"Посланието на Пандора" е новата книга на испанския писател Хавиер Сиера, идеята за която се ражда по време на карантината в Испания. Извънредното положение, в което се намира човечеството, подтиква авторът да напише тази книга – послание към света.

Писателката Здравка Евтимова: Пандемията обърна сърцата на хората към Бог

Тя ни превежда през най-критичните периоди на човечеството, за да ни припомни решенията, които то винаги е намирало, за да ги преодолее. Това е история за бедствията и новите реалности, пред които сме изправени, но и за надеждите да променим себе си и живота, който ни очаква. Хавиер Сиера е единственият съвременен испански писател, чиито книги влизат в Топ 10 на класациите за бестселъри в САЩ. 

Теодора Димова: Писателите като сапьори ще търсят острови, на които да се възстановим от пандемията

Какво да очакваме от "Посланието на Пандора"?

В деня, когато Арис навършва осемнайсет, получава много странно писмо. То пристига при нея от Атина с инструкции да бъде прочетено незабавно. Написано при изключителни обстоятелства, в него обичната й леля я връща към спомените от последното пътуване, което са предприели заедно през Южна Европа. С писмото тя поверява на Арис хилядолетна тайна. И момичето открива, че митологията и съвременната наука имат повече общи неща от очакваното. И двете съдържат ключовете за разбиране на произхода на живота и болестите. И за бъдещето на човечеството.

Фотографката Фелия Барух показва белезите на пандемията в портрети (ВИДЕО)

Въз основа на изследвания на водещи учени Хавиер Сиера разказва история, която ще разшири мирогледа ни по въпроси, призвани да променят баланса на нашата цивилизация. В ръцете си държим книга, която е едновременно вълнуваща, омиротворяваща и необходима. Тя ни превежда през най-критичните периоди на човечеството, за да ни припомни решенията, които то винаги е намирало, за да ги преодолее. Това е история за бедствията и новите реалности, пред които сме изправени, но и за надеждите да променим себе си и живота, който ни очаква.

Стресът и депресията заради COVID-19 растат — как да се справим?

Хавиер Сиера е единственият съвременен испански писател, чиито книги влизат в Топ 10 на класациите за бестселъри в САЩ. Творбите му са преведени на повече от 40 езика и вдъхновяват множество читатели, които в книгите търсят нещо повече от забавление или интрига. Натрупал богат опит от света на журналистиката, днес той посвещава времето си в изследване на исторически загадки и да пише за тях. Изпод перото му излизат множество популярни книги, сред които се отличават "Тайната вечеря" (издадена в 42 държави), "Синята дама" (публикувана в 20 държави), "Тамплиерските порти". През 2017 г. получава престижната награда "Планета" за романа си "Невидимият огън", в който се изправя срещу енигмата на искрите на вдъхновението чрез едно необикновено търсене на свещения Граал.

Карантината в Испания изиграва ключова роля за раждането на "Посланието на Пандора". Авторът споделя, че е имал намерение да довърши други, вече започнати проекти, но информацията за положението, в което се намира светът, за жертвите на вируса, за противоепидемичните мерки и не на последно място – конспиративните теории, го подтикват да напише книга – послание към света. 

Ето какво още разказва авторът за работата си по "Посланието на Пандора":

Писмата присъстват открай време в моя живот. Баща ми беше пощальон. Разнасяше кореспонденция и пощенски записи в центъра на Теруел и влизаше в домовете на стари хора, за които той често беше единственият човек, когото виждаха. Болни или осакатели, целият им свят се свеждаше до един прозорец, през който да гледат, и една пощенска кутия, която почти не отваряха. Понякога, попадайки в подобна къща, на татко му се налагало да оставя кожената си чанта на пода, да сяда на масичката заедно с получателя и да му прочита на глас току-що донесеното писмо. Много от тези хора не са имали възможност да ходят на училище и не са можели да разгадават мастилената главоблъсканица, изпратена им от някоя дъщеря или син, принудени да изоставят родителите си, за да си изкарват хляба другаде.

Татко ни разказваше техните истории, когато се прибереше вкъщи. Правеше го, без да придава на това голямо значение, сякаш то беше естествена част от занаята му. Аз, разбира се, го слушах с отворена уста. А когато дойдеше Коледа и ни пуснеха във ваканция, бързах да тръгна с него на обиколката му из онези къщи. Тогава ставаше друго малко чудо: госпожа Емеренсиана, господин Матиас или семейство Перес ме канеха да седна край техните масички с мангала отдолу и за няколко минути разтваряха пред мен душата си, докато ми разказваха как са изглеждали коледните ясли и какви песни са се пеели за Рождество в тяхното детство. Спомняха си толкова популярните в Арагон истории за таласъми и вещици и дори за деня, в който свети Георги пробол с копието си змея, който бълвал огън наблизо.

