Цветелина Цветкова е цветна като името си.
А книгите, които написа – „Лейди Гергана” 1 и 2, и „Зелената жилетка” усмихнаха толкова много читатели. Защото историите й са истински, преживяни, идват от душата и корена й. Много се изговори и говори за северозапада, откъдето е и червенокосата фурия. Но автентичният език за този край на България, на който пише книгите си авторката, предизвиква лавина от усмивки и позитивизъм. А пролетта, която малко ни тормози с ниските си температури, все пак ще пукне и разлисти красиви емоции.
Преди да замине за Видин, за да е със семейството си на Великден, Цветелина Цветкова сподели своето усещане за пролет. И май отново е насочила перото си към нещо ново, вероятно пак предизвикващо смях, което съвсем скоро предстои да обяви с издателство „СофтПрес”, с което вече работи.
Цвети, коя си ти?
Аз съм едно много шантаво момиче от Видин. И това, че съм от Видин, е запазена марка за мен, защото е много важно човек да знае откъде е тръгнал и да не забравя корена си. Слава на Вселената, се занимавам с това, което искам и ми носи истинско удоволствие. Пиша и от близо три години си изкарвам хляба с това, за което много се радвам, защото се намерих, след много пътища, по които вървях. Завършила съм психология, но съм работила на телефоните на предаването на Къци Вапцаров някога, в печатница, в магазини, била съм барманка и сервитьорка тук и и в Гърция в една таверна, и какво ли още не. След това се установих в телевизията и следващите 15 години минаха в предавания и сериали. Помня, че в началото, когато започнах като секретарка в телевизията, ме предупредиха, че това е длъжност, която не дава възможност да растеш в йерархията. И само след половин година водех публиката на „Море от любов” и „Имаш поща”, а след година станах организатор на почти всички предавания на продуцентската къща. Аз никога не съм била амбициозна. При мен водещото в една работата, винаги е било тя да ми носи удоволствие. И гледам нищо никога да не е на всяка цена. И някак без да разбера, пътят ми ме доведе дотук, където съм сега.
Автор си на три книги – „Лейди Гергана” една и втора, и на „Зелената жилетка”, което едва ли е случайно?
Като малка пишех в едни тетрадки, които после съм зарязала някъде. Винаги съм разказвала истории много увлекателно. Аз съм много чувствителна и емоционална и може би това, както и факта, че много обичам да чета книги, ми е помогнало да съм тук сега. А и имам много развинтена фантазия и богато въображение, все пак съм зодия Близнаци! Може би и затова се лутах толкова много време. Признавам, че рядко съм питала колко пари ще получавам, хващала съм се да работя това, което ми е харесвало. В момента, в който буквално започваха да ми тежат обувките, разбирах, че е време да сменя работата. Просто краката ми отказваха да вървят натам. Писането започна съвсем случайно, както всичко в моя живот. Описах преживяванията си от концерт на Роби Уилямс в Румъния за онлайн списанието lifebites.bg, дадоха ми акредитация за концерта му в България и станах техен редовен автор. Много обичах да ходя и на „Пощенска кутия за приказки” като фен. Веднъж обявиха, че на следващата среща темата е „История с велосипед” и аз реших да опиша моята шантава история с колелото ми, което ме затисна в банята (смее се). Харесаха разказа ми, след това им изпратих още няколко текста и така започна всичко. Нямах разказ за темата Гергьовден и се роди Гергана. Тя затова се казва Гергана, а не, че толкова съм мислила как да я кръстя. Хората се смяха толкова много, чак не можех да чета текста. След още две, три истории се роди идеята да се роди и книгата. Написах я с голямо удоволствие и от душа. И може би затова тя толкова лесно стигна до сърцата на хората. Когато излезе, аз просто се радвах, че тя е факт. Изобщо не очаквах, успехът, който пожъна. Надхвърли всичките ми очаквания.
