Писателят Георги Господинов е сред фаворитите за тазгодишната Нобелова награда за литература. Носителят на отличието ще бъде обявен официално на 8 октомври в Стокхолм, в 15 часа българско време.

Според германският вестник "Франкфуртер алгемайне цайтунг" другите писатели с шанс да получат отличието са:

  • Джералд Мърнейн (Австралия)
  • Габриела Адамещяну (Румъния)
  • Ака Морчиладзе (Грузия)
  • Мишел Уелбек (Франция)
  • Колъм Тойбин (Ирландия)
  • Хода Баракат (Ливан)

Георги Господинов е най-превежданият и международно признат съвременен български писател, поет и драматург. През 2023 г. той постигна исторически успех за българската култура, като спечели престижната международна награда „Букър“ (International Booker Prize) за романа си „Времеубежище“ (заедно с преводача Анджела Родел).

Снимка: Getty Images

„Градинарят и смъртта“ бе избран сред десетте най-важни романа на 2025 г, става ясно от класация, публикувана от германския национален всекидневник „Франкфуртер алгемайне цайтунг“. "Романът разказва историята на болестта и смъртта на баща му с голяма нежност и смирение“, пише рецензентката на вестника Сандра Кегел.

Творчеството на Господинов се отличава с постмодерен стил, фрагментарност, тънка ирония и дълбок хуманизъм. Той често изследва паметта, носталгията, детството и „неслучилото се“ в човешкия живот. Освен романи, той пише поезия, есета, пиеси и разкази (събрани в сборници като „И други истории“ и „Всичките наши тела“).

Първото стихотворение на Георги Господинов

Първата си стихосбирка Георги Господинов издава през 1992 г. Тогава той е на 24 години. Малко хора обаче знаят, че кариерата му на писател започва много по-рано – още в детските години.

Когато е едва 10-11-годишен написва първото си стихотворение за слънцето и слънчогледа. Това е и първият му литературен успех, според неговите родители. А от държавен архив гр. Ямбол, откъдето е родом Георги Господинов, успяха да потърсят и намерят стихотворението.

Слънцето и слънчогледа

Слънцето грее
И пуска лъчите навред,
А от полето го гледа
Весел, засмян слънчоглед.
Гледат се двама, гледат се като син и мама.
И наистина то е така –
Слънчо е мама,
А слънчогледът - нейният
предан и верен завинаги син.
Защото я ми кажете деца,
Ако нямаше слънце,
което да пуска лъчите навред,
щеше ли нявга да има
весел, засмян слънчоглед?

Г. Господинов връчи тазгодишната награда “Букър“ на Джени Ерпенбек

 

Изберете LadyZone като любим източник в Google