Да познаваме мъдростта на предците ни е богатство, което осмисля празниците и ни носи вътрешен мир. Но кой може да разкрие смисъла на мистичните традиции, които обуславят празничния ни календар и до днес? Знанието се пренася от поколение на поколение, но само частично, а интернет пространството е необятно поле с информация, в която е трудно да се ориентираш.
Книгата "Български празници и обичаи" от Лилия Старева предлага синтезиран, достъпно обяснен и достоверен източник на знание за най-значимите български ритуали, обредни практики, молитви и символи. Тя е практичен наръчник за всеки ден и всеки дом.
От векове календарните празници са свързани с прераждането на природата, съобразяването с нейните преходи и отношението на човека към тях. Тъй като тяхното начало е поставено в незапомнени времена, в съвременния свят, преминаващ под знака на технологичната революция, е изключително интересно да разберем митичните вярвания на старите българи и как да ги прилагаме.
"Български празници и обичаи" ще ви преведе през лабиринтите на вековните традиции, ще ви разкаже за светците на християнството, поставени на най-важните дати от стъпките на природата към ново начало, и ще ви припомни откъде идват практиките, които спазваме и до днес.
В книгата ще откриете най-важните християнски и народни празници, представени в хронологичен ред; детайлен поглед към традиционните обреди, ритуали и наричания; избрани рецепти, подходящи за всяка празнична трапеза.
"Какво е съдържанието на празника? Какви са ритуалите и забраните? Как можем да гадаем и да предсказваме за здраве, късмет, брак, любов, челяд, пари и имот?... Как да се ориентираме във времето и какво носи то? Какви знаци ни дава светът около нас за онова, което предстои? Какви са основните обредни вещи, храни и символи? И накрая: какво означава да празнуваме истински? Отговорът на въпросите е част от цялостно докосване, опознаване и разбиране на света на старите българи, на неговата мъдрост, практичност и духовност. Този свят е за нас оставен. И може да се превърне в част от днешния наш живот, за да бъде той по-добър, по-смислен и празничен", пише Лилия Старева.
Лилия Старева е доктор по философия, литератор, фолклорист и писател. Фолклорът е водещата нишка в творческите й търсения. Работи дълги години като водещ на рубриката "Празничен календар" по програма "Хоризонт", а днес е председател на фондация "Детето и фолклора", чиято мисия е да съхранява и популяризира ценностите на българското наследство. Автор е на два исторически романа, седем енциклопедични издания за българската традиция и множество специализирани сборници.
Прочетете откъс от "Български празници и обичаи" от Лилия Старева, която излиза от издателство "Софтпрес".
Гергьовден
Имен ден празнуват: Георги, Гергана, Гинка, Галина, Ганка, Ганчо, Жорж
Свети Георги (от гръцки език – „земеделец“), живял в края на ІІІ век (284–305), бил безстрашен войн, трибун от императорската войска, загинал мъченически за християнската вяра. Той е един от най-почитаните християнски светци, а денят му е обявен за официален празник в България, както и за Ден на храбростта и Българската армия.
Според народното предание Георги е воин змееборец, победител в неравни битки със зли хали, лами и змейове. Ламите са символ на езическото или на греха човешки. Победата над тях носи налагане на нов християнски ред и морал.
Свети Георги Победоносец е и покровител на земеделските стопани и на домашните животни. Също като свети Илия той отключва небето и земята, пуска дъжд и роса. Гергьовден разделя сезоните и на този ден започва плодородната лятна половина на годината, която ще приключи на Димитровден. На границата на новия летен период, в който всичко се възражда, ритуалните действия придобиват голяма сила и носят магически смисъл.
Как празнуваме
Курбанът за светеца е задължителен за всеки дом. Това е първото родено през годината мъжко агне. То трябва да се украси и подреди като за свята жертва. На главата му се слага венец от свежи цветя, закрепва се запалена свещ. Вярва се, че ако агнето близне сол, ще бъде сита и плодородна година, ако хапне свежа трева, хората ще са здрави и млади, ще има обилна паша за животните.
