Твоите деца не са твои деца - те са рожба на зова на живота към себе си.
Те идват на света чрез тебе, но не от тебе, и въпреки че са при теб, те не ти принадлежат.
Ти можеш да им предложиш любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои собствени.
Ти можеш да дадеш подслон на телата им, но не и на душите им, защото ще обитават къщата на утрешния ден, която ти не можеш да посетиш дори и в твоите мечти.
Ти можеш да се опиташ да бъдеш като тях, но не се опитвай да ги направиш като себе си, защото животът не се връща назад и не е спрял при вчерашния ден.
Хамил Джубран
