Красива, винаги усмихната и безстрашна, тя не се бои от миризмата на изгоряла гума, не се притеснява да се изцапа с моторно масло и да се доказва с дързостта си зад волана в един толкова мъжки спорт като автомобилния. 17-годишната Кристалина Стефанова от Варна е най-младата дрифтърка в Европа с вицешампионска титла и амбиции за още по-големи успехи. Бензинът в кръвта състезателката наследява от баща си Красимир Стефанов – трикратен шампион на България по дрифт, а във всички изпитания на пистата и извън нея е подкрепяна и от своята майка Ваня – мениджър на техния отбор Drift Tigers.

Кристалина, какви са последните ти подвизи зад волана?
За жалост, пропуснах първия кръг от Дрифт шампионата на България, защото сменяме двигателя на състезателната ми кола и не бяхме готови навреме. От 2016 г. насам се състезавам с Nissan Silvia S13. За тези две години автомобилът претърпя различни промени и съм много щастлива, че става все по-конкурентен благодарение на екипа ни. В момента се работи усилено по колата, за да сме готови за 2-рия кръг на шампионата, който ще се проведе в края на юли в София. За последно карах на King of Europe в Австрия през април и то на една от пистите, от които имам най-голям страх. Този път обаче успях да обърна страха в моя полза и съм много доволна от напредъка си.

Трудно ли е да се доказваш в толкова мъжка дисциплина като дрифта?
Оставям настрана желанието да се доказвам пред някой друг, тъй като правя това заради себе си. Стремя се самата аз да съм доволна от постигнатото. Някои ме смятат за поредното красиво лице, което се опитва да се наложи в дрифт средите. Изисква се от мен да докажа, че не съм просто една хубавелка с дрифтачка, а момиче с цел и амбиция да я постигне. И мисля, че засега се справям добре.

Какви са най-честите коментари, комплименти или критики, които си получавала?
Най-често хората се изумяват от възрастта ми и, разбира се, от факта, че съм момиче. Казват, че е похвално, че се занимавам с този мъжки спорт, което определено стопля сърцето ми. Критиките приемам с отворени обятия, ако са обосновани. Дори се радвам, когато пилоти с много повече опит от мен показват грешките ми.

Кога дебютира в професионалния дрифт?
Първото ми състезание бе през 2016 г. в румънския дрифт шампионат през април месец в Букурещ. Валеше дъжд, а аз се качих на състезателната ми кола за пръв път. Имах минимален опит и тепърва трябваше да свиквам с нея. Дъждът се усилваше и това не спираше да ме притеснява, тъй като никога не бях карала на мокро. Последствията бяха – разбита дрифтачка в бетонна стена, а вътре едно 16-годишно дете, което плачеше, но не от страх, а заради щетите по колата, имайки ясна представа колко средства ще са нужни да се поправи. Този спорт изобщо не е евтин. Това е и най-мащабната ми катастрофа досега. 

Каква е конкуренцията извън България?
Като цяло жените в дрифта не са много. В България и Румъния съм се състезавала само с мъже, защото не се изявяват никакви жени. От две години участвам в Европейския дрифт шампионат. Там организират съревнования само между жени, като аз съм най-малката по възраст и с най-малък опит. Има една полякиня, която кара поне от 15 години вече, с много опит както в дрифтирането, така и в поведението си спрямо публиката. Освен нея има още около 10 участнички. Не мога да се сравнявам с тях. Те живеят в Европа и имат възможност за повече тренировки, защото разполагат с подходящи съоръжения, а аз карам единствено на състезания. Те имат много спонсори и напредват доста бързо. Моите участия се финансират основно от родителите ми.

Какви емоции те държат зад волана?
Адреналинът, който ми дава дрифтът, е неописуем. С времето обаче се научих, че емоциите могат да ти изиграят лоша шега.

Баща ти ли е виновен за твоето обвързване с автомобилите?
Да, откакто се помня живея в такава среда. Той започна да ми дава първите уроци, когато изявих желание за това през 2013 година с малко: "Хайде, тате, моля те". На съвсем първия ми урок с него помня, че правих донъти. Той ми казваше да „заваря“ газта и да навия волана. Радвах се като дете на вдигнатата пушилка и миризмата на изгоряла гума.

А каква е ролята на майка ти?
Тя е страхотна жена и умее да поставя всяко едно парченце на правилното място, не само в управляването на отбора, а и като майка на три деца. Благодаря й за всички жертви, които е правила заради нас.

Брат ти и сестра ти имат ли същото влечение към автомобилите?
Брат ми е на 8 години и вече сменя гумите на клиентите в сервиза. Сигурна съм, че след няколко години и той ще иска своя собствена дрифтачка. Докато сестра ми е по-заинтересована от типичните момичешки тенденции и колите не са й страст.

Правиш ли ремонти по колата си?
Баща ми все още ме смята за неговото малко момиче и когато отида в сервиза, започва с: "Дръпни се", "Ще се изцапаш" и т.н. Още не може да възприеме, че маслото под ноктите не представлява проблем за мен. Когато него го няма, моят механик ми позволява да му помагам и винаги ми е приятно да науча нови неща.

Защо се отказа от конкурса "Мис Тунинг"?
Спечелих конкурса, но реших да се откажа, защото от едно развлечение той се превърна във фарс, в който не исках да участвам. Условието беше момичето, чиято снимка събере най-много харесвания, да спечели конкурса и някои от участничките започнаха да трупат фалшиви лайкове. Заваляха постове в интернет с цел скандали и топ темата беше хаосът настъпил в този конкурс.

Суетна ли си?
Не бих казала. Относно другите жени в дрифта и суетата – да, има я в големи количества, които граничат с комерсиалността. Не се виждам в такава светлина.

Сблъскваш ли се често със завист?
Много приятелства в живота ми са били проваляни заради това. Благодарна съм на хората, които ме опознаха и са до мен безрезервно.

Как минава един твой ден във Варна?
Разбира се, през годината половината ми ден е запълнен с училище, тъй като все още съм ученичка. В остатъка от деня уча или помагам на нашите с каквото мога. И ходя на танци – те са другата ми голяма страст. В момента ходя на бачата, а преди тренирах street dance.

Как ще почиваш през лятото?
С работа в Обзор. Изобщо не се прибирам във Варна. Не бих казала, че това е почивка, по-скоро кратко дистанциране.

Догодина ще имаш абитуриентски бал. Вълнуваш ли се като повечето момичета?
Не съм особено възхитена от факта, че скоро завършвам. Дори бих казала, че носталгията вече ме гони и осъзнавам, че безгрижните ми години приключват. Нямам очаквания за протичането на бала. Може би ще е нещо като последния ученически запой... Сигурно няма да повярвате, но дори не съм се замисляла за роклята. Имам обаче страхотна шивачка зад гърба си и няма да се впусна в околосветско пътешествие из бутиците, както правят много момичета, за да намерят перфектната рокля.