Някога с кръвта на агнето мацвали бузките на децата, за да са здрави и жизнени, а после я изливали в реката „да тече берекетът в къщата“, в мравуняк – овцете „да се плодят като мравките“, или на нивата и в градината – за да дадат изобилен плод. Ако в съда с кръвта от агнето се сложи коприва, по-късно тя служи за лек на обриви и при други кожни болести.
Костите се заравят на място, „където не стъпва човешки крак“. Кокалчето от предния десен крак се пази и служи за лек и против уроки. При болно гърло се загрява и се трие гърлото на детето. С него се рисуват и празничните хлябове през годината.
Пръските кръв от жертвеното агне предсказват плодородието и късмета в дома. Ако браздите са дебели – и плодородието ще е голямо, ако са тънки – плодът ще е малко.
Младите връзват люлки по дърветата. Добре е, ако се вържат на орехов клон. Която мома залюлее момъкът, нея харесва. Ако момък и мома не се люлеят на Гергьовден, през лятото ще имат неблагополучия и лош късмет, ще ги срещат змейове, самодиви и всякакви зли сили.
Организират се различни състезания – борби, конни надбягвания. На общата трапеза се извършва ритуално „събличане“ на младите невести. Кръстникът (или деверът) сваля връхната невестина премяна, булчинските ѝ накити и я забражда с обикновена или с копринена цветна кърпа. Сваля и венчалните ѝ обувки и ги заменя с обикновени.Младите двойки застават зад родителите си, а те хвърлят по тях прясно сирене – да са сладки един на друг, невестата да е плодовита, овцете да дават мляко. Играе се „ляво“, или „куцо“, хоро, водено от невеста кърмачка именица. Ако хората успеят да откраднат агнешките кожи, дарени на попа, и ги заровят в нивите, през лятото селището ще е запазено от градушка. Против градушка на висока могила се пали слама, останала от Бъдни вечер. Докъдето се вижда огънят от пламъците, дотам няма да бие град през лятото. На Гергьовден, също както на Благовец, заровеното имане „играе“ и иманярите се надяват да видят сините пламъчета над мястото.
Зеленината
Особено силна в този ден е магията на тревите, цветята, зеленината. Рано сутринта жените и децата берат по ливадите цветя – гороцвет, иглика, гергьовче, от тях вият венци за жертвеното агне; за овцата, която ще издоят първа; за ведрото, в което се дои млякото; за шапката на пастира. С цветя и букова шума се украсяват вратите и прозорците на дома. Стрък коприва и клонка от глог на вратите пазят от зли сили. Китка от коприва над челото предпазва жените от главоболие.
Коренчетата на здравец или китки от коприва, сложени под възглавницата през нощта, показват здравето на всеки член от семейството. Ако здравецът (или копривата) е останал свеж на следващия ден, човекът, на когото е наречен, ще е здрав през годината.
Корен от здравец, наречен за всеки от семейството, се пази една седмица, а после се засажда. Чийто здравец се хване, той ще е здрав и весел през годината. За здраве може да се направи магия с конци. Връзват на трендафил жълт конец, а на ръката – червен. На сут- ринта разменят конците три пъти. Жълтият конец е болест, червеният – здраве. Като ги разменят, вярват, че през трендафила болестта отива „вдън гори тилилейски“ и човекът ще бъде здрав. Ако пред изгрев- слънце девойките се срешат под топола, косите им ще пораснат дълги като топола. Ако девойка се измери три пъти пред топола, ще израсне висока и стройна.
Който стане най-рано, умива лицето си и със стрък коприва бърза да удари спящите по ходилата – да са пъргави през лятото, да не ги застигат и хапят змии и други злини. Под възглавницата се поставя цъфнал глог – да са ранобудни хората. Против болки в кръста се връзват върба или дрян, също и три стръка от ръж или ечемик. За предпазване от магия се обикалят ритуално нивите и градините, късат се житни класове и клонки от дръвчетата.
Добре е на Гергьовден всеки да се премери. Родителите мерят децата си за здраве. Килограмите трябва да се докарват до цели числа, а не до половинки и четвъртинки. Меренето става на гладно. Ако сутринта на празника чуеш на гладно магарешки рев, не е на добро. Затова стрък чесън да е, но трябва да си сложил нещо в стомаха.
