"До пианото стои момиче, облечено с бяла рокля. Раменете й са изправени, дори бих казал, че стойката й е горда, ала – не знам защо си го помислям – момичето излъчва тъга. Какво прави там? Бялата й рокля е дълга до глезените, а материята е въздушна и никак не подхожда на хладното време навън. За миг решавам, че е боса, но всъщност обувките й са с цвета на кожата, почти невидими – и те са неподходящи за късна есен. Косата й е буйна и с особен, кехлибарен цвят. Спуска се до под кръста и изглежда несресана – твърде дълга и разпиляна е. Прилича на привидение, на сън в мъгляво утро", пише Камелия Кучер в новия си роман "Сън", новия роман на българската писателка.
Лисабон, 1978 г. След загубата на майка им Жоао, Алешандре и Илва се учат да живеят с пустотата, която остава след нея. Пустота, която баща им - Фернао, не може да запълни. Алешандре, наследил музикалния талант на майка си, получава шанс за стипендия в престижно училище. Въпреки несъгласието на баща си. Същия ден Жоао среща Белен, която живее във великолепно имение, пазещо тайната на фамилното богатство. Погълнат от магичната аура и гласа на момичето, в което се влюбва, Жоао поема по пътя, който ще бележи съдбата му. Въпреки несъгласието на баща си. В града, където се долавя шепотът на къщите и вълните на океана, историите на три семейства се преплитат на фона на диктатурата на Салазар, Революцията на карамфилите и фадото, чрез което говорят изтерзаните души.
Лисабон, 2019 г. Жоао Торга, успешен предприемач, купува имението, някога символ на притегателната сила на Белен и на обожанието му към нея. Връщайки се в началото на своя път, Жоао опитва да се помири със спечеленото и изгубеното. Да се научи да приема изборите на Алешандре и Илва, сблъсъците с непреклонния характер на баща си, присъствието на Белен. Имението, покрито с бръшлян, спи сто години сън, от който Жоао цял живот се опитва да събуди любовта на живота си. И да прогони призраците от миналото.
Камелия Кучер след години пътуване по света се завръща окончателно в България със семейството си. Живяла в Русия, Испания, Швейцария и Франция, Камелия Кучер завършва образованието си в Женева. Любовта към книгите съпровожда целия живот на Камелия. През 2018 г. излиза дебютният й роман "Дом", а следващата година -"Нощ". Двете книги имат вече по няколко издания и са сред номинациите за най-престижните литературни награди.
Прочетете интервю с Камелия Кучер, предоставено от издателство "Хермес". >>>
Как се чувстваш няколко дни преди "Сън" да стигне до читателите?
Вълнувам се. Една смесица от емоции е, има от всичко, но смесицата все пак е щастлива. Подготовката тече с пълна пара, много изненади подготвихме този път, отново заснехме и трейлър - изобщо има за какво да се вълнува човек. Някак се получава така, че преживявам появата на "Сън" сякаш съм страничен наблюдател. Радвам се на всичко, което се случва отстрани, като родител, който изпраща детето си по пътя му. И друг път съм правила това сравнение, но с три деца е неизбежно да се чувстваш майка на всичко, което създаваш.
С всеки следващ роман тръпката намалява ли или напротив, вълнуваш се повече, защото хората вече очакват твоите истории?
Намалява тръпката от непознатото, от самия процес на поява на романа. С всеки следващ роман съм по-опитна, наясно съм с процеса на издаване, мислите вече не са така хаотични и ставам все по-организирана през различните етапи до появата на романа в книжарниците. Но се увеличава вълнението около това как читателите ще приемат новата книга. Когато знаеш, че има хора, които вече са прочели твоите два романа и чакат третия, усещаш отговорност спрямо тях, спрямо очакванията им, не искаш да ги разочароваш. В същото време самата аз имам очаквания към себе си, имам вече с какво да сравнявам третия си роман - с предните два - и с всеки следващ ми се иска да надграждам себе си, писането си. Добре че засега успявам да изолирам това от процеса ми на писане, защото би ми пречило.