От тези далечни спомени се роди настоящата история. Знам какво изпитва човек, когато получи писмо с хубав разказ, и най-вече знам какво е да седнеш и да се заслушаш в думите на възрастна жена като Асумпта Рокамора от настоящата книга. Смесицата от двете усещания – и моето почти натрапчиво увлечение по епистоларния стил – се трупаше с десетилетия у мен, докато не излезе наяве в тази творба.

Може би заради това написах "Посланието на Пандора" толкова трескаво, когато SARS-CoV-2, причинителят на COVID-19, принуди голяма част от населението по целия свят да остане затворено вкъщи. Пандемията ме свари в средата на хиляда и един проекта, които изискваха пътувания и проверки, но ме накара да спра и да наблюдавам от балкона си ужаса, който се разиграваше около мен. Изведнъж изпитах остра нужда да получа някое дълго писание – като онези, които помнех, че баща ми разнасяше. Представях си как един ден вадя от пощенската кутия писмо, което ми обяснява какво се случва. Което ми описва защо и почти без предупреждение милиони хора от цял свят бяха диагностицирани с това зло; защо повече от 85 страни затвориха границите си; какво накара индустриалната и търговската дейност да забавят ритъм както никога досега в познатата ни история, а цели нации да задължат своите граждани да останат в домовете си седмици наред, докато новините за смъртните случаи и икономическите последици от "планетарния застой" ни заливаха с лоши предзнаменования.

Така и не получих такова писмо, разбира се. Затова реших сам да го напиша. Потърсих убежище в детството си – рая, който винаги те приютява в най-лошите моменти – и от него се роди тази книга...

През следващите години ще трябва да осмислим внимателно всичко преживяно. Ще се нуждаем от творби, които да ни проправят пътя към едно космическо, широко скроено и изследователско мислене. Към такова разбирателство помежду ни, което да ни приобщи към природата и да ни накара да разберем, че в действителност разделение между земно и извънземно няма. Поставянето на граници и разделителни линии е твърде човешки навик, старомодна парадигма, която може би е крайно време да превъзмогнем. Светлината, вятърът, вирусите, любовта, музиката, изкуството, смъртта или литературата не зачитат въображаеми препятствия. Може би тази книга ще спомогне по някакъв начин за проправянето на път, който да ни отведе от сегашния ни антропоцентризъм към безграничен космоцентризъм. Това ще е в наша полза, ще загърбим прекаления земен провинциализъм, с който сме обременени, и всеки ден ще се удивляваме на нещо ново.

Вижте 7 избрани цитата, чрез които да се потопите в "Посланието на Пандора". >>>

"Както ще видиш, това не е обикновено писмо, а послание в бутилка. Старовремска вест. Писмено предупреждение с надеждата да го получиш, преди да е станало безвъзвратно късно... Важното не е оригиналът, който сега държиш в ръцете си, а как неговото съдържание ще се настани у теб, събуждайки потребността ти да го споделиш с други хора."

***

"Ето че моментът дойде.

Моментът да престанем да сънуваме.

Моментът да се събудим."

***

"Малко неща са толкова нетрайни, колкото догмите. Винаги когато човекът си е мислел, че е достигнал до абсолютната истина, способността му да върви напред рязко е намалявала."

***

"Знаеш ли защо толкова много се интересувам от историята, Арис? Защото в нея откривам поуки за живота... Старият човек и миналото не са синоними на невежество, изостаналост и непохватност. Напротив. Те са се сблъсквали преди нас със същите проблеми, опитвали са свои решения... И то в много случаи успешно."

***

"...Двете с теб открихме една колкото парадоксална, толкова и важна истина: най-доброто и най-лошото, което може да се случи на човек, е винаги невидимо за очите."

***

"Не забравяй, че митовете са метафори, в които едно време, когато още нямало писменост и книги, древните капсулирали житейските си уроци. Те са вид кодирани указания, създадени, за да гарантират оцеляването на бъдещите поколения."

***

"Преодолявам тревогата чрез задачата, която съм си поставила: да ти предам всичко онова, което знам."

Продължи да четеш