Деликатна, доволна от себе си, като човек дал всичко, с красиви бадемови очи - такава видяхме ние, от bistro.bg, Ваня Стамболова, завършила на второ място във "Фермата." С Ваня си говорим за предстоящите коледни празници, традициите в нейното семейство, какво готви един спортист и как се прави луканка. Макар да не е запален кулинар, във "Фермата" тя успява да се доближи и да хареса кулинарни техники, които са традиционни за България. 


Независимо какво се случваше с теб по време на "Фермата", ти постоянно беше усмихната. Как го правиш?
По принцип обичам да минавам през живота с усмивка. И аз имам тъжни моменти, но предпочитам да се нарева вкъщи, за да ми мине и да ми олекне, и да продължа. А и смятам, че усмивката е най-красивият аксесоар за всяко лице и за всеки човек. 


Комфортно ли се чувстваше с тези фермерски дейности - коване, цепене, доене?
Аз съм градско чедо, израснала съм във Варна и не се бях докосвала до подобен вид дейности никога. Радвам се, че останах до края, защото имах възможност да opitam много интересни дейности. Всичко ми беше интересно, тъй като всяка седмица имахме нови задачи и се впускахме с голямо желание. Най-приятно ми беше да се занимавам с млекарницата и млечните продукти. Това изисква доста време и енергия, тъй като се измиват много съдове. Но когато видиш крайния продукт и знаеш, че си го направил със собствените си ръце и си издоил собствените си крави, се получава ужасно вкусно и изпитваш голямо удовлетворение.

Би ли си правила млечни продукти и вкъщи?
Да, но е доста трудно, тъй като трябва да се намери истинско мляко. Във "Фермата" правехме много извара и кисело мляко. Пиехме и прясното мляко чисто. Животът във Варна не ми  позволява да правя това вкъщи, най-малкото защото домашни крави трудно могат да се намерят.

Веселите бабите, Бети и Ники ви показаха много кулинарни техники и рецепти. Кое запомни? 
Във "Фермата" правихме заедно доста зимнина във вид на туршия, домашно песто, кисели краставички, лютеница. Всички неща станаха уникално вкусни. Това, което най-много ми хареса, беше правенето на домашни суджуци. Пълнихме ги заедно с Милена. Каймата се размесва по няколко пъти на ден в продължение на 2 дни, за да влезе въздух в месото и да се овкуси добре. Пълненето на самите колбаси също ми беше интересно. Накрая не беше останало нищо от тях. Бяхме ги изяли още преди да станат на луканки и да се изсушат с времето. 

Обичаш ли да готвиш?
По принцип не готвя често. Може би причината е, че доскоро се състезавах и не намирах време да готвя. Ежедневието ми беше доста забързано и изморително. Понякога имах по 2-3 тренировки на ден. Четно казано, не ми и идва много отръки. Напоследък започнах да ставам добра с някои от рецептите. Моят приятел се справя перфектно в готвенето - има заложби и готви много вкусно. Така че разчитам на неговите умения.

Къде и как ще празнуваш Бъдни вечер и Коледа? 
Всяка година се прибирам във Варна и заедно с майка ми, сестра ми и племенниците се събираме на Бъдни вечер. Това винаги е било традиция при нас. Взехме малко от чуждите традиции и последните години слагаме и щолен на масата. Обожавам цялото това нещо с приготвянето на ястия, нетърпението, с което се чака празника, с подаръците, с целия трепет, около Коледа. Винаги ми е било любимо!