Има истории, които не спират да се разказват, а всеки разказ ги прави още по-интересни, още по-значими и многопластови. Или иначе казано, времето не успява да изчерпи смисъла им. „Клетниците“ на Виктор Юго е точно такава история.

От публикуването на романа през 1862 г. насам Жан Валжан, Жавер, Фантин, Козет и останалите герои от огромната литературна панорама на Юго многократно са напускали страниците, за да заговорят от сцената или от екарана с всевъзможни гласове. И днес към тази дълга поредица се присъединява френският режисьор Фред Кавайе.

Синелибри започва с новия филм на Дани Бойл - режисьор на

Неговата нова екранизация от 2026 г. връща „Клетниците“ към големия екран като мащабна историческа драма, в която личната история на героите е неразривно свързана със социалните напрежения на Франция през XIX век, но продължава да бъде актуална и днес. В ролята на Жан Валжан е Венсан Ландон, а Тахар Рахим поема образа на неговия вечен преследвач – инспектор Жавер.

Филмът е сред акцентите в програмата на „Синелибри“ 2026, което дава възможност на българската публика да се срещне с една от най-новите интерпретации на произведението на Юго. Сред основните цели на фестивала е да осъществява връзката между киното и литературата и неслучайно в София и още 7 града в страната ще бъде представено и произведението на Кавайе.

Навярно няма човек, който да не е запознат със сюжета, но и още повече – с героите на „Клетниците“, с онзи централен персонаж, когото обществото дълго време отказва да погледне в очите.

 

Жан Валжан излиза от каторгата след близо две десетилетия, прекарани в наказание за кражбата на един хляб. Годините изолация са го превърнали в ожесточен и недоверчив човек, но вместо да приеме ролята, която обществото му е отредило, той решава да започне отначало. Валжан се превръща в уважаван и заможен гражданин, известен със своята щедрост. Миналото обаче не се заличава само защото човек е взел съзнателното решение да го остави зад себе си. То има и лице – лицето на инспектор Жавер.

За Жавер законът не е въпрос на обстоятелства, а абсолютен принцип. В неговия свят човекът, престъпил веднъж съвестта си, завинаги остава престъпник, без значение от обстоятелствата. Прошка, изкупление и втори шанс трудно намират място в този светоглед. И именно тук се ражда големият конфликт на историята: може ли човек да се промени, ако обществото продължава да го съди за това, което е бил? Въпрос, който касае поколения и е особено актуален и днес.

Кавайе се захваща с нелеката задача да изрази характерите на персонажи, обект на множество интерпратации във времето, да охване конфликта им и да пресъздаде стойността му със средствата, които съвременното кино му предоставя. Той обаче не се интересува единствено от преследването между Валжан и Жавер. В неговия филм важна част от повествованието заемат и Фантин, Козет, Мариус, Епонин и семейство Тенардие – персонажи, чрез които Юго превръща личната история в портрет на цяла епоха.

Фантин е една от най-болезнените фигури в романа – жена, попаднала в спиралата на бедността и унижението. След като обстоятелствата я принуждават да се бори за оцеляване, съдбата ѝ се преплита с тази на Валжан.

Той поема обещание, което ще промени живота му: да се погрижи за нейната малка дъщеря Козет. Така историята постепенно се разширява. Това вече не е само разказ за един бивш каторжник, който се опитва да избяга от миналото си. Това е история за хора, притиснати от бедността, социалните различия и безмилостната логика на една система, в която мястото на човек често се определя още преди той да е получил възможност да избира. По изумителен начин актьорската игра на Венсан Ландон, Тахар Рахим, Ноеми Мерлан, Камий Котен, Бенжамен Лаверн, Васили Шнайдер и Мари Коломб пресъздава тягостните връзки в междуличностните взимоотношения и социалните проблеми, които превръщат „Клетниците“ в класика, непреходна във времето.

На този фон Париж също се превръща в герой на филма – град, разтърсен от политически и революционни страсти, в който съдбите на Валжан, Козет, Мариус и Жавер се сблъскват с големите обществени процеси.

Дотук всичко ни е познато. Но какво остава извън познатите екранизации?

„Клетниците“ е сред най-адаптираните литературни произведения в историята на киното. Романът е получавал десетки филмови и телевизионни прочити – от класическите френски версии с Жан Габен и Лино Вентура до мащабната музикална екранизация на Том Хупър от 2012 г. Затова пред Фред Кавайе стои трудната задача да разкаже история, която публиката вече познава, под друг ъгъл. Решението му е да се върне към самия роман и към неговия социален и морален обхват.

Вместо да се опитва да надскочи предишните версии по зрелищност, филмът търси мащаба си в богатството на вече създаденото от Юго. При представянето му на фестивала в Сан Себастиан Кавайе говори именно за онези елементи от романа, които предходните адаптации не са успявали да включат. Това е особено важно при произведение като „Клетниците“, в което личната история е само част от много по-голяма картина. Юго не пише единствено за Валжан.

Той пише за общество, в което бедността може да тласне човека към престъпление, а наказанието да го превърне в още по-голям изгнаник. Пише за закона и неговите граници, за религията и милосърдието, за революцията, за любовта и за човешкото достойнство. Именно тази многопластовост Кавайе се опитва да върне в киното.

Може би най-голямата причина „Клетниците“ да продължава да бъде актуално произведение и днес е, че поначало темите, които Юго засяга, не биват преодоляни, а се пренасят поколения напред и след XIX век. В центъра на романа стои въпросът как обществото се отнася към хората, които са пристъпили веднъж съвестта ли.

Или пък с тези, чия съдба е била неблагосклонна към тях? Какво се случва, когато наказанието се окаже по-силно от престъплението? Кога законът престава да бъде синоним на справедливост? И възможно ли е един човек да получи втори шанс, ако никой не е готов да повярва, че той се е променил? Това са въпроси, които не принадлежат на една историческа епоха. Филмът на Кавайе запазва и друга важна линия от наследството на Юго: убеждението, че зад социалната несправедливост стоят човешки същества.

Със своите близо три часа „Клетниците“ на Фред Кавайе не е опит да се побере роман епос в кратък и динамичен преразказ. Тъкмо обратното – продължителността позволява на историята да запази усещането за литературна панорама. Париж, революционните събития, преследването, семейните отношения и личната трансформация на Валжан могат да съществуват едновременно, вместо да бъдат сведени до един-единствен сюжетен конфликт.

Това е и голямото изпитание пред филма и пред неговия екип. Да екранизираш „Клетниците“ означава не само да разкажеш една известна история, а да намериш начин да запазиш усещането за огромния свят, който Юго създава, и да надскочиш предходниците си.

Българската публика ще има възможност да вземе своето решение успял ли е Кавайе в тази привидно непосилна задача. Новата екранизация е част от програмата на „Синелибри 2026“, а софийската премиера е насрочена за 21 октомври от 19:00 ч. в кино „Люмиер“. Филмът има и допълнителни прожекции в рамките на фестивала, които могат да бъдат проследени тук.

„Клетниците“ едва ли ще спрат да бъдат обект на дискусии, да бъдат вдъхновение в изкуството, да бъдат екранизирани отново и отново. Не защото части от историята остават премълчани в мащаба на литературното произведение, а защото все още не сме отговорили на въпросите, които тази история ни задава.

Изберете LadyZone като любим източник в Google