Водата
Пие се студена вода на гладно, „за да се пречисти кръвта“. Особено на хубаво е, ако се отпие от нова стомна. Бяло котле с вода, оставено на месечина с нож, завързан с червен конец отгоре, пази къщата от зло.
Всички се търкалят в росата за здраве. С гергьовска роса се мият лицата против лунички. С роса се замесват обредните хлябове, подквасва се млякото. Болните ходят и се къпят в „лява вода“ – там, където водата завива наляво, – и се надяват на изцеление. Със същата цел се провират три пъти под корените на вековно дърво. Къпането в реката на празника предпазва от треска.
Ако вали дъжд и момите си измият главата с дъждовна вода, косите им ще порастат дълги и гъсти. Заплашват се яловите дръвчета с брадва, за да родят и да дадат плод.
За хубаво мляко
Обредно се издоява първото мляко. Главната цел на ритуала е да предизвика добро и обилно мляко и да предпази от магии на бродници и мамници. Котлето се украсява с цветя и билки против зли очи – с див чесън, коприва, здравец, гергьовче, вързани с червен конец. Млякото се дои през малко кравайче или сребърна гривна. В котлето за магическо засилване на млякото може да се пуснат пръстен, гергьовско кокалче, совалка, яйце.
Първото мляко задължително се раздава на съседи и роднини, малка част от него се изсипва в реката – „да тече по вода“ всичко пред годината. Яйцето от котлето се заравя пред кошарата – да не омагьосват магьосници стадото и да не отнемат млякото. Под мястото на доене се заравя червено великденско яйце.
В яслите на животните също се слагат предпазни билки и съвсем млад чесън. За да е повече млякото, добре е да се сложат дива тиква или млечка. Вечерта срещу празника агнетата се отлъчват от майките си и не се дава заем, особено от млечни продукти, за да не избяга млякото от животните.
Ако Гергьовден се случи в сряда или в петък, животните ще се плодят и ще дават много мляко. Ако се падне в постен ден, млякото ще е малко. Ако във високосна година обаче се падне в сряда или в петък, не е добре, животните ще са болни.
Пожелания и предсказания
За любов
Момите изпълняват обичая „Напяване на пръстени“, целта на който е всяка девойка да разбере кой и с каква професия ще бъде любимият ѝ.
За любов се гадае и по стръкове чесън. Подрязват се три стръка в градината, нарича се всеки на някое име и на сутринта който стрък е изкарал най-високо, на когото е наречен, той ще е избраникът. Ако нито един стрък не изкара, девойката да не чака венчило през годината.
Младите отиват на реката, на ляв завой, там, където се обръща реката, и всеки пуска в бързея залък хляб. Ако водата го понесе право напред, без да го върти, това е на добре. Завърти ли се – предсказанието е лошо.
Трапезата
Празничният хляб се нарича „овчарник“, „кошара“, „боговица“, „гергьовски кравай“, „харман“. Замесва се от девойка или млада невеста с прясно налята цветна вода (вода, в която са сложени свежи цветя). Замесването е ритуално със специални песни. С водата от котела се ръсят деца и невести, харманът, кошарата и оборите. Водата за замесване се топли върху жива жар – огънят не трябва да има пламъци и пушек. В нея се поставят още трън – да пази от зло, и клонка от бук – да бухва млякото и да е в изобилие. Хлябът се украсява с агънца, овчарска гега, кошара.
За овчарите, козарите и говедарите се приготвят специални кравайчета. Моми и невести им ги носят на кошарите, обикалят с тях три пъти около постройките за предпазване от магии и болести.
Курбанът за свети Георги е агне. Може да е на дома, може да е на цялото селище. При всички случаи е добре всеки да опита от него. Ястията с мляко са свързани с пастирския акцент на празника. Трапезата е богата. Слага се печено агне, дроб сарма, печен дроб, яйца, свинска пача, прясно издоено мляко, прясно сирене, квасено мляко, мляко с ориз, варено жито, баница с масло и сирене. Първото издоено мляко и първото сирене присъстват като дар за свети Георги.
В приложението в края на книгата ще откриете следните рецепти, подходящи за празника:
Питка със сода и мая (боговица), Агнешки курбан, Пълнено агне, Пълнена агнешка плешка, Курбан чорба, Дроб сарма, Пача, Мляко с ориз (сутляш), Бюрек.
