На 19 април се навършва една година, откакто обичаният журналист Милен Цветков загина в катастрофа в София. В негова памет излиза "379 дни с Милен Цветков". Историята на една очаквана любов", като книгата от издателство "Книгомания" е под редакцията на журналиста Георги Тошев. 

"Тази книга е разказ за Милен. Субективен, личен поглед на жената до него в последните му години тук. Срещнах се с Милена след смъртта на Милен. Тя разказа за тяхната красива история. Милен сподели с мен за Милена два месеца преди да си тръгне. Нарече я "голямата ми любов". Беше искрен", казва Георги Тошев.

Милена Иванова е човекът до Милен Цветков в последните няколко години. 379 дни е тяхното съжителство заедно, но историята на любовта им е започнала по-рано, когато Милена Иванова гостува за първи път в студиото на "Часът на Милен Цветков". И за двамата тази любов е чакана и мечтана, но минава през перипетии. 

В книгата ще прочетете спомените, които Милен Цветков е разказвал на Милена Иванова за детството си, навиците и принципите в живота си, за работата си в различните телевизии, за колегите, от които е научил много за журналистиката (като Бригита Чолакова), и за други, от които се е разочаровал; за професионализма и колко е важно доверието, за топлата връзка с децата си, за планината, за пътуванията до Гърция.

Въпреки че Милена Иванова е нумеролог, 19 април не предвещава, че ще се случи нещо лошо – денят е Великден, Милен Цветков се е чувствал щастлив, успява да чуе за празника по телефона всички, които обича… но повече не се връща при любимата жена.

"379 дни с Милен Цветков" показва обичания журналист такъв, какъвто е – през погледа на Милена Иванова като партньор, както и през погледа на най-добрия приятел от детските години Марио Райчев, и колегите Ани Иванова, Тара Нури, Иво Тодоров, Георги Милков и Ники Кънчев.

"Той беше един от малкото извън "конвейера" в телевизиите. С времето си беше изградил собствен стил, собствени сетива за работа и с шефовете, и с гостите, и с публиката. И в трите той пак беше себе си - не правеше нещата, както му казваха отгоре или отдолу, или както искаше този отсреща", казва Ники Кънчев.

"Той беше журналист, който знаеше за какво наистина става въпрос във всеки един аспект на професията ни. Беше непримирим. Не се кланяше на никого, без значение дали управляващ или не. Никога не клекна за пари. Не се продаде, за да има работно място, заплата и комфорт", заявява Ани Иванова.

"Първото, което разбираш от общуването си с Милен, е, че е честен, изискващ човек. Той не обичаше изразите "не става", "не може", "няма как". Въобще те за него не съществуваха. Не ги понасяше. Беше прям", спомня си Тара Нури.

"Телевизията бе негова орисия. От дете. Още откакто баща му една вечер го оставил да гледа "По света и у нас". Явно така се е случила тази магия между него и новинарството, която така и не го пусна до края", споделя Георги Милков.

Милена Иванова е родена на 8 май в София. Завършила е езотерична нумерологична психология в Русия и по професия е нумеролог. Десет години специализира в областта на личностното развитие. Работи с много хора в индивидуални и групови сесии. Водещ е на редица нумерологични обучения, курсове и семинари. Участва със собствени нумерологични рубрики в различни медии. Първата й издадена книга, която пише на базата на дългогодишната си практика, е "Номерология на успеха" (2017). Автор е на многобройни статии и дневни нумерологични прогнози за различни издания и сайтове.

От днес "379 дни с Милен Цветков" вече е в книжарниците, като част от приходите ще бъдат дарени на фонд "За децата на Милен Цветков".

Прочетете избрани откъси от "379 дни с Милен Цветков". >>>

След теб... остана любовта...!

Казват, че времето лекува...

Непълно и невярно е това!

Не времето лекува, не времето, а любовта. 

Любовта лекува всички рани. 

Безграничната любов, която прави прехода през времето и кара хората да продължат.

На времето му дайте да ликува, то се наслаждава на мига. Създава спомени, бележи ги, а после ги запраща към незнаен път. 

Но любовта в сърцето ми остава и броди тя във вечността! 

Любовта лекува моите рани, не времето, а любовта! 

***

На 14 февруари се събудих от нещо, което се бе забило в бузата ми. Пипнах с ръка. Намерих малка кутийка, на която пишеше: "МАЛКИТЕ неща правят голямата ЛЮБОВ". Погледнах към неговата страна в леглото. Милен го нямаше. Беше ми я оставил на възглавницата до главата. Отворих я. Бонбон, поръсен с малки червени сърчица. Зарадвах се.

Намерих го в хола да чете книга и да пие кафе на дивана.

Беше станал рано.

– Честит празник, любов моя! Благодаря ти за изненадата.

Седнах до него и го целунах.

– И аз имам нещо за теб.

 Извадих огромната картичка, която му бях приготвила и скрила зад завесите, защото размерите ѝ бяха такива, че нямаше къде другаде да я сложа, и му я поднесох. Отвори я и прочете: "ОБИЧАМ ТЕ, БЕБЧЕ!"

– И аз те обичам!