"Василе, жена ти ще те бие, задето не си се прибрал при детенцето. Кажи й, че Лолова е май малко луда. Оправдай се с мен" – това казва актрисата на нашия редактор Васил Богданов, докато двамата се разхождат преди години по Моста на влюбените, за да разгледат фотографска изложба с нейно участие.
Родена е на 10 февруари 1934 г. в град София. Тази година празнува ще празнува от небето.
Голямата българска актриса Татяна Лолова се прибра там, където никой за никъде вече не бърза. На 22 март 2021 г., след тежко боледуване от коронавирусна инфекция, Татяна Лолова почина.
Там на небето сигурно ще се превиват от смях с нейните шеги, артистизъм и великолепно чувство за хумор.
Още снимки разгледайте в Галерията.
Умна, кокетна, щедра, смешна и трогателна фурия - присъствието й е достатъчно магнетично, за да изнесе цял спектакъл на гърба си. Спектакълът на живота завърши. Започва този на вечността.
Каквото и да кажем за нея - ще е малко.
Затова я оставяме сама да "говори" - с незабавимите й реплики, с които е разсмивала и изумявала с мъдростта си в интервюта
"Не можеш сам да седиш и да се обичаш. Обичат се две насрещни същества."
"Свикнала съм да давам, а когато даваш – не остаряваш."
"На мен все ми искат автографи за бабите си. Може ли такова нещо?! Дошла да иска автограф за баба си. Ако беше ходила на театър, щеше да иска автограф за себе си."
"Да знаете, че не е хубаво да си актьор. Уморително и неблагодарно, а цветята са за един миг. Като са много, няма къде да ги сложиш, защото нямаш толкова вази. После като направиш някоя слаба роля, ти идва да се убиеш".
"Много бих се радвала, ако мога да направя нещо специално. Не знам как ще се казва, но искам хората да забравят мига… Защото съм АЗ! Жена ли съм, мъж ли съм, Татяна Лолова ли съм, актриса ли съм, човек ли съм, от Космоса ли съм… Но да изпитат удоволствие, като ме гледат и слушат. Заслужава си да направиш едно такова нещо, да зарадваш другите…"
"Като ми каже някой, че не ме обича, аз не му вярвам."
„Аз не съм високорелигиозна, но независимо от моето мнение, Господ явно съществува и от време на време се грижи за мен. И Господ, и Космосът."
"Не съм богата, печеля любовта на хората, която няма цена."
"Щастието е винаги отпред. Винаги си с протегната ръка към него. А може би щастие не съществува - ти трябва да си го създаваш. Или го има, но не се показва. Или като се покаже, трябва да го хванеш здраво. Но нека не говорим за щастие, нека говорим за нормален, човешки контакт. Това е щастието."
Още снимки разгледайте в Галерията.
