Има хора, които оставят в нас не само спомен с име, професия и кратко впечатление. Още повече, когато става дума не просто за поет, а за човек с истинско присъствие.
Един от тези хора и велики българи е Дамян Дамянов. Няма да го забравим и да го пуснем да си отиде. Никога! Ако беше жив, на 13 януари той щеше да навърши 78 години!
Когато си помисля, че и ти...
Когато си помисля, че и ти
ще си отидеш някой ден от мене
и подир тебе пътните врати
ще се полюшват празни и студени,
и небесата ще се вкаменят,
и птиците от скръб ще остареят,
а аз ще стана празен кръстопът,
по който само ветрове ще веят,
едно небе ще смазва моя гръб,
в гърдите си ще нося тежък камък
и хорските усмивки ще са скръб -
когато си помисля, че те няма.
Когато си помисля...Не, не, не!
Но ти си тук - усещам те във здрача.
Заспивайки на твойте колене
ще се насмея и ще се наплача...
Сърцето ми събрано на юмрук
полека се отпуска в твойте пръсти.
Да, ти си тук! Усещам, че си тук
по утрото, което пак възкръсва.
