„Имам още поне 200 готови парчета и преди да си тръгна, ще ви ги оставя“. Това казва в едно от последните си интервюта един от основателите на „Щурците“ Петър Гюзелев. Днес се навършват десет години от смъртта му.
Петър Гюзелев е роден на 10 декември 1945 г. в Стара Загора. Баща му е специалист по електрификация, а майка му – служител в Съдебната палата, припомня БТА.
МЕЖДУ ЦИГУЛКАТА И КИТАРАТА
От петгодишен свири на цигулка. „Много мразех татко, че ме кара да свиря на цигулка, но после му бях благодарен, защото за ден овладях и китарата“, коментира той в интервю през 2012 г.
Към китарата се насочва след лятна бригада, по време на която е в една стая с момче, което носи китарата си. Още тогава написва две-три песни. Когато се връща в София, започва да се занимава с китара, използвайки нотите за цигулка. Първата му китара я донася вуйчо му от Чехия.
ЕДИН ОТ ПЪРВИТЕ СНОУБОРДИСТИ В БЪЛГАРИЯ
От дете се занимава със спорт. Първо плуване, после ски и накрая сноуборд, от който не се отказва до края на живота си. Той е един от първите сноубордисти в България през 1989 г.
„Донесох дъската си от Швейцария и тук по планините ме гледаха с почуда“, споделя музикантът в интервю през 2013 г. той. В началото на 90-те, заради любовта си и познанията си по този спорт Петър Гюзелев става и заместник-председател на федерацията по сноуборд в продължение на шест години.
ПЪРВИ МУЗИКАЛНИ ГРУПИ
Основава първата си група „Сините звезди" заедно с двама приятели в началото на 60-те години на XX век, когато е приет да учи математика в Софийския университет „Св. Климент Охридски.
Групата се разпада през 1965 г. и Петър Гюзелев сформира друга група – „Слънчевите братя“, в която свирят Веселин Кисьов, Исак Бурла и Георги Николов.
„ЩУРЦИТЕ“
През 1966 г. Кирил Маричков и Петър Цанков от група „Бъндараците” се срещат с Веселин Кисьов и Петър Гюзелев от „Слънчевите братя” и сформират нова група – бъдещите „Щурци”. Идеята за името „Щурците” е на майките на Кирил Маричков и Петър Гюзелев. Казали, че е подходящо, защото в българския фолклор щурецът е символ на свободния музикант.
Повече от 30 години Петър Гюзелев е част от групата, която през 1987 г. е удостоена с наградата „Златна лира" на Съюза на музикалните и танцови дейци за цялостно творчество. Групата има издадени 16 албума и близо 3000 концерта в България и в чужбина.
Петър Гюзелев е автор на музиката и аранжиментите на редица песни на групата, сред които „Дай ми малко нежност", „Сватбен ден", „Когато си отива любовта", „Стълбата", „Неизживените неща", „Светлият век", „Кой съм" и „Кралят рок".
ИЗДАВА САМОСТОЯТЕЛНИЯ СИ АЛБУМ „ИЗПОВЕД“ ПРЕЗ 2013 Г.
През 1993 г. Петър Гюзелев създава рок групата „Стари муцуни“, в която заедно с него свирят Георги Марков - барабанист от „Щурците", Иван Лечев - китарист от „ФСБ", Ивайло Крайчовски - басист от „ФСБ" и Георги Минчев - певец. През 1994 г. излиза албумът на групата – „Бира, секс и Рок енд рол", който става албум номер едно за България, а песните „Бира, секс и рок енд рол", „Мързелив бирен ден", „Блудният син", „Купонът тече", „Музикантска съдба" се превръщат в хитове.
През 1989 г. Петър Гюзелев продуцира първия студиен албум на група „Ахат" – „Походът". В началото на 2013 г. той издава самостоятелният си албум „Изповед".
ЗАВЪРШВА ВИСШИЯ ЕВАНГЕЛСКИ БОГОСЛОВСКИ ИНСТИТУТ В ГОРНА БАНЯ
След като през 1989 г. Петър Гюзелев среща бъдещата си съпруга Ефросина, която е евангелистка, Петър Гюзелев завършва Висшия евангелски богословски институт в Горна баня.
В продължение на години музикантът води хваление в евангелска църква. Петър Гюзелев е продуцент на четири музикални проекта с ортодоксална музика.
В ПОЛИТИКАТА
Петър Гюзелев се включва и в политиката. През 2003 г. той е издигнат за кандидат за кмет на София от Българската християнска коалиция, а от 2007 г. е общински съветник в Столична община от ГЕРБ.
До последния си ден Петър Гюзелев работи върху новите си песни. Планира да издаде два нови албума през 2013 г. Музикантът умира на 25 април 2013 г. на 67 години след продължително боледуване.
ОЖИВЯВА ВИРТУАЛНО НА СЦЕНАТА ПРЕЗ 2017 Г.
През 1990 г. песента „И една звезда“ по музика на Петър Гюзелев в изпълнение на Цветан Владовски печели втора награда от фестивала "Златният Орфей". На 21 юли 2010 г. Петър Гюзелев е удостоен с орден "Св. св. Кирил и Методий" (първа степен) за особено големите му заслуги в областта на културата и изкуството.
Четири години след смъртта му, през юни 2017 г., на концерта с надслов "50 години "Щурците" в зала „Арена Армеец“, Петър Гюзелев оживява виртуално на сцената. Соло китарата му звучи в шест емблематични песни на групата, сред които и последната песен, която той е написал за „Щурците" - баладата „Безкраен вятър".
