервало на ябълката и мечтаело там по цял ден. Понякога оставало и нощем. Семейството не знаело какво да прави и накрая отрязали дървото. Момчето се сгушило в зейналата дупка и замечтало да се превърне в ябълково дърво. Всяка година ябълката раждала сочни, хрупкави плодове. Семейството плачело и гребяло с лъжица от печените ябълки."
Зениците на влюбените са разширени. А това означава, че любовта е далеч. Зениците на влюбените се разширяват, за да облекчат болката от разстоянието.
„Речник на погледите“
"По тази причина можем да обещаем любов само за този миг, но не и след него.
8. Ако трябва да опиша брака като метафора, мога да заявя, че мой съпруг е литературата, а мои деца са книгите. Има само един начин да се омъжа – като се разведа с литературата или като си взема втори мъж.
9. Тъй като и дума не може да става да се развеждам с литературата и по земята няма мъж, който да се съгласи да стане „съпруг номер две“, по всяка вероятност ще си остана цял живот несемейна."
"Черно мляко"