Направихме страхотна премиера на „Лейди Гергана 1” – дрескодът беше „Сватба”, бях булка с гердан от банкноти от 1000 лева, с образа на Сергей Станишев. Всичко беше много вълнуващо. Още първата седмица книгата влезе в Топ 10 на „Хеликон” и не излезе оттам може би една година. Хората „полудяха” по тази „Лейди Гергана”, а никога не съм предполагала подобно нещо! Тя си стана самостоятелен персонаж, заживя си свой живот. Хората, които я четяха, пътуваха с нея, носеха си я в болници – раждали са с нея. Има две жени, които споделиха, че са я чели, докато са били на химиотерапия, за да си повдигат духа. Друга жена ме срещна пред НДК, разплака се и ми каза: „Толкова ви благодаря, два пъти карах Ковид, щях да умра, тази „Лейди Гергана” ме вдигна на крака!” На едно представяне на книгата помня жена, която изчака цялата опашка от хора, на които давах автограф, прегърна ме, разплака се, благодари ми и си тръгна.
На мен това ми е абсолютно достатъчно. Ужасно критична съм към себе си и никога не съм сигурна дали това, което правя е хубаво. Но тази обратна връзка, която получавам от хората ме кара да вярвам, че съм на прав път. Написах и „Лейди Гергана 2”, а успехът и на тази втора книга, ми даде смелост да мръдна малко встрани и да напиша нещо различно. „Зелената жилетка”, е съвсем различна от предишните. Тя е книга с разкази за любовта. Защото според мен, ние без любов не можем да живеем. Гледам да не се отлепвам от земята и да стоя там, където съм била, защото едно от най-лошите неща, които могат да се случат на човек в този живот, е да се вземе на сериозно. Започнеш ли да се стремиш да изкарваш само пари от изкуство, независимо какво е то – не води до нищо хубаво. Смятам, че ако не правиш нещо от душа, ако то не излиза от теб, хората веднага разбират това. Въобще хората на изкуството не трябва никога да подценяваме публиката и читателите, защото те винаги разбират кога нещо е истинско и кога не е. Аз искам да правя това, което кара хората да се чувстват щастливи и то ми стига!
Признавам, че след като написах първата книга „Лейди Гергана”, казах, че няма да правя друга, но издадох и „Лейди Гергана 2”, след което отново имах неблагоразумието да заявя, че повече няма да пиша на северозападен диалект. Но може би това пак няма да е така. С издателство „СофтПрес”, с което работя сега, подготвяме изненада за всички читатели, която съвсем скоро ще обявим. Поела съм по нов път и се надявам това да е за добре! При мен нещата уж привидно се случват случайно, но вече знам, че има знаци, които са ме водили и ме водят, а аз просто трябва да ги следвам.
А и сега е пролет – време е за ново начало!
Аз съм човек, който не може да живее без слънце! Щом стане зима и слънцето се скрие, душичката ми става ей толкова малка. През есента ставам тъжна, защото е студено и се сещам за думите на мой приятел, който ми каза: „Есента е бременна с пролет.”
Пролетта е най-чаканият сезон от мен! Все пак след нея идва лятото. Избрах апартамента си, заради липата пред балкона. Сега наблюдавам как пъпките й започват да се отварят, чувам гласа на птичките и усещам как се отваря душата ми. През пролетта, освен, че трябва да измием прозорците си и да изчистим къщите си, първо трябва да измием нас, самите. Ако ни мързи да измием душата си, поне да я изплакнем (усмихва се), да поемем въздух с пълни гърди и да се наслаждаваме на слънцето. Пролетта е ново начало Навсякъде мирише на любов, на пътешествия и приключения. Трябва да имаме очи да я виждаме, да излизаме по-често сред природата и да се наслаждаваме. Но със сигурност честването на пролетта, трябва да започне отвътре от нас и след това да излезем навън. А тази пролет се забави малко и още повече трябва да й се радваме. Дори сезоните се объркаха вече. Хората и те.
Загубихме се в технологии, в консуматорство – храна, дрехи. Консумираме като луди. Чувствата си, емоциите! Ние вече не се обичаме. Хората все по-трудно запазват връзките си, всичко е забързано, нямаме никакво търпение, не се опитваме да влезем в обувките на другия, за да го разберем, а това е най-важното в човешките взаимоотношения. Аз се уча на тези неща, защото и аз съм правила грешки. Да сме добри, да сме заедно и да сме близо до природата са трите важни неща, които ще ни спасят. Не ми харесва, че срещам все по-малко духовни хора, но пък ги ценя повече. Но пролетта и слънцето са надежда. И аз избирам да вярвам, че с тях идва нещо по-хубаво и всичко ще бъде наред.
