Алисън Киммей не винаги е изглеждала така. Преди да роди децата си е била слаба и стройна. Но когато съпоставя снимки от преди и след, винаги казва, че е щастлива и добре изглеждаща. Тя се фокусира върху позитивния начин на приемане на тялото и има малко по-нестандaратно мнение за формите и белезите от общоприетото. Радва на собственото си тяло и се надява, че другите ще направят същото.
Когато дъщеря й я пита за стриите по корема й, между тях се случва следния разговор, тя подхожда с нестандартно обяснение – „Някои от тези ивици са от момента, в който ти си била в корема ми и той е пораствал. Виж как блестят, не са ли красиви?”
Впечатлена от блясъка на кожата и формата им, дъщеря й с нескрито нетърпение пита кога и тя самата ще има такива върху корема си. „О, сигурно ще имаш своите блестящи ивици, когато си родиш едно голямо дете!", успокоява я Алисън.
"Днес дъщеря ми ме нарече дебелана!"
Малко след този разговор на Алисън се случва друга ситуация, в която е замесен външния вид. Помолено да излезе от басейна, малкото момиче ядосано нарича майка си "дебелана". След като се прибират в къщата Алисън провежда следния разговор с децата си:
Алисън: Как ме нарекохте край басейна?
Дъщеря й: Казах, че си дебела, мамо, съжалявам.
Алисън: Искаш ли да поговорим за това. Истината е, че не съм дебела. Никой не е дебел. Това не е нещо, което човек може да бъдете. Но имам мазнини. Ние всички имаме мазнини. Те предпазват нашите мускули и кости и осигуряват енергия на телата ни. Вие имате ли мазнини?
Дъщеря й: Да! Имам някои тук на корема ми.
Алисън: Точно така. Всеки човек в света има мазнини.
Синът й: Аз нямам мазнини, аз съм най-слабият от вас, но имам мускули.
Алисън: Всъщност всеки, всеки човек в света има мазнини. Но при всеки са различни.
Синът й: Е, добре, де, и аз имам няколко мазнини, за да ми защитават големите мускули! Но ти имаш повече от мен.
Алисън: Да, това е вярно.
Децата бързо разбират, че "дебела" не е обида, която могат просто така да казват на хората около тях, както и че мазнините са нещо, което имат всички хора.
Алисън обяснява и че някои хора имат много мазнини, а други - не. Но това не означава, че един човек е по-добър от другия.
Тя се стреми да предаде своите възгледи на собствените си деца и да ги научи, че "мазнините" не са етикет, който мoже да определи човек като цяло. Тя призова родителите да се занимават сериозно с насърчаването на положителни, състрадателни послания за приемането на тялото и добротата като цяло.
"Има значение как говорим с нашите дъщери за телата си! Те слушат. Те питат. И от вас зависи да им помогнете да оформят начина, по който ще се чувстват за тези неща!"
Ще продължиш ли срама, който обществото е поставило върху теб? Или ще я научиш на нов начин на любов?