Разкажи ни малко повече за романа – какво да очакват почитателите на Камелия Кучер от новата й книга?
Действието в "Сън" се развива в Португалия, най-вече в Лисабон. В романа силно се усеща моят сантимент към тази страна - бих искала там да изживея старините си. Атмосферата на отминало величие е нещо, което винаги силно ме е вълнувало - винаги съм се впечатлявала от полу-порутени красиви сгради, имам усещането, че те говорят, разказват забравени истории. Когато се намирам в такава сграда, се опитвам да слушам, да чуя какво разказват прозорците, стените, вратите, стъпките, които някога са прекосявали величествените коридори. В "Сън" това се усеща - сградите, растителността - те сякаш са одухотворени. Може да се каже, че "Сън" е семейна сага - историите на три семейства се преплитат на фона на пътя на главния герой - Жоао, който отново проследяваме от юношество до зрялост, и този на Белен, жената, която той обича. "Сън" е роман с много нишки, някои са загатнати, други са проследени по-задълбочено. Това е роман за сложните семейни отношения, за тежестта на миналото, за последствията от изборите, които правим и следата, която те оставят в нашия живот и този на другите, за самодоказването, за стените, които сами изграждаме пред себе си, а после цял живот се опитваме да прескочим, за посоките в живота, които обаче неизменно се огъват, за да ни върнат някъде. Всичко това се развива на фона на великолепния Лисабон и фадото, в атмосферата на носталгия по отминалото величие и във фатализма, присъщ за Португалия.
По какво си прилича и по какво се различава "Сън" от другите ти книги?
Прилича си по това, че отново проследявам житейския път на главния герой, който отново е мъж. "Сън" отново не се развива в България, а в страна, към която имам сантимент. Може би си прилича и по това, че в "Сън" има герой с особено труден, трагичен дори, характер (тук приликата е с "Дом"). Друга прилика е присъствието на изкуството в "Сън" - тук е чрез фадото, пианото и книгите. Струва ми се, че в моите романи винаги ще има подобно присъствие, просто защото не мога да опиша свят, в който да не присъства изкуството. "Сън" се различава най-вече по това, че тук историята не е центрирана около главния герой - има няколко глави, където разказът тече през очите на други герои, по-мащабен е откъм гледни точки и съдби. Разбира се и темите са различни от тези в "Дом" и "Нощ". И може би в някаква степен езикът е различен - по-богат, по-образен. Така се получи, атмосферата на Лисабон го изискваше. Сега се сещам и за друга разлика - в "Сън" на места има готическа атмосфера, нещо, което няма в "Дом" и "Нощ". В "Сън" често има препратки към трима поети, които силно са ми повлияли и чието цяло творчество обичам - Октавио Пас, Висенте Алейсандре и Фернандо Песоа - това е смелост, която не си позволих с първите два романа.
"Сън" е по-обемна от "Дом" и "Нощ". На какво се дължи това?
Всъщност това се получи от само себе си, не беше целенасочено. Когато осъзнах обема на завършения ръкопис, самата аз се изненадах. Дължи се най-вече на вдъхновението. Но също така историята в "Сън" е по-богата, преплита три семейства, понякога връща и в миналото, включва в разказа и други герои. И самият език е такъв, че предполага по-голям обем.
Какво да очакваме от Камелия Кучер след "Сън"?
Получи се така, че трите ми романа, без да са трилогия, споделят общ дух, сходни атмосфери. Нещо ги свързва. И в момента като че ли се намирам на кръстопът - да продължа по същия начин или да напиша нещо различно. А различното би било да напиша роман, който се развива в България. Все по-често хората ме питат кога ще се появи български роман - и започнах да се замислям върху това. Имам идея за няколко истории, сега чакам да узреят и да видя коя ще надделее. Надявам се, че ме чакат още книги, още истории за разказване, огледала за повдигане - към миналото, настоящето, към света или навътре в нас - зависи от вдъхновението.
Прочетете откъс от "Сън" от Камелия Кучер, който излиза от издателство "Хермес". >>>
