И хубаво кино се случи през това десетилетие - заедно на екран видяхме Брад Пит и Леонардо ди Каприо, преоткрихме Хоакин Финикс, леко се разочаровахме от Кристофър Нолан. А, да, имахме щастието да видим и епохалния за българското кино "Възвишение"! За още кино спомени, надникнете в тези 10 големи филма от отиващото си десетилетие. 

Генезис (2010)

Кристофър Нолан роди и други филми през тези десет години. Въпросът е колко объркани ги народи. Спорете, но "Генезис" е последният Нолански филм. Ще рече, че е хем "завъртян", хем здраво замислен. Има си любимите игри на съзнанието, екшън сцени, Майкъл Кейн, но историята не се губи. Тази сюжетна нишка Нолан разпиля през десетилетието и последният пример за това е "Тенет". Дано през идната декада пак да заработи с брат си като сценарист, получава им се!

Мисия Лондон (2010)

От премиерата си до ден-днешен, "Мисия Лондон" е най-касовият български филм за новото българско кино. Цифрите казват 376 809 зрители и 2 626 156 лв. в боксофиса по данни на Националния филмов център. Успехът на филма последва успеха на едноименния роман на Алек Попов. Продуцентски подкована история, очакван успех, народен абсурд с международно участие.

Полунощ в Париж (2011)

Въпреки скандалните обвинения, опитите за съд и забраната да снима, Уди Алън си остава Уди Алън. През последните десет години се обърна към романтичните комедии, все по-малко се появяваше на екран, стана съвсем… европейски. "Полунощ в Париж" е най-силният пример за това. Оуен Уилсън в, може би, най-оригиналната своя роля. 

Спотлайт (2015)

И сериозни филми роди второто десетилетие на 21 век. Spotlight е може би най-големият от тях. Голям заради своята стряскаща, неудобна, актуална история, родена по серия от истински случаи. Редакция на бостънски вестник от 2001 г. разследва блудства на католически свещеници с деца, скривани в продължение на 30 години. След успешно разровения случай, журналистите печелят "Пулицър", а филмът - заслужен "Оскар" за оригинален сценарий.

Ла Ла Ленд (2016) 

Появиха се и мюзикъли, въпреки че масовата публика е позабравила жанра, а феновете му си обичат старите легенди. La La Land и Деймиън Шазел опитаха да съберат и двете групи от зрители. Най-специалното, което направи дуетът Гослинг/Стоун, бе поклонът към шедьоврите в жанра. И това култово парче. 

Възвишение (2017)

"Възвишение" е примерът за това как трябва да се отглеждат българските филми в 21 век. Виктор Божинов и четата му от знатни кинаджии разказаха романа на Милен Русков по световен начин с нашенски бюджет. Пожелавам на всеки български филм такава реклама, такова заснемане, такъв живот… такова отношение!

Врагове (2017) 

"Врагове" е може би най-големият исторически филм, който излезе през изминалото десетилетие. Голям, защото е първият игрален филм за Балканската война. Иван Бърнев, Асен Блатечки и другите актьори ни пренасят през 1913 г. още с първите си секунди на екран. Режисьор е Светослав Овчаров - докрай верен на фактите, родолюбив, лишен от патетика разказвач. Автор на най-забележителните документални филми за Съединението, Стамболов, Тодор Живков и други.

Цар лъв (2019)

Е, новите събития в анимационното кино се оказаха… старите филми. Малко по малко, "Дисни" се зае да превръща култовите си анимации в реалност. Най-зрелищният пример за това е вечният "Цар лъв", озвучен от звезди като Бионсе, Чайлдиш Гамбино и много други. Дали е по-голям от оригинала според вас? 

The Joker (2019) 

За добро или лошо, "Цар лъв" се оказа леката артилерия за киното на 2019 г. Големи филми да искаш, 2019-а ще ти ги даде. Такъв пример е "Жокерът", режисиран от Тод Филипс и пресъздаден на екрана от Хоакин Финикс. Лента, която направи много повече от това, което се очакваше от нея. Тод Филипс не разказва комиксов герой, той прави социална диагноза. От един болен човек, Хоакин Финикс успя да покаже шизофренията на една декада, наситена с агресия и несигурност.

1917 (2019)

Операторът Роджър Дикинс и режисьорът Сам Мендес постигнаха немислимото - двучасов филм, заснет от начало до край, почти без да бъде спирана камерата, или т.нар. one shot. Представете си да извървите 1287 км или 800 мили за 24 часа. А сега си представете да газите в окопи, да се сръжавате, преплувате реки и блата, да прескачате тела на свои братя по оръжие. Освен, че е физическо изпитание, филмът е искрен разказ, от който всеки киноман на 21 век има нужда.

На следващото десетилетие, което идва, пожелавам по-големи и искрени филми, които да не се правят по норми и приемливи стандарти. Истинско кино, очакваме